ep.06 |  Дневниците на Бианка: Баш човекът


Като дойде декември, винаги започвам да мисля за Коледа. По знайни и незнайни причини винаги асоциирам Коледа с Богдана Карадочева. Все си спомням като малка как мама и татко се шушкаха около коледната трапеза и приготовленията, а аз зяпах телевизия. И винаги пускаха Васил Найденов и Богдана Карадочева – „Бог се роди, Коледо“. Важното беше да издържа до полунощ, за да дойде Дядо Коледа с подаръците.

Сега вече не си пускам българска естрада, а по-скоро се замислям за всички онези хора, които са минали през живота ни и са ни направили къде по-добри, къде по-лоши. Някои минават с бързия влак, а други правят някоя друга спирка за известно време. Има и трети, които си пътуват с нас.

Обаче винаги има по един, който е „Баш човекът“  и си остава завинаги в сърцата ни. Може би за някои от нас „Баш човекът“ е ученическата голяма любов или просто някой, който транзит е преминал през живота ни, но е оставил следа завинаги. Е, и аз си имам един такъв, който баш е оставил следа. Който зная, че винаги ще вдигне телефона и ще бъде на линия, ако ми потрябва. Някой, който няма място вече в живота ми за постоянно, но винаги ще бъде там и мога да разчитам на него. Ясно е, че като тийнейджъри всички сме яли шоколад „Кума Лиса“ и сме били въртиопашки, но важното е, да запазим поне един, който си е „Баш, баш“.

И когато идват такива моменти за размисъл в края на годината (то 2020 година си беше цялата един размисъл), да си спомним за човека, който е оставил следа. Този, който винаги ще обичаме и ще си стои на топло в сърцата ни. Дори да не му кажем „Обичам те!“, едно простичко „Благодаря!“ може да свърши работа. Сигурна съм, че всеки един от нас може да го изрови в сърцето си и благодарение на съвременните технологии да му сподели чувствата си. Защото, както всички се убедихме тази година, животът е много кратко нещо. Всичко се променя със скоростта на светлината. Слънчевата светлина изминава разстоянието между Слънцето и Земята за около 8 минути и 17 секунди. Ако попиташ телевизионер, ще ти каже, че 8 минути са безкрайно много време и рекламодателите няма да плащат. За 8 минути можеш да кажеш и направиш толкова много. Поне един път в годината тези хора, които пазим в сърцата си като специални, могат да чуят едно „Благодаря!“ за нещата, на които са ни научили.

Да, аз вярвам, че всеки, който се появява по пътя ни, е учител и най-важното е да си вземем урока от този човек, за да можем да израснем като добри и съвършени хора. Така че и аз искам да кажа на „Баш човека“ си: Благодаря ти!

Благодаря ти, че ми показа палитрата цветове, за да мога да направя картината на живота си в най-различни краски! Благодаря ти, че си там и те има! Днес, когато основната тема на разговор на световно ниво е кога ще е готова ваксината, аз избирам да кажа: Обичам те! Благодаря ти! – на всички влакове, преминали през моята гара. Най-вече благодаря на товарните, които са преминали през мен с такава скорост, че са ме направили на „пух и прах“. Тези товарни влакове, които са ме разпилели на безброй частици. Тези, които са ме премазали без никаква човешка жал. Благодаря ви за това, че намерих сили да се събера и да продължа отново!

А „Баш човекът“ си е винаги там. И чака да се качи в пътнически вагон, където винаги ще има място в първа класа за него.

Хайде сега след това отклонение си пуснете „Дано“ на Богдана Карадочева!