ep.08 |  Дневниците на Бианка: Бий ме, обичам те Вече една година основната тема на разговор е ковид пандемията и коя ваксина да изберем. Кралският дворец в Обединеното кралство и така популярното интервю на Мегън Маркъл като че ли успяха да ни разсеят за малко от пандемичната ситуация. Аз обаче си мисля за една друга тема, която ми е доста любопитна.  Казват, че само в болката се крие истината. Затова има хора, които ...

още

ep.04 |  Димана Йорданова: Кой ми глътна слънцето? "Полудях за пълно душевно здраве", казва Маргьорит Дюрас. “Не си болна, всичко е само в главата ти”, казват останалите. Знаете ли колко ми беше втръснало да чувам това? Колко ми се гадеше, че болестта се признава само на тялото, а на душата ѝ се приписват капризите. Днес вече съм свикнала. Няма по-голямо унижение от това “да свикнеш”. Дните на всички ни минават под зверската диктатура на едно отнето бъдеще. Хората си ...

още

ep.23 |  Мария Касимова-Моасе: Учителят и ученикът се носят в сърцето “Най-високият резултат от образованието е толерантността.”  Сетих се за тези думи покрай последната седмица, в която дъвчем един задочен и неосъществил се разговор между уважаван професор и неговата успяла студентка. Не смятам дори да спомена имената на участниците в тази виртуална драма - от посочването и конкретиката често се стига до един яхниен битовизъм, от който никой няма полза. Много по-важно ми се ...

още

ep.07 |  Дневниците на Бианка: Мишо от Бронкс Много често американците говорят за емоционална подкрепа и колко важно е да я имаш. В България не обръщаме много внимание на емоционалното си здраве. Но пък това сигурно ни прави толкова корав и здрав народ. Тук, в Ню Йорк, много хора решават емоционалните си проблеми или с медикаменти, или с алкохол. Има и такива, разбира се, които залагат на силните усещания – скачане с ...

още

ep.22 |  Мария Касимова-Моасе: Парите на артиста С това свое произведение Хари О’Нийл доказа, че светът има остра нужда от работата на модерните артисти, които не правеха нищо друго, освен да измислят нови светове. Из “Чудна лятна нощ” от Яна Борисова Понякога пишем разни неща, за да убеждаваме другите да мислят като нас. Но само понякога. Смисълът на моята работа, на журналистиката, такава, каквато си я представям и каквато се опитвам да я упражнявам толкова ...

още

ep.21 |  Мария Касимова-Моасе: Боклучавата схема, или как се печели от незнайно сметище Този текст трябваше да излезе в сайта Редута. Място за една много качествена журналистика, стопанисвано от нашия колега Стойко Тонев или д-р Тони Филипов, както той искаше публиката да го познава. Поръча ми го в сряда за четвъртък, в четвъртък му го правих на обяд, а той така и никога не го прочете. Животът има това отвратително качество да свършва ...

още

ep.20 |  Мария Касимова-Моасе: Детето, което изпива оцета Ко прайш в омето бе, брат?! Търся да плюя цигани, брат!  Този съдържателен диалог се случва онлайн между младеж с мустачки, тип “сиромашка стряха”, и момче на видима възраст около 11-12 години. “Омето” е OME.TV, онлайн платформа за видеочатове, запознанства и “създаване на приятелства”, както пише в представянето й. И още нещо - в “омето” най-често се случват т.нар. предизвикателства. Предизвикателства, насочени към децата в предтийнеджърска и ...

още

ep.19 |  Мария Касимова-Моасе: Сънароднически хейт Няма да го напиша, ще го напиша, няма да го напиша, ще го напиша… От една седмица съм така. Питам се има ли смисъл да обръщам общественото око към най-болезнения проблем на съвремието - принципната омраза. Толкова много се възмущаваме от хейтърите и така силно ги клеймим, че в някакъв момент се питам дали сами не се превръщаме в такива. Затова и всеки път, когато говоря за нещо, ...

още

ep.18 |  Мария Касимова-Моасе: За едно “добър ден” в повече Добър ден! Казвам ви “Добър ден!”.  Напоследък тези две думи, това толкова класическо и лесно за изричане пожелание, ми е трън в очите. Но не защото някой го казва, обратното - защото толкова рядко го чувам.  В момента живея в апартамент под наем. Кварталът е от най-престижните стари софийски квартали - от тези, дето живеещите от десетилетия в тях приемат себе си с едно натрапващо ...

още

ep.02 |  Димана Йорданова: Последният ден на Земята Нямам представа колко е часът. Не знам кой ден е, но знам годината. Две и двайсета. Годината, в която някой зорко ни наблюдаваше, толкова зорко, толкова втренчено, че станахме невидими, размазахме се пред зацапаните диоптри на света, който вижда добре надалеко, но щом ни доближи, изчезваме. Следобедът обаче ме наблюдава под микроскоп.  Вижда - аз съм поредният човек, който е готов да даде живота си само за да не умре. По ...

още

ep.01 |  Димана Йорданова: Коледа на повикване Тиха нощ, свята нощ… Но дали? Посвещавам този текст на Коледата, която изгубихме през годините. Онази, от която спряхме да черпим мъдрост и светлина. Задоволявахме се само с добро пазаруване и лош холестерол. Олтарите в душите си превърнахме във витрини. Маниерност, лицемерие и тотална забрава за това какво изобщо празнуваме. Клишета, инерция, банализми, поредни опити да избягаме от собствената си душа, защото страхът беше станал част от биохимията ни, от плътта ни, от духа ни. Навеждахме ...

още

“Самотен ден от безмълвната вечност остави в мен безчувствени мечти. Тъй искрен бе моментът за двама с искащи, блуждаещи очи. Това е приказка една ... И времето играеше драма абсурдът бе комедия една, а ролите със образи бели, костюмите потънали в тъга Това е приказка една ... Цигарен дим, мастилница празна И приказка за стари времена Това е приказка една …" ep.17 |  Нещата и животът: Изписано за Димо от P.I.F, докато го слушам, а ...

още