Или как ние, българските емигранти, гледаме на родината, чуждата страна, нашите, техните и “подводните камъни” на там и тука. фотография Иво Йованович “България е като тренировъчен лагер за оцеляване. Ако изкараш там година-две, си готов да живееш навсякъде по света.”  Мъжът ми превъзбудено казва това на двойка френски приятели. Разпитват го за живота в родината на жена му и той сладкодумно описва приключенията си на парижанин, живял в София. Няколко пъти съм слушала ...

Опит за тържествено слово или монологче за драматурга Яна Борисова. През 2007 г., още щом се завърнах в България след двeгодишното си отсъствие, получих интересно предложение - да започна репетиции в дебютна пиеса на млад български драматург - Яна Борисова.Тогава се запознах с Яна. Спектакълът беше “Малка пиеса за детска стая”. Не знаех, че това ще е началото на едно голямо и много значимо за мен сътрудничество и бих казал - приятелство. В много редки моменти от ...

Или защо най-употребяваната дума напоследък след коронавируса е... „война”. фотография Иво Йованович Знаете ли, че за последните няколко месеца от началото на годината най-употребяваната в медиите дума, свързана с коронавируса – като изключим самия него и логичните „симптоми”, „лечение”, „карантина” и „маска”, е „война”? Лесно може да го проверите. Думата „война” има повече от 72 милиона резултата. Нека го ...

Когато ме обземе мисълта дали пък нямаше да бъда по-щастлива, ако се бях родила в Бел Епок или в друго славно време, тогава, когато животът е бил сладък, красив, мързелив и безгрижен като в роман на Джейн Остин или в разказ на Удхаус, все се сещам за „Полунощ в Париж“ на Уди Алън. Изисканата филмова история как в търсене на щастието един съвременен човек се върнал в далечното минало само, ...