ep.30 Схемата около чистене на мазе Днес от мен една суперпрозаична, но показателна истинска случка от последните дни.  Беше през юни 2006. Майка ми си беше отишла напълно неочаквано, а след смъртта й аз като единствена наследница трябваше да се погрижа за нейните собствености. Сред тях влизаше и едно тясно мазе, побрало знайни и незнайни артефакти на няколко човешки живота в семейството, плюс куп други спомени и знаци, загубили значението си заедно ...

още

ep.29 (Не)очаквана ваканция, или текст против края на лятото  Е така е - такива текстове се пишат в началото на лятото. Тогава, когато започнат из мрежата да се появяват първо плахо, а после една след друга снимки на пусти плажове, приятели с усмивки и разрошени перчеми в очите и надути от вятъра якета. После, някъде през юли, идва ред на другите, съвсем летни фотографии - боси крака в пясъка (някои хора ...

още

ep.28 | Мария Касимова-Моасе: Девет месеца от тази България В средата на октомври се прибрах в България. След шест години извън нея като съпруга на чужденец, с когото бяхме устроили някак битието си отвъд. Цялата система около внедряването на здравни мерки и рестрикции в Европа застрашаваше да ми отнеме възможността да се прибирам в родината, а за мен това не само означаваше реално да спра работата си, но и да не мога да ...

още

ep.27 | Мария Касимова-Моасе: Вишеград в средата на бунището Една запечатана съвременна картина на вековната крепост, където братът на Балдуин е коронясан за император Случвало ли ви се е някой да ви похвали нещо, ама много силно и много искрено да го похвали, вие да тръгнете да го обследвате с голямата кошница и накрая да се окаже, че тая кошница можете да си я нахлупите на главата, защото никаква работа не върши? Случвало ви ...

още

ep.26 | Мария Касимова-Моасе: Книгите, които живеят в мазето По следите на едни истории и техните автори, напълно забравени днес  Наскоро се разрових в мазето на семейната вила. Тя е от тези къщи, дето едно време родителите ни ги строяха с невъзможни лишения и мисия да ни оставят “нещо стабилно”. Тъй като през социализма нищо не се хвърляше, понеже никога не можеше да си сигурен, че няма един ден да ти потрябва, навлезлите в ...

още

ep.25 | Мария Касимова-Моасе: Диванът, който всички искаха и никой не взе Наскоро напуснахме един апартамент, в който живяхме под наем. Не ни понесе нещо центърът на София с мръсния си въздух, разнебитените тротоари и съкварталците с прещипани от лошо настроение физиономии, които по-скоро биха се изпарили от лицето на земята, отколкото да ти кажат добър ден. Както и да е, това са още поне три теми, по които мисля да говоря, но ...

още

ep.08 |  Дневниците на Бианка: Бий ме, обичам те Вече една година основната тема на разговор е ковид пандемията и коя ваксина да изберем. Кралският дворец в Обединеното кралство и така популярното интервю на Мегън Маркъл като че ли успяха да ни разсеят за малко от пандемичната ситуация. Аз обаче си мисля за една друга тема, която ми е доста любопитна.  Казват, че само в болката се крие истината. Затова има хора, които ...

още

ep.04 |  Димана Йорданова: Кой ми глътна слънцето? "Полудях за пълно душевно здраве", казва Маргьорит Дюрас. “Не си болна, всичко е само в главата ти”, казват останалите. Знаете ли колко ми беше втръснало да чувам това? Колко ми се гадеше, че болестта се признава само на тялото, а на душата ѝ се приписват капризите. Днес вече съм свикнала. Няма по-голямо унижение от това “да свикнеш”. Дните на всички ни минават под зверската диктатура на едно отнето бъдеще. Хората си ...

още

ep.23 |  Мария Касимова-Моасе: Учителят и ученикът се носят в сърцето “Най-високият резултат от образованието е толерантността.”  Сетих се за тези думи покрай последната седмица, в която дъвчем един задочен и неосъществил се разговор между уважаван професор и неговата успяла студентка. Не смятам дори да спомена имената на участниците в тази виртуална драма - от посочването и конкретиката често се стига до един яхниен битовизъм, от който никой няма полза. Много по-важно ми се ...

още

ep.07 |  Дневниците на Бианка: Мишо от Бронкс Много често американците говорят за емоционална подкрепа и колко важно е да я имаш. В България не обръщаме много внимание на емоционалното си здраве. Но пък това сигурно ни прави толкова корав и здрав народ. Тук, в Ню Йорк, много хора решават емоционалните си проблеми или с медикаменти, или с алкохол. Има и такива, разбира се, които залагат на силните усещания – скачане с ...

още

ep.22 |  Мария Касимова-Моасе: Парите на артиста С това свое произведение Хари О’Нийл доказа, че светът има остра нужда от работата на модерните артисти, които не правеха нищо друго, освен да измислят нови светове. Из “Чудна лятна нощ” от Яна Борисова Понякога пишем разни неща, за да убеждаваме другите да мислят като нас. Но само понякога. Смисълът на моята работа, на журналистиката, такава, каквато си я представям и каквато се опитвам да я упражнявам толкова ...

още

ep.21 |  Мария Касимова-Моасе: Боклучавата схема, или как се печели от незнайно сметище Този текст трябваше да излезе в сайта Редута. Място за една много качествена журналистика, стопанисвано от нашия колега Стойко Тонев или д-р Тони Филипов, както той искаше публиката да го познава. Поръча ми го в сряда за четвъртък, в четвъртък му го правих на обяд, а той така и никога не го прочете. Животът има това отвратително качество да свършва ...

още