Американският композитор и певец изнесе впечатляващ концерт в Античния театър в Пловдив. От България започва и световното турне на легендарния музикант, което беше прекъснато в началото на 2020 година заради Ковид 19.

Ричард Маркс нашумя още през 1987 още с дебютния си сингъл “Don’t Mean Nothing”, който се продаде в над 3 милиона екземпляра. Само за три години – от 1987 до 1990 Маркс успява да постави и рекорд с броя на хитовете си – става първият мъж певец с цели 7 свои песни в Top 5 на Billboard’s singles chart. Той има тринадесет №1 хита в класациите на Bilboard и над 30 милиона продадени албума до този момент. В колекцията му от награди има три номинации и една статуетка Грами. Получава я през 2004 за песента “Dance With My Father” в категорията Song of the Year, която пише за Luther Vandross .
Маркс се наложи и като един от най-успешните съвременни продуценти в музикалния бизнес. В списъка на артистите, с които работи са имената на *NSYNC, Barbra Streisand, Kenny Rogers, Sarah Brightman, Luther Vandross, Lara Fabian и др.

В Пловдив рок легендата отседна в хотел Gallery 37 и посвети няколко часа да разгледа забележителностите в Стария град.

– Какво ви вдъхновява да ставате сутрин рано, Ричард?

– Това е добър въпрос. Не знам дали някога съм бил по-вдъхновен да ставам сутрин. Това е най-щастливият период в живота ми. Имам наистина прекрасен брак. Всичките ми синове живеят в близост до мен. Те са здрави и успешни. Аз, от своя страна, продължавам да правя нещото, което най-много обичам на този свят, а именно – да бъда изпълнител. Постепенно се връщам към това. Направих между 8 и 10 шоу програми и това се случи за първи път от две години насам. Не се нуждаех от нещо, което да събуди благодарността ми, защото аз винаги съм бил изключително благодарен за всичко през годините, но това да нямаш възможността да се изразяваш чрез своята страст за известно време, добавя допълнителна доза благодарност към отношението ти. За мен това е едно чудесно време от живота ми.

– Как протича един типичен ваш ден на турне?

– Значителна част от живота на пътуващия музикант включва да станеш сутрин и да си тръгнеш. Обикновено не се застояваме на едно място за повече от един ден. Обикновено ставам, ако имам време, си правя сутрешна тренировка в хотела или отивам на дълга разходка. След това се отправям към следващия град с кола или си хващам самолета, отлитайки към следващото шоу. Жена ми често идва на турне с мен и ми казва колко изтощително ѝ се струва всичко това. Но аз съм правил това цял живот и е всичко, което познавам. По тази причина не го намирам за изтощително. Приемам го за нормална част от ежедневието. Когато децата или приятелите ми идват да ме посетят за ден-два, докато съм на турне, започват да се изумяват как така успявам да се справя с подобен ритъм. [02:24] Мисля, че се свиква с това. Добър съм в това да бъда непрекъснато в движение и да оползотворявам за себе си времевите пролуки, които имам. Всеки ден имам работни ангажименти като например да отида на сцената от рано, за да направя проба на звука и да се уверя, че всичко върви по план и че шоуто ще протече без технически проблеми. След това разполагам с няколко часа, в които да се уверя, че косата ми изглежда добре и че ще избера подходящия тоалет. Точно преди да изляза на сцената си пийвам малко мартини, а следващите два часа са истински купон.

– Успешната ви кариера започва преди повече от 40 години. Как бихте описал своето невероятно музикално пътешествие до този момент?

– Бих го описал като непрестанно еволюиращо. Аз започнах, когато бях на 23, а първият ми запис се случи по същото време. Когато бях на 24 той стана номер едно и аз бях навсякъде в MTV. Имаше някаква лудост в цялото това нещо. Имах период от между 8 и 10 години, в който изпитах както напрежението, така и концентрацията около създаването на нова песен. Аз пиша всичките и песни сам и това създава голямо напрежение при поддържането на успеха. Не знам дали на артистите, които не си пишат сами песните, им е по-лесно, но предполагам, че е така, защото някой постоянно им и изпраща в готов вид. Когато решиш да пишеш сам песните си, всичко зависи от теб. В онези години не го  възприемах като напрежение, а като изпитание. Този живот си имаше и друга страна обаче. Често ме преследваха момичета. Не само ме преследваха, но крещяха от радост, когато ме видеха. Беше странно нещо, с което трябваше да свикна. След като си се адаптирал и си поостарял малко, трябва да се концентрираш върху поддържането на кариерата си и на собствените си интерес и мотивация в нея. [05:31] Стигнах до момент, в който вече не се вълнувах от образа си на артист и на изпълнител. Тогава преориентирах кариерата си повече  върху писането и продуцирането за други хора. Това ми донесе настина много успехи. От поп и рок звезда се превърнах в човек за кулисите. Бях си вкъщи, отглеждайки децата си. Водех ги на училище всяка сутрин и вечерях с тях всяка вечер. Спрях да ходя непрестанно по турнета, но продължавах да бъда много активен в музикалния бизнес, пишейки и продуцирайки за големи имена като Джош Гробан и много други. Въпреки това успявах да имам истински и семпъл живот в дома си. След това настъпи период, в който толкова ми липсваше да свиря с групата и  да бъда на сцената, че ми се наложи да жонглирам с тези две неща. Вече не се самоопределям като поп или рок звезда в чак такава степен, но имам каталог от хитови песни, които хората знаят. Сега съм се настанил в тази част от живота и кариерата си, която е много спокойна и много забавна. Когато бях по-млад не се забавлявах чак толкова много, колкото вероятно си представяте. Имаше много напрежение и всичко ми се струваше изцяло ново. Дългогодишният опит, който имам сега, ме научи как да се справям по начин, който да ми доставя забавление. Вече не се стресирам дори когато имам 5 последователни изпълнения. Не се притеснявам, защото съм запазил гласа си, здрав съм и съм в добра форма. Мисля, че мога да продължа да излизам на сцената вечно или поне докато стана на 95 години. Хората все още идват да слушат песните ми и аз се забавлявам много с тях. Животът ми е наистина страхотен!

– Какво ви мотивира да пишете нови песни ? Спотифай ерата не е предлага най-добрите възможности за хората, които създават песни. 

– Мотивацията ми се основа на най-правилното нещо и това съм именно аз. Мотивиран съм заради себе си. Често казвам това на хората. Когато пътуваш по света от континент на континент и от държава на държава, трябва да попълваш документи, в които те питат за професията ти. Откакто се помня, в тях не пиша, че съм певец, а текстописец, защото смятам, че преди всико съм точно такъв. Гордея с това, че съм автор на песни повече, отколкото с всичко останало. Всъщност новият ми албум, който излиза това лято, се казва „Текстописец“. Това ми напомня на нещо, което баща ми повтаряше. Той не пишеше песни, но беше създател, музикант и композитор. Той не пишеше песни, но създаваше музика за телевизионни реклами. Трябваше непрекъснато да измисляме мелодии. Помня как той ми казваше: „Просто трябва да пишеш.“, „Просто трябва да пишеш.“. Това винаги е звучало в главата ми и ме е мотивирало. Винаги е било така. Ако вземем телефона ми за пример, в него имам вероятно към 60-70 записа на себе си как пея. Записи, които може би ще чуете скоро и вие. Музикалното ми вдъхновение е все още високо и имам много, за което да пиша. На този етап трябва да правиш нещата за себе си, но ако някой ме попита дали имам нещо ново, не искам да отговарям негативно. Искам отговорът винаги да бъде „Да. Да, имам нова песен отпреди няколко седмици“.  Това е начинът, по който чувствам, че искам да бъде.

– Кое е по-трудно? Да създадеш нова песен за себе си или за някой друг музикант?

– Малко по-трудно е да се пише за други хора. Ако пиша за себе си, мога да я редактирам по всяко време, без да се замисля, за разлика от при работата ми със или за някого другиго. Сещам за проектите си с кънтри изпълнителя Кийт Ърбан. Двамата сме писали много песни и три от тях се превърнаха в големи негови хитове. Има обаче и песни, които не е записвал и никой не ги е чувал. Случвало се е да пишем заедно и на мен да ми хрумне строфа, която намирам за наистина добра, но той да ме погледне и да ми каже, че не би изпял такова нещо. Аз не настоявам, защото не аз ще пея песента, а той. Аз съм там, за да работя за него. Ако ми хрумне нещо, което ми допада, докато пиша за себе си, това определено влиза в песента и  никой не би могъл да ме разубеди. Това е нещо като танц. Трябва да обърнеш гръб на егото си особено когато пишеш заедно с някой артист за него, а не за себе си. Ако Кийт и аз пишехме песен за мен, аз щях да бъда категоричен, че строфата ще се използва. В това се крие балансът и отдавна се научих да не се затормозявам с подобни неща. Аз съм там, за да работя за Кийт. Същото беше, когато работих с Лутър Вандрос. Там съм, за да им помогна да постигнат това, което те искат.

–Имате невероятни съвместни сътрудничества с Уитни Хюстън, Мадона и други. Какво обаче може да накара едно сътрудничество да прерасне в приятелство? Възможно ли е изобщо?

– Не се сприятелих с Мадона или Уитни, но определено е възможно. Ще ви дам пример. Бях на 20, когато за първи път срещнах Барбара Стрейзънд. Тя ме помоли да пея в нейна песен. Трябваше да изпея само един ред. Бях толкова развълнуван и нервен, че сме в едно и също студио. В началото ти се струва доста плашеща, но само защото тя е легенда. Тя е Барбара Стрейзънд, а не която и да е. След няколко минути обаче осъзнаваш, че не е плашеща, а много сладка и мила. Тя е много умна. Знае точно какво иска и го иска на момента. Аз съм по същия начин, а и всеки, който е професионалист. Години по-късно отново работих с нея. Написах и продуцирах песен за дует между нея и кънтри певеца Винс Джил. Години по-късно пък написах песен с Бари Манилов, която той искаше да направи в дует с Барбара, така че отново се стигна до съвместен проект. [13:15] За времето на тези проекти ние с Барбара започнахме да се харесваме. Карахме другия да се смее. Получи се изключително естествено приятелство. Не сме работили заедно от поне 20 години, но често прекарваме време заедно. Аз и жена ми заедно с Барбара и мъжа ѝ Джим, който е най-готиният пич на света. Вечеряме заедно, ходим си на гости по домовете и можем спокойно да ги наречем приятели. Понякога, докато седим на масата и се смеем, трябва да си припомням, че това е онази Барбара Стрейзънд. Хора като нея са толкова благи, че те карат да забравиш звездната част от тях. Просто са добри хора. Тя има репутацията на дистанцирана и неприветлива, а това не е вярно. Толкова е мила, забавна и дълбокомислена. Тя е страхотна. Мисля, че това е добър пример.

– Прочетох книгата ви и ми хареса. В нея има някои чудесни истории, а вие сте доста неподправен в тях. В нея има и някои нелицеприятни истини, които споделяте, защо?

– Взех това решение, когато започнах да пиша книгата. Няма да ви лъжа и да крия, че е имало взаимодействия и истории с хора, които имат лоши последствия както за известните, така и за нормалните хора. Всеки един човек има неприятни ситуации в живота си. Това важи и за любовните взаимоотношения. При тях има истории, които могат да се разкажат и обикновено СЕ в книги като тази. В живота си подхождам към всичко по свое собствено усещане. По това кое аз чувствам като правилно. Чел съм мемоари и то предимно написани от мъже, в които те с конкретни имена изсипват мръсотия върху хората, с които са имали взаимоотношения. Като читател намирам това за непривлекателно и неелегантно. Не е редно и аз никога не бих направил нещо такова. Не мисля, че мога да бъда такъв човек. За мое щастие, редакторът на Саймън и Шустър, чиято издателска къща е наистина известна, беше на една вълна с мен. Очаквах да ме подкани да пиша за неприятни истории, но той напълно се съгласи с мен. Каза ми, че това си е моята книга и че трябва да пиша в нея само това, което чувствам като правилно. Единственият човек, за когото споменавам нещо негативно, е Кени Логънс. Причината, поради която съм си го позволил, е че се съдържа в главата за нашето приятелство. В нея се разказва историята на нашето приятелство. Имахме доста дълъг период, в който не си говорихме. Писах за това само защото ние възобновихме отношенията си и оттогава отново сме много близки приятели. Изгладихме проблемите помежду си. Преди да издам книгата, изпратих тази глава на Кени с молба да я прочете и обещание да я махна от книгата си, ако не я смята за уместна, защото не исках да демонстрирам неуважение спрямо нито един от моите приятели. На другия ден той ми писа и ми каза, че е страхотна, защото показва истината и е показателна за едно приятелство, което се възстановява.

– Последните няколко години не бяха лесни за никого. Пандемията, локдауните, а сега и войната в Украйна. Как се справяте с всички тези драматични събития около нас?

– Последните години наистина бяха драматични за всички ни и всеки се сблъсква с индивидуални премеждия. Някои хора изгубиха работата си, други банкрутираха, а трети загубиха любимите си хора заради Ковид. За щастие, при мен тези неща се разминаха по-леко и имам перспектива, от която гледам с голяма благодарност. Наистина много ми липсваше да правя това, което обичам, но това ме подтикна да открия и други неща, които мога да правя. Също така ме подтикна да запазя мълчание, да остана в покой и да не пътувам. Да си остана вкъщи и да му се насладя. Когато пандемията започна, се бяхме отправили на 6-месечно турне в Европа, включително и в България, така ч началото ѝ прекъсна всичко това. Само седмица или две след затварянето жена ми започна да ми се присмива, че непрекъснато си измислям какво да правя като например да взимам интервюта от хора в Youtube и да изпробвам различни мои идеи само защото не знаех как да запазя тишина. Разболях се и мислехме, че е Ковид, но не беше. Мисля си, че тази мистериозна болест беше свързана със стреса от това да нямам работа и да не знам колко ще продължи. Помня, че се притеснявах, че може да се проточи повече от година или дори две. Аз съм от хората, за които цялата ситуация се размина максимално лесно. Аз и семейството ми преминахме през това в най-добрите възможни условия. Не се тревожих за пари и с всички мои близки хора бяхме добре здравословно.