ep.20 |  Мария Касимова-Моасе: Детето, което изпива оцета Ко прайш в омето бе, брат?! Търся да плюя цигани, брат!  Този съдържателен диалог се случва онлайн между младеж с мустачки, тип “сиромашка стряха”, и момче на видима възраст около 11-12 години. “Омето” е OME.TV, онлайн платформа за видеочатове, запознанства и “създаване на приятелства”, както пише в представянето й. И още нещо - в “омето” най-често се случват т.нар. предизвикателства. Предизвикателства, насочени към децата в предтийнеджърска и ...

още

ep.19 |  Мария Касимова-Моасе: Сънароднически хейт Няма да го напиша, ще го напиша, няма да го напиша, ще го напиша… От една седмица съм така. Питам се има ли смисъл да обръщам общественото око към най-болезнения проблем на съвремието - принципната омраза. Толкова много се възмущаваме от хейтърите и така силно ги клеймим, че в някакъв момент се питам дали сами не се превръщаме в такива. Затова и всеки път, когато говоря за нещо, ...

още

ep.18 |  Мария Касимова-Моасе: За едно “добър ден” в повече Добър ден! Казвам ви “Добър ден!”.  Напоследък тези две думи, това толкова класическо и лесно за изричане пожелание, ми е трън в очите. Но не защото някой го казва, обратното - защото толкова рядко го чувам.  В момента живея в апартамент под наем. Кварталът е от най-престижните стари софийски квартали - от тези, дето живеещите от десетилетия в тях приемат себе си с едно натрапващо ...

още

ep.02 |  Димана Йорданова: Последният ден на Земята Нямам представа колко е часът. Не знам кой ден е, но знам годината. Две и двайсета. Годината, в която някой зорко ни наблюдаваше, толкова зорко, толкова втренчено, че станахме невидими, размазахме се пред зацапаните диоптри на света, който вижда добре надалеко, но щом ни доближи, изчезваме. Следобедът обаче ме наблюдава под микроскоп.  Вижда - аз съм поредният човек, който е готов да даде живота си само за да не умре. По ...

още

ep.01 |  Димана Йорданова: Коледа на повикване Тиха нощ, свята нощ… Но дали? Посвещавам този текст на Коледата, която изгубихме през годините. Онази, от която спряхме да черпим мъдрост и светлина. Задоволявахме се само с добро пазаруване и лош холестерол. Олтарите в душите си превърнахме във витрини. Маниерност, лицемерие и тотална забрава за това какво изобщо празнуваме. Клишета, инерция, банализми, поредни опити да избягаме от собствената си душа, защото страхът беше станал част от биохимията ни, от плътта ни, от духа ни. Навеждахме ...

още

“Самотен ден от безмълвната вечност остави в мен безчувствени мечти. Тъй искрен бе моментът за двама с искащи, блуждаещи очи. Това е приказка една ... И времето играеше драма абсурдът бе комедия една, а ролите със образи бели, костюмите потънали в тъга Това е приказка една ... Цигарен дим, мастилница празна И приказка за стари времена Това е приказка една …" ep.17 |  Нещата и животът: Изписано за Димо от P.I.F, докато го слушам, а ...

още

ep.06 |  Дневниците на Бианка: Баш човекът Като дойде декември, винаги започвам да мисля за Коледа. По знайни и незнайни причини винаги асоциирам Коледа с Богдана Карадочева. Все си спомням като малка как мама и татко се шушкаха около коледната трапеза и приготовленията, а аз зяпах телевизия. И винаги пускаха Васил Найденов и Богдана Карадочева – „Бог се роди, Коледо“. Важното беше да издържа до полунощ, за да дойде Дядо Коледа с ...

още

ep.05 |  Дневниците на Бианка: Оргазъм Не се вживявам като Кари Брадшоу, нито си мисля, че съм от „Сексът и градът“, но имам своята гледна точка за оргазма като всяка себеуважаваща се дама на 35 години. Разбира се, Ню Йорк е много по-различен от това, което го представя русокосото миньонче. Никой не се разхожда ей така с „Маноло Бланик“, а забранените теми, по които не говориш на първа среща, са секс и ...

още

ep.16 |  Нещата и животът: Смяна на съзнанието Не исках да говоря за COVID - всички така или иначе го правят. Не знаех какво повече и по-различно мога да кажа за тази всеобща трагедия… Но днес имам. И днес се налага. Не заради самата пандемия, мерките и ситуацията, а заради нас, хората. Заради това, което излезе от нас на повърхността на самодоволното ни плацикане във вдигащата пара мътна вода на родния “патриотизъм”. Заради така ...

още

ep.15 |  Нещата и животът: Общество от жертви и насилници Или как може да бъдеш пребита, а съдът да каже, че нищо ти няма Журналистите знаем, че в дъното на всеки проблем - личен или обществен - в крайна сметка винаги става дума за две неща - любов или пари. Често и за двете заедно. Когато към тях се прибавят власт, беззаконие, чувство за безнаказаност, арогантност и добре структурирани схеми за репресия, дори ...

още

ep.04 |  Дневниците на Бианка: Изборите Всеки ден ни се налага да правим някакви избори. Дали ще избираме президент, или ще избираме къде да работим, или може би избираме с кого да живеем, къде да се учим, с кого да си изпием кафето и т.н. Всеки ден ни се налага да избираме. Важното е, след като направим избора, да можем да продължим да живеем с този избор. При нас, в Ню Йорк, в ...

още

ep.03 |  Дневниците на Бианка: Да се загаджим Така или иначе светът е полудял и аз като една видна налудничава особа реших да си направя един експеримент – в името на изкуството, разбира се! Нали знаете  всички тези сайтове, където можеш да срещнеш половинката си. Е, и аз се записах в един такъв... В името на изкуството! Аз не съм от най-типичните красавици – модели, които са високи 190 сантиметра, с дълги и като ...

още