Фотографски диалог

Хелмут и Джун Нютън. Те участват в собствен любовен сериал, който няма шанс да доживее римейк

Фотография: taschen.com, Mrs Newton, June Newton, a.c.a. Alice Springs


Хелмут Нютън. Крал на порно шика. Експлоататор на жени. Абсурден финалист на пътеката към смъртта. Среща я, забивайки се с кадилака си в стената на неоготическия „Шато Мармон“ на Сънсет булевард в Ел Ей. Това не е просто хотел, а културна икона с привкус на бордей и греховни гърди. Перфектна сценография за голямата случка от енциклопедията на мъртвите. Инфарктът натиска фаталния спусък. Пада тежката завеса на табутата. Смъртта е поредният кадър, който трябва да се улови на мига. Преди финалния акорд жена му Джун го снима в болницата, изпраща набързо духа му, докато обядва и подготвя  сесията, която по изключение ще се случи без него. Да, нещата могат да изглеждат и така след петдесет и шест години брак.   „Жените ме питат как съм могла да живея с такова чудовище – усмихва се Джун. – Лесно. Май  не го ревнувах от моделите, които снимаше. За него това беше само работа. За пръв път се притесних, когато го видях да фотографира цветя. Това беше нещо повече – истинска страст и обсесия.“


“Грехът се смесва с всекидневния живот.” – Хелмут Нютън.

Нарича го Хелми, той нея Джуни. Фотографът обича амазонки и жени с андрогинни елементи. „Приличаше на малко момче, което се нуждае от силна ръка“, спомня си Джун. Хелмут не си пада по захаросаните женствени типажи, които като лава на вулкан изпепеляват мъжкото сърце. „Влюбих се в Джун, защото има силно тяло и силен ум.“ Тя си пада по третото му око – неговия фотоапарат, и до края помага перверзните му идеи да оживеят в кадри за десетки хиляди долари. „Джун добре  знае, че ако снимах пейзажи, нямаше да живее в такъв разкош. Затова снимам красиви момичета.“ От тринайсетгодишна възраст той е обсебен от секса и очарован от фотографията. От магията на камерата, която само за частица от секундата запечатва всеки детайл. „Затваряш клепачите си и вече нищо не си спомняш. А камерата отваря окото си и улавя всичко“, казва фотографът. 


“В камерата има нещо магическо. Тя може да служи
за бариера между мен и реалността.” – Хелмут Нютън.

Ако не беше Адолф Хитлер, Хелмут Нойщедтер вероятно никога  нямаше да срещне Джун. Роден в заможно еврейско семейство, той напуска Берлин на осемнайсет години. Не за удоволствие, а заради своята фамилия. Добре облечен, но без пукната пара се озовава в Сингапур, за да стане ексклузивно жиголо и от време на време да снима за някои вестници. „Никога не е полагал усилия да изглежда нормален и затова може да си позволи да бъде такъв, какъвто е“, разказва Джун. Двегодишният микс от плейбойско-фотографската му кариера е предостатъчен, за да почне да превъплъщава мислите си в еротични кадри. Емигрира в Австралия, сменя  фамилията си – вече се казва  Нютън, и служи пет години в австралийската армия, преди да хвърли котва в Мелбърн и открие фотографското си  студио. „Гледах фотографиите му по стените и се влюбих в тях“, спомня си Джун. Когато прекрачва прага на студиото му, тя е актриса и търси начин да спечели допълнителни доходи като модел. „Фотографията винаги ще бъде първата ми любов,  ти си втората“, казва й той няколко месеца преди брака. „Ти ни въвлече в това, проклетнико“, отговаря Джун и става арт директор и на фотографския им талант, и на целия им живот. И той тече между Париж, Лондон, Монте Карло, Лос Анджелис… „Лондон беше стерилен за снимки и не много продуктивен. Когато се озовах в Париж, разбрах, че тук се живее. Животът се случваше на улицата, в бистрата и ресторантите. Красивите жени бяха навсякъде“, констатира Нютън.


“На снимките в списания за мода рядко има логика.
Всяка от тях е застинал момент без начало и край.” – Хелмут Нютън.

Вкусът на Париж оценява неговия ексцентричен афинитет към садо-мазо фетишите. Градът одобрява култовата му мисъл: „Във фотографията има две мръсни думи– изкуство и добър вкус.“ И заедно с Джун запечатват с апарата едни и същи обекти, за да разберат, че между тях няма никаква прилика. Тя се подписва с псевдонима  Алис Спрингс. „Никога не снимахме заедно. Имахме тотално различен подход. Това се вижда в начина, по който заснехме  Джани Версаче и Шарлот Рамплинг“,  спомня си  Джун. Неговият Версаче е оголен, но уверен, нейният е облечен, но повече „разголен“. Неговата Шарлот е актриса във филм, а нейната жена, която се крие зад маската си. „Жената фотограф никога не може да извлече от  жените това, което мъжът  може. По време на фотосесиите използвах целия си артистичен талант, за да ги накарам да се отпуснат и да гледат в мен“, разказва Джун. Според Хелмут тя е майстор на истинския и семпъл портрет. „В моите снимки  има манипулация и намеса“, казва фотографът. Джун не може да снима, без да получи одобрение в очите на модела, Хелмут не се интересува от душата на обекта,  опитва се да я открадне и да я даде на друг обект. Той харесва мистерията, тя лежерността във фотографията.


“Желанието да стана по-добър ме изгаряше отвътре.” – Хелмут Нютън.

Той харесва секса, но никога не докосва моделите си. Промяната на позата или извивката на тялото се случва първо в главата му, а после като сигнал се изстрелва в целта. „В снимането аз съм реалист“, твърди Джун. „А аз симулирам“, признава Хелмут. За него силата на жената не е в нейната сексуалност, а в ролята й на перфектна машина. Не вижда в нея човешко същество, а неговото идеално подобие. „Падам си по научната фантастика“, признава фотографът. Заснетите от него тела съдържат в себе си нещо от механиката на робота. „Дори и когато тялото е голо, в снимките му то изглежда като перфектна конструкция“, твърди Джун. През целия си съвместен живот двамата  разменят идеи, а не ухажвания. Правят каквото си искат, но остават до края заедно. Джун не страда от това, че Хелмут години наред преследва моделите си само за няколко секунди в кадър. „Пред обектива му позираха Катрин Деньов,  Каролина от Монако, Сигорни Уивър… Той може да види секс в кухнята или в движението на  мускула от вътрешната страна на бедрото на модела“, спомня си Джун. Двойката отбелязва 51 години брак с албума Us and Them. Голотата на двамата в него е обяснението им в любов. Тя снима него, той нея. Няма къде да се скрият по страниците на албума, но те и не го искат. Истината е тотална и само любовта може да я преглътне.

чети още

Красиво-тъжна история

Най-синьото синьо: Пулия

Когато изкуството срещна бизнеса

Пипи отива на цирк