Lady Disco

Пандемията заключи Лейди Гага в имението й в Калифорния. С танцова стъпка тя се преоблече в розово и записа „Хроматика“. Албум, в който говори за правата на жените. Не се учудваме, че пак е номер 1.

фотография: Animato Music


В началото на кариерата си Стефани Джоан Анджелина Джерманота влачи електрическото си пиано до всеки клуб в родния Ню Йорк с надежда да бъде забелязана. Днес Лейди Гага се завръща на музикалната сцена с „Хроматика“ и веднага оглави класациите на iTunes в 58 държави. От несигурността й преди години остава само чувството за безпокойство, когато трябва за първи път да изпее пред публика нова песен. Всичко в новата й продукция е изпипано до най-дребния детайл. За свои партньори Гага кани Ариана Гранде и корейската гърл група BLACKPINK. Дуетната й песен с Ариана Гранде – Rain On Me, е най-големият дебют на 2020 г. в Spotify, след като директно се изстреля до #1 в Global Spotify Chart и в класацията на САЩ. Песента е рекордьор в историята на Spotify като най-стриймваната за ден песен – дует на артисти жени. Екстравагантното видео е гледано над 60 млн. пъти.

През 2012 година Лейди Гага посети България за първия си концерт. В последния момент интервюто ми с нея се провали. Мениджърът й го отмени, а за мен остана надеждата, че един ден ще се срещна с Гага. Пандемията от COVID-19  отново осуети плановете ми. Лейди Гага се изолира с приятеля си Дан Хортън, който е звукорежисьор, в имението си в Калифорния. Екипът на звездата събра въпросите на журналисти от няколко световни медии, сред тях попадна и мой въпрос за работата й като актриса.

Благодарение на Animato music “Хроматика“ вече е и на българския пазар в обикновена и делукс версия на диск и винил.

През последните няколко години доста неща се случиха в САЩ, по света, а и в личния ти живот, какво беше емоционалното ти състояние, когато започна да работиш по “Хроматика”? 

Когато започнах с „Хроматика“, бях много потисната и депресирана не само заради обстановката в света или състоянието на политиката в САЩ, а просто защото страдам от депресия. Работех всеки ден, но успях постепенно да завърша този запис само благодарение на доброжелателността на приятелите ми. Работя с тях и те ми казваха: “Хайде да напишем малко музика, ти можеш!”. Те наистина вярваха в мен. Това, което ме излекува, беше, че всеки път, когато напишех някоя песен и след това се слушах как пея, звучах щастлива. Въпреки че текстовете бяха предизвикателни и поетични и се отнасяха за моя живот, знаех, че не мисля само за себе си, а и за целия свят и колко много искам да създам радост. Аз наистина вярвам, че това е моята мисия. Вярвам, че съм тук на земята, за да правя хората щастливи. 

След издаването на албума ти “Арт поп ти странеше от поп и денс музиката. Какво те накара да се завърнеш към нея с “Хроматика”? 

Сама реших да се върна към поп музиката, просто това ми се пишеше. Никога не създавам нещо, което не усещам в сърцето или главата си. Беше изненадващо, защото го написах, когато чувствах силна емоционална болка. Желаех да напиша нещо, което ще ми помогне да танцувам въпреки болката. Всеки път като слушах песните, докато  ги пишехме и записвахме, си казвах:“О, Боже, звуча щастлива, значи в мен все още има част, която изпитва щастие! И така албумът растеше и растеше, докато накрая не почувствах, че  е готов. Нарекох го “Хроматика”. Сега съм тук. На едно щастливо място. Благодарна съм на хората, които ме заобикалят, много благодарна за живота си и за това, че все още мога да творя и да използвам гласа си, за да разпръсквам доброта сред хората. 

Каква е темата на “Хроматика”?

Имах две вдъхновения за името на албума. Първото е свързано с цветовете. По колко много начини хората  са различни не само заради раса или етнос или религия, а и като личности, полова идентичност или  сексуална ориентация. Толкова сме различни и цветни! Но също така в октавата може да се използва хроматична тоналност, която върви нагоре с полутонове и така нотите стават много близко една до друга. Помислих, че е интересно да сравня това колко сме цветни и различни.  Всъщност толкова сме близки един до друг по много начини и може да си помогнем. В света има толкова конфликти, толкова негативност, омраза, болести и войни, как можем да оцелеем? Вярвам, че добротата е ключът към това. Вярвам, че добротата ще ни даде свобода и че тя винаги успява. 

Защо покани Ариана Гранде за песента Rain On Me? 

Обичам Ариана и искам клипът да е изненада. Няма да разказвам много за него, но ще кажа, че с Ариана много се сближихме, защото си споделяхме през какво сме преминали в живота си,  а ние и двете сме преминали през много. Тя е преживяла много! В текста ние казваме “Бих предпочела да съм суха”, което означава “Бих предпочела да не плача”, “но поне съм жива, нека ме вали” – с други думи: “Знам, че сълзите ми изглеждат като слабост, но всъщност всичките тези пролети сълзи са ме направили силна и сега мога да издържа в дъжда, тоест мога да издържа в сълзите си и да се почувствам силна и могъща. Аз много искам да използвам гласа, който притежавам, за да помагам на другите хора в този свят да разберат, че сълзите им ги правят силни, а не слаби. Те са като времето, понякога просто вали, а понякога пък има буря.   

Работиш и с корейската гърл група BLACKPINK в песента Sour Candy. 

Говорих с момичетата и ги попитах дали биха искали да направят тази песен с мен.Те много я харесаха. Беше вълнуващо да се случи. Обичам силните жени, а те са такива. Исках да ги възпея, а те искаха да възпеят мен. Много се забавлявахме, докато записвахме заедно песента. Нямах търпение да чуя тяхната интерпретация на корейски и специално тези части от песента, за които им бях казала да се забавляват творчески на воля. Когато чух какво са създали, бях много впечатлена. Те са красиви, млади жени и са страшно талантливи. Много съм горда, че бях петият член на групата. 

Free Woman е изумителна и силна песен. Ти вдъхновяваш много жени в борбата им за права и свободата да изразяват себе си. Има ли промяна в тази посока през последното десетилетие? 

Много благодаря, че казвате това! Много е мило! Винаги съм се старала да бъда модел за подражание на хората.  Не съм се придържала към стереотипите за това как трябва да се държи и да изглежда една жена. Винаги съм вярвала, че най-важните неща във всяко човешко същество са сърцето, умът и това, което може да предложиш на света. Виждам промяната! Когато бях по-млада, в тази индустрия много от мъжете, с които работех, ме третираха като обект. Беше много трудно да съм в стая с хора,  които ти казват “Облечи се по-секси”, “Носи си косата по този начин”, “Промени го, за да е по-секси”. Хората, които изкарваха пари от мен, ме третираха като сексуален обект и ме караха да се чувствам неудобно като жена. Промяната е, че тогава не беше “модерно” или “социално приемливо” да отстоиш позицията си. Ако днес ми се случи нещо подобно, винаги мога да кажа, че някой ме кара да се чувствам неудобно на работното си място  и че ще бъда секси, когато и както поискам! Аз съм свободна жена и това е мое право. Всъщност това се отнася за всеки пол и за всяка полова идентичност. Не важи само за жените. Вече не е шокиращо да отстоиш правата си. Ако преди кажех “Не искам да правя това”, щяха да ме натиснат  или може би да ме нарекат досадна или някое нарицателно, грозно име за жена. Не мисля, че е правилно да кажеш на една жена, че тя не е добър човек заради това, че защитава себе си. 

Какво би казала на жените, които все още се страхуват да  изразяват себе си свободно? 

Първо трябва да приемете своя вътрешен страх и да се отнесете с разбиране и съчувствие към себе си! Трябва бавно и постоянно да правите малките неща, които ще ви накарат да се почувствате по-свободни, да пробвате различни неща. Те ще ви направят по-силни и няма да усетите как може да сте се превърнали в силни, свободни  жени. Аз открих, че даже когато се чувствам най-скована от масовата представа за мен, от това как хората искат да изглеждам непрекъснато като Лейди Гага, ако всеки път правя малки смели стъпки, накрая осъзнавам колко съм смела.  Ние, жените, сме невероятно смели, като цяло хората сме невероятно смели. Живеем в свят, в който има много смелост, но можем да се окуражаваме повече един друг, както и самите себе си. Част от това да си смел е да можеш да си кажеш: “Добре, аз искам да съм по-свободна, но за да съм по-свободна, трябва да мога да изляза от клетката си”. И си мисля, че най-лесното нещо да направиш, ако се чувстваш в клетка, е да си спомниш, че държиш ключа. Решетките са много широки и трябва просто да се протегнеш, да отключиш вратата и да излезеш сам от този затвор. Всеки човек може да направи това, трябва само малко да преглътне страха си и това е нормално. Нормално е да отнема време, на мен ми отно много време.

Доказала си, че имаш забележителен талант като актриса с успеха в тв драмата “Зловеща семейна история: Хотел” и филма “Роди се звезда”. Имаше ли моменти по време на снимките, в които музиката ти помагаше да направиш ролята по-добре

Музиката е едно от най-силните неща на този свят. В много аспекти тя е равна на всички останали таланти, които човек може да има. Ние всички сме добри в нещо различно. Аз мога да споделям музика с хората, мога да споделям и актьорското си майстворство, както и това да бъда филантроп. Не смятам, че музиката или актьорството е по-важно или значително от всичко останало. Всички имаме еднакво важни таланти, които да предложим на света. И винаги казвам в “Хроматика”, че там, където живея, в главата ми, нито едно нещо не е по-голямо от всичко останало.  Музиката е много могъща, но знаете ли кое е още по-могъщо? Всеки да сподели това, което притежава, по един мил начин. Като принос към обществото, с който казваш: “Обичам те и съм благодарен, направих това, каквото и да е, и го споделям с теб”. Това е точно толкова важно, колкото  и музиката. Бих искала да вдъхна това у хората чрез музиката си, защото това имам да споделя.

Розовото е символичният цвят на проекта “Хроматика”. За теб има ли този цвят специално значение? 

Насочих се към розовото. Понякога имам седмо чувство за тенденциите в поп културата и кои цветове ще направят впечатление, ще създадат силен образ. Избрах розовото да е мой цвят за проекта. То е нежен цвят, цвят, който свързвам с утробата и жените като цяло. Вдъхновението ми е жената, а аз ги свързвам с розовото по много различни причини. Винаги съм казвала, че жените са много мъдри. Джон Ленън споделя същото за Йоко Оно. Според него тя притежава мъдрост, която мъжете не могат да имат. Но аз смятам, че всеки пол притежава мъдрост! Избрах розовото, защото съм много вдъхновена от жените и утробата, създаването на живот и всеки вид процес на създаване и зачатие. Надявам се розовото да стане цвят, в който всеки пол да може да се идентифицира. Това е нежен и щастлив цвят, който ни напомня, че ние сме тук, за да се обичаме и да създаваме повече от нас! 

чети още

Обсесията Е-1027  

Обсесията Vespa

Създател на мита за Хемингуей е самият той

Обсесията от едно лице