80 години от “Великият диктатор”, или как Чаплин предизвика Хитлер

“Представете си само – той е луд, а аз съм комик. Но всичко е могло да бъде и по-различно”, казвал легендарният артист и режисьор Чарли Чаплин, чийто филм „Великият диктатор” е имал премиерата си преди 80 години. Освен че е едно от големите постижения на световното кино, този филм е и сбогуване на Чарли Чаплин с епохата на нямото кино и легендарния образ на дребничкия скитник. Снимането на този филм, който само в Америка събира 5 милиона долара и носи най-голяма печалба за актьорско изпълнение, се реализира благодарение на една игра на съдбата.

Вдъхновението за голяма част от филма връхлита Чаплин, когато гледал документалния филм на Лени Рифенщал „Триумфът на волята”. Разказва се, че  докато останалите зрители ужасено гледали филма, Чаплин с грохот се смял на „гротескния спектакъл”.

И когато мнозина се опитвали да накарат Чаплин да се откаже от “Великият диктатор”, той си спомнил своя смях и не се поддал на убеждаването. Снимането на филма започнало през септември 1939 г., една седмица след избухването на войната, и завършило шест месеца по-късно, когато нацистките части окупирали Франция.

Когато Чаплин започнал да снима филма, омразата му към Хитлер била добре известна.  Чувството било взаимно –  и макар че Чаплин не е бил евреин, немският естаблишмънт се отрекъл от него като от „чужденец евреин, който е дошъл в Германия”. По същото това време американската общественост го наричала „Мойсей на ХХ век”, защото хиляди еврейски бежанци избягали благодарение на парите, който той осигурил за тяхното пътуване. ВВС напомня, че работното заглавие на филма било само „Диктаторът”. „Той беше човек с мисия. Някои негови съвременници като Лаурел и Харди имали една-единствена цел – да правят смешни филми и да печелят пари. Чаплин настоява да изкаже становището си, затова създава творба, която не е просто филм, а нещо, което е необходимо за времето си”, пише Саймън Лувиш, автор на книгата Chaplin: The Tramp`s Odyssey. Но освен че се опитва да разобличи Хитлер, Чаплин има и други мотиви за създаването на първия си звуков филм. Като пример може да се посочи, че е роден през същата седмица на месец април 1889 г., когато е бил роден и Хитлер. Немалък интерес у него събужда и комичната песен за фюрера  Who Is That Man…? Who Looks Like Charlie Chaplin, написана 1939 г. от Тони Хедли. По това време и списание Spectator публикува текст по повод рождения ден на Чаплин, но и на Хитлер, в който между другото пише: „Понякога провидението си прави шеги… Сякаш някъде е записано Чарли Чаплин и Адолф Хитлер да се появят на бял свят по едно и също време, само с няколко дни разлика…  Рождената дата, както и еднаквите мустаци (с тази разлика, че при Чаплин те са част от гротеската), които носят, сякаш природата е направила това, за да изневери на общия произход на гениалната им природа. Защото и двамата са гениални. И единият, и другият са отражение на една и съща реалност, реалността на „неволите на малкия човек” в модерното общество. И единият, и другият са отражение на кривото огледало, но единият е символ на доброто, другият – на непростимото зло.”

Когато се разчула вестта за това, че Чаплин снима филм за Хитлер, към него заваляли заплахи: „Започнах да получавам тревожни съобщения от студио United Artists. Предупредителни писма започнаха да пристигат и от нюйоркското продуцентско бюро със забележка – “да не снимам филмът, защото никога няма да бъде представен нито в Англия, нито в Америка” – пише Чаплин в автобиографията си.

Не се поколебава нито за миг. Сигурен е, че филм като „Великият диктатор” трябва да има. За изненада на мнозина става хит в боксофиса. Преди малко повече от 80 години, в средата на октомври 1940 г., филмът, премиерно представен в САЩ, е между най-гледаните кинотворби. Самият Чарлин се пита: „Нима не сме в състояние да се надсмеем над Хитлер?”. Сергей Айзенщайн пише: „Великолепна и унищожителна сатира. И победа на човешкия дух над безчовечността!”. Мнозина го обвиняват, че само частично представя ужасите на нацистите, а не ги порицава, на което в мемоарите си Чаплин отговаря с думите: „Ако знаех действителните мащаби на ужаса в немските концентрационни лагери, аз нямаше да мога да създам „Великият диктатор”. Нямаше да мога да се присмивам на убийствената лудост на нацистите. За мен най-смешното нещо на света е да се подиграя на измамниците. Трудно може да се намери по-голям измамник от Хитлер”. Синът на великана на киното Чарлс Спенсър Чаплин Трети в книгата си „Моят баща Чарли Чаплин” пише: „Съдбите им са били като противоположни полюси. Единият е разплаквал милиони хора, другият е разсмивал целия свят. Моят баща не можеше да мисли за Хитлер, без да се разтрепери – от ужас и изумление. Той ми казваше: „Представи си само – той е луд, а аз съм комик. А всичко е могло да бъде и другояче…”.

чети още

Леонардо – гей или женкар?

Световните новини, които пропуснахме покрай коронавируса през март

Защо поезията принадлежи на хаотичната душа?

Ще видим ли Мегън и Хари в „Короната“?