ep.04 |  Дневниците на Бианка: Изборите


Всеки ден ни се налага да правим някакви избори. Дали ще избираме президент, или ще избираме къде да работим, или може би избираме с кого да живеем, къде да се учим, с кого да си изпием кафето и т.н. Всеки ден ни се налага да избираме. Важното е, след като направим избора, да можем да продължим да живеем с този избор.

При нас, в Ню Йорк, в момента е какофония покрай избора за президент. Истината според мен е, че политиката не води до нищо хубаво. Всички твърдят, че има много по-важни неща, но като стане дума за политически партии и коя от тях да ни управлява, хората които познаваш, изведнъж се превръщат в абсолютно непознати. Толкова много агресия, а всъщност претендират, че са добри същества. Готови са да излязат на война, ако не си на тяхното политическо мнение. Развалят се дългогодишни приятелства, семейства или пък ти се налага да криеш политическия си избор в името на това да не загубиш човека до себе си. Аз съм се научила от един много мъдър човек в живота ми, че политиката е мръсно нещо и не върви ръка за ръка с изкуството. Последните дни станах свидетел на километрични опашки от граждани, които стават в 5 сутринта, за да подадат гласа си за техния избраник. Дори присъствах на ситуация, където млада влюбена двойка, която е излязла на среща, се оказа с различни политически разбирания – девойката изхвърча от заведението толкова бързо… Както Графа го пее – и дим да я няма!

Това е един от многото примери за избори, които ни се налага да правим. Също така има много хора, които са си избрали да мразят, защото така е модерно. За съжаление, особено в България. Когато си млад, си мислиш, че си много як, ако всичко около теб е гадно и всеки е прост. И дай да хейтим, защото аз много съм готин. Гледай тоя как се е облякъл, какво е казал, какво е направил – ама, разбираш ли, всичко е гадно…

 Говорейки за омраза, наскоро гледах новия филм на Саша Барон Коен – „Борат“. Определено филмът не ми е по вкуса и няма да си го пусна за втори път, но главната женска роля се играе от едно много талантливо, прекрасно момиче, родено в Бургас. Колко ругатни, лоши отзиви и злобни фейсбук постове изчетох… И колко хора се сетиха да кажат: „Абе ей, момичето е българка!“. Колко български актриси познаваме, които са стигнали дотам, че да получат главна женска роля в голяма американска продукция?

 Аз като актриса, живееща в Ню Йорк, знам колко е трудно да се добереш дори до треторазрядна малка роличка, в която, ако ти дадат реплика или поне само възклицание, ще скачаш до небето от радост.

Та по този повод браво, Мария Бакалова! Аз се гордея с успеха ти и съм твърдо зад теб!

Та, така де – обратно към изборите! Най-важното е да живеем с любов към избора, който сме направили. Много хора, когато изберат, след това се страхуват да си признаят или да приемат избора си. Съжаляват, връщат се назад и често се опитват да го поправят. Да, вярно е, че понякога се чувстваш сгрешил в избора, който си направил, но аз се научих, че няма нищо непоправимо. Много хора искат да направят избора си между хедонията и евдемонията. Това, което избрах аз, обаче е психологически богат живот. (Може да прочетете повече за термина онлайн). Приемам изборите такива, каквито са и не се страхувам да бъда това, което съм… Дори да ви звуча клиширано като  Балкантон!

       Приемам си уроците от своите избори и се уча всеки ден.

       Избирам да не мразя!

       Избирам да обичам!

       Избирам да съм щастлива!

       Избирам да правя изкуство! Както Ленард Коен изпя: „Пукнатините са тези, които пропускат светлината да влезе“.        Хайде, до скоро!