ep.07 | Дневниците на Бианка: Мишо от Бронкс
Много често американците говорят за емоционална подкрепа и колко важно е да я имаш. В България не обръщаме много внимание на емоционалното си здраве. Но пък това сигурно ни прави толкова корав и здрав народ. Тук, в Ню Йорк, много хора решават емоционалните си проблеми или с медикаменти, или с алкохол. Има и такива, разбира се, които залагат на силните усещания – скачане с парашут, какичка, която да те нашляпа с камшик, или да смесиш ксанакс с шампанско.
Моят емоционален двигател обаче е доста по-простичък и наистина помага за стабилността ми. Той е един космат другар, който винаги е неотлъчно до мен. Само човек, който обича животните, ще ме разбере. А баба ми казваше, че човек, който не обича животните, не обича и хората. Аз не искам да издигам на пиедестал една котка, но истината е, че моят космат тигрец беше неотлъчно до мен, дори и в най-непоносимите моменти. Няма да забравя момента, когато загубих цялата си коса. Как падаше на валма, как оставаха грозни плешиви петна по цялата ми глава… А моят космат тигър стоеше неотлъчно до мен и ме гледаше с любов. На моя Мишо не му пука как изглеждам и никога няма да ме осъди какво съм казала и направила. Моят Мишо е намерен под кофа за боклук в не толкова приветливия квартал на Ню Йорк – Бронкс.
Да, той е осиновен и обича да го обличам в рокли. Мишо е моят котарак. Той е истински мъж с малки изненади. Животните понякога са сериозна част от живота ни. Те ни дават толкова много, но ние невинаги го забелязваме. Много се е изприказвало за безусловната любов, която само едно животно може да ти даде. Ако отворим книжката с български народни приказки, всяка втора приказка е за взаимоотношенията между животните и хората.
Пример за истинска любов и преданост е и кучето Балто. Едно изключително симпатично сибирско хъски. През 1925 година Балто спасява децата на малко градче в Аляска. Балто е главното куче, което е дърпало шейна заедно с други кучета от впряг. То се превръща в национален герой и е на първа страница на всички вестници. Благодарение на него децата от Аляска са спасени. Косматият герой успява да измине 674 мили и да донесе ваксина срещу дифтерия, от която всички деца в градчето били заболели. Така през януари 1925 година това куче допринася за спасяването на децата от епидемията. Днес в Сентръл парк в Ню Йорк има статуя на кучето Балто. Много често минавам покрай тази симпатична кучешка статуя и никога не се бях интересувала защо е там. Просто статуя на куче… Не, това е статуя на спасител и аз вече гледам на нея с други очи.
Жителите на онова градче са очаквали със същата надежда ваксината срещи смъртоносната някога дифтерия, както ние днес очакваме ваксината срещу вируса COVID-19. Световен въпрос обаче е да я приемем или не? Какви са страничните ефекти? Дали след 10 години няма да съм с отказал бял дроб? Или, ако не я взема, ще ме има ли след 10 години? Да, много жалко, че си нямаме Балто да ни спаси. Ама нали знаете притчата за добрия и лошия вълк в душата ни! Ще победи този, когото храним.
Та, започнах разказа си от Мишо, който е намерен в кофа за боклук и израснал в моя дом. Мишо е моят Балто. Той е моят добър вълк, който храня, и знам, че няма да ме изостави. Мишо е онази космата топка любов, която, когато плачеш, ще се сгуши при теб и ще ти напомни, че в света има и хубави неща. Онази космата топка, която ти дава усещането, че все пак някой има нужда от теб. Така, както Ном е имал нужда от Балто, така всички ние имаме нужда от един Мишо. Емоционалната подкрепа, която ни дава сили да се справим с всички предизвикателства в живота ни. Преди почти сто години едно куче е допринесло за доброто на света. Днес един котарак допринесе Бианка да пише тези редове.
Пожелавам на всички ви да си намерите по един котарак, който да се сгуши във вас, когато имате нужда. Ако пък ударите на камък и имате нужда от нещо по-силно като кака с камшик – пишете ми на лично съобщение. Имам разни познати… Мяу от мен!