Слънцето на тази септемврийска утрин на 1837 година беше доста силно и мисис Кар се отмести към сянката на големия цикас. В двора на легацията чуруликаха птички, а отдалече се дочуваха уличните търговци и приглушеният шум на пристанището. Мисис Кар блажено се отпусна назад в плетения стол. Върху безупречно бялата покривка беше подредена сутрешната закуска. Фурми, берберски кактусови смокини, сирена, произведения на местните хлебари, ментов чай и гъсто черно кафе. С ...

още