Човешкото лице на джаза

За постиженията на Антонио Санчес като музикант може да се говори много. В случая не искам да подходя типично по журналистически, изброявайки колко „Грами“ награди има и с кои джаз величия е работил през кариерата си, затова ще насоча вниманието ви към човека Антонио. Всеки, който е присъствал на негов концерт, неизбежно забравя за звездната му слава и бива погълнат от обаятелното му човешко присъствие.

Да, точно това се случи с публиката в Дом на културата „Борис Христов“ по време на втората вечер от „Пловдив Джаз Фест“ – бяхме погълнати от Антонио и неговите музиканти. Един от гениалните барабанисти на нашето съвремие дойде под тепетата, за да представи премиерно пред българската публика новата си джаз авантюра, наречена A Bad Hombre Project. Съучастниците му в това поредно пътуване за изследване на необятните територии на джаза бяха имена, които будят респект. Спътницата в живота на Антонио – певицата Тана Алекса, басистът Лекс Садлър и японският кийдбордист Бигюки. „Радвам се, че сме тук! Въпреки всичко можем да се видим с човешките си лица. Идваме от Будапеща, много сме уморени, но знаете ли, публиката има свойството да отнема цялата умора от плещите на музикантите и ние тази вечер ще свирим за вас, заредени от обичта ви!”, обърна се към нас Антонио, след като бяхме буквално пометени от първите три парчета на това без никакво преувеличение джаз пиршество. Ако се опитам да опиша с една дума усещането за музиката на този нямащ аналог в модерния джаз барабанист, то тя ще бъде – сила. Всеки негов удар по барабаните отекваше в публиката като тежък камък, хвърлен в кристалните води на някое планинско езеро. Трудно описуемият с думи ефект беше умножен многократно от уникалния глас на Таня Алекса, съчетаващ умело етнонотките на такива вокални колоси като Лиза Джерард с неистовата гласовата експлозия на Бьорк. В създалия се вихър органично се вклинявяха бас линиите на Садлър и кийдборд солата на Бигюки. След един главозамайващ вариант по парче на индъстриъл иконите Nine Inch Nails Антонио ни даде възможност да си поемем малко въздух, заявявайки с усмивка: „Още нищо не сме видели от Пловдив, утре ще разгледаме града на спокойствие. Чухме добри думи за българското вино, със сигурност ще го опитаме. Ако сте свободни – присъединете се към нашата пловдивска разходка”. Тана Алекса получи букет с цветя от своя почитателка, на което съпругът й зад барабаните на шега възкликна: ”Моля, моля, тези цветя са за мен!”, и, разбира се, получи букета. Незабравима вечер, изпълнена с доброта, човечност и музикална сила, която дава надежда. Антонио, ще те чакаме отново под тепетата на някое от следващите издания на прекрасния „Пловдив Джаз Фест“!