Фалшивият позитивизъм умря, да живее умереният оптимизъм!

Като че ли в мрачния пост ковид свят онзи напомпан позитивизъм, който доскоро заливаше света, най-после започна да позаглъхва. Купищата лайфкоучове и бизнесгурута, които се опитваха да ни убедят, че успехът и благосъстоянието ни зависят само и единствено от нагласата, с която ставаме от леглото сутрин, вече звучат прекалено нереално на фона на всеобщата здравна криза, разпад на ценности и световен икономически срив. Пределно ясно се видя, че от нас зависи твърде малко, а обстоятелствата могат да ни смачкат като мравки, независимо колко пъти на ден си повтаряме, че сме могъщи, готини и успели.

фотография Иво Йованович


Дали мотото „няма невъзможни неща“, произнасяно под път и над път, не нанесе поражения, за които се оказахме неподготвени? Не се ли превърна то в троянски кон на лековерието, с което съвременният човек реши, че не е нужно да учи и да се труди неуморно, за да сполучи, и така сам се хвана в капана на ограничените си възможности? 

Няма нищо лошо в това, че възможностите ни си имат граници. Те са такива още от времето на първобитните хора и точно на базата на този факт сме успели да еволюираме дотук. С цената на това да се борим със зъби и нокти за прогреса си и да надскачаме себе си с труд, упоритост, задълбочено мислене и активно въображение. Но не и с празни мантри за величие и успех, прочетени в скъпа книга и повтаряни наум и на глас до припадък. 

Всъщност наистина лошото е човек с ограничени знания и способности да реши, че за него всичко е възможно. Без да положи кой знае какви усилия, освен да изгледа някое видео в Ютюб, в което напарфюмиран, луксозен коуч да го „светне“ как да стане втори Наполеон. След което да предаде своите „познания“ и нова нагласа към света нататък чрез възпитанието на децата си и общуването в приятелския си кръг – начинът, по който всичко постигнато от човечеството се акумулира и разпространява в поколенията. 

Може още много да се разсъждава по този въпрос, но простото посочване на грешките също не е градивно. За да не остана и аз на нивото на празнословещите, пълни с ефирни послания лайфкоучове, ще се опитам да предложа с какво бихме могли да заместим тази куха превъзбуденост и приповдигната лежерност на битието, фалшифицираща далеч не толкова приятната реалност на ежедневието ни. Защото, да – „всичко е възможно“, но при определени условия и когато му дойде времето, а не сега и веднага!

И въпреки че като цяло съм мрачен тип, смятам, че е крайно време на мястото на фалшивия позитивизъм да се завърне добрият стар, малко позабравен умерен оптимизъм. Онзи, без който човешката еволюция би била невъзможна и ние нямаше да сме по-успели от например шимпанзетата като вид. 

Ясно е, че в тези и без това нелеки времена на здравна, финансова, политическа и морална криза в света не е добре съвсем да увесваме нос. От друга страна, лъжливата подмяна на реалността с такава, погледната през розови очила, действа като наркотик, който след първоначалния екстаз води до абстинентни прояви и тотална депресия. Така че е време да тропнем с крак и да си кажем – не всичко е възможно, но някои неща са доста вероятни и трябва да се постараем да ги постигнем. Като под „да се постараем“ имам предвид „да си скъсаме задниците“, а не просто много да ги искаме, да ги изговаряме с думи и да очакваме те да се случат сами.

Тогава мрачният и потискащ пост ковид свят може и да започне да ни се струва не чак толкова отчайващ.

А ето как би могло да изглежда близкото бъдеще през погледа на умерения оптимизъм.

1. Здравната криза 

В крайна сметка тя ни накара да прозрем колко дълбоко прогнила е ситуацията в морално-интелектуален аспект за човечеството. Сляпото отричане на проблема или впрягането му в пропагандна дейност наистина докараха до отчаяние хората, поддържащи относително здрав разум. А това е онази част от вида homo sapiens, на която разчитаме за двигател прогреса и еволюцията ни. 

Погледнато през филтъра на умерения оптимизъм, нещата може да започнат да изглеждат сравнително по-добре още в рамките на следващата година. Новата вълна на заразата тепърва ще се разраства и това колкото е лошо, толкова си има и добрите страни, макар такава реплика да звучи направо цинично. Все повече хора ще се сблъскат с реалността на проблема, разболявайки се или самите те, или техни близки. Разпространеният у нас рефрен „Ти познаваш ли хора с коронавирус? Аз не!“, широко ползван като „доказателство“, че пандемията е измислица, ще отшумява все повече, защото все по-голям брой хора ще се срещат очи в очи с грозната действителност. През това време обаче учените по света придобиват допълнителни познания за доскоро напълно мистериозния вирус, а надпреварата за създаване на ваксини ще бъде вкарана в разумни граници след появата на първите локални проблеми и забавяне на скоростта на разработките до нормалните темпове. До зимата не е реалистично да разчитаме на наистина сигурна ваксина, но за следващата нищо чудно да има както работещо лекарство, така и смислена имунизация. 

Така комбинацията между известно кротване спрямо нежеланието да се приеме пандемията и по-успешното лечение на болестта ще уталожи голяма част от натрупаното в обществото напрежение. 

Извод. Стиснете зъби за още една зима и пазете себе си и околните. И задължително слагайте маски – те не ограничават нито изразяването на гражданското ви мнение, нито притока на кислород към дробовете ви, както се опитват да ни убедят някои хора.

2. Политическата криза

Без никакво съмнение изборите в САЩ ще обусловят световната политика за следващите доста повече от 4 години. Видяхме регреса в глобални политики, от които зависи благополучието на целия свят, заради изкачването на Тръмп начело на САЩ. Беше изгубено ценно време в борбата с климатичните промени, в които Съединените щати трябваше да бъдат основен двигател, но вместо това се превърнаха в пречка, след като официалната политика на президента е да отрича въздействието на човека върху природата. 

Но да се върнем към оптимизма. Спечелил или загубил, Тръмп вече е пределно ясен на света като политически персонаж. Една евентуална смяна на президента ще означава връщане на активната колаборация на САЩ със световните организации и грубо казано – оправяне на бакиите, насътворени за изминалите 4 години. Дори при негова победа обаче ще има една значителна разлика от първото му избиране. Това, че цялата планета вече добре знае с какво си има работа и съответно ще може по-успешно да му противостои. Най-вероятно международната общност окончателно ще свикне да се справя с глобалните проблеми и без активното участие на САЩ, докато не дойде момент, в който страната да се завърне на водещото място в прогресивните политики. 

Извод. Най-лошото като че ли е вече зад гърба ни. Политическата лудост на популизма и тръмпизма нанесе големи щети на глобалния прогрес, но като че ли все повече хора виждат, че това не е дългосрочно решение. Предстоят по-добри дни за световната политика, макар да не е ясно дали ще започнат скоро, или ще се чакат още 4 години. 

3. Моралната криза 

Въздействието на глобалната мрежа се оказа доста голям препъникамък за поколенията, прекарали първата част от живота си без нея. Размиването на границите между истина и лъжа, лесният достъп на пропагандата и конспирацията до несвикналите с това мозъци и масираната манипулация с търговска или политическа цел нанесоха големи щети на обществото, което се дезинтегрира и поляризира на воюващи помежду си идеологически и екзистенциални фракции. Ваксъри и антиваксъри, вегани и месоядци, консерватори и либерали, леви и десни… и какво ли още не – всичко това се смеси и сблъска в глобалната мрежа, а като резултат взриви устоите на общоприетия досега морал. 

В момента ситуацията изглежда направо драматична, светът е по-разделен откогато и да било, но в перспектива нещата може и да не стоят чак толкова зле. Вече започват да порастват поколенията, които имат снимка във фейсбук още от раждането си. А повярвайте, те не разсъждават като нас. За тях глобалната мрежа не е място за идеологически битки на живот и смърт, а по-скоро за забавление и цялостен лайфстайл. Хората, родени след 2000 година, които след още десетина ще вземат управлението на света в свои ръце, ще имат други приоритети и цели от нашите. За тях мрежата ще бъде нещо естествено и много по-лежерно, отколкото за нас, напрегнатите им родители. Най-вероятно някой ден те ще се надсмиват над краха на ценности, който ние позволихме на интернет да ни причини, и ще подредят отново света по техния си правилен начин, с ясно изградена структура на добро и зло. Както впрочем е ставало по време на цялата история на човечеството. 

Е, ние тогава ще сме старци и отново няма да разбираме младите, но светът ще е продължил да върви напред и нагоре, колкото и да сме се опитвали да поставим кол между спиците му! 

Звучи оптимистично, нали?     

чети още

Разрушителите, които съзидават

Незададените въпроси на НОЩ

Има ли живот извън социалните мрежи?

Социална дилема