Мариан Залцман. Умее да предвижда бъдещето и затова е неизменно в топ 5 на най-влиятелните трендспотъри в света. Списание Fortune я нарича “Нострадамус в маркетинга”. През 90-те предсказва възхода на мега-моловете и интереса към здравословна храна. Четири години преди атентатите на 11 септември 2001, публикува статия за заплахата от ислямски терор в САЩ. Пише, че целта ще бъде някой от символите на Америка, например, Дисниленд.

Днес тя е старши вицепрезидент на “Глобални комуникации” на Philip Morris International.

КЪДЕ СЪМ АЗ В МОМЕНТА?

Като че ли след пандемията животът ми стана академичен. През последните две години изкарах шест следдипломни курса в университета „Джонс Хопкинс“. Така съм организирала нещата, че да мога и да работя като директор по комуникации. Съвсем наскоро приключих с писането на книга за това какво да очакваме до 2038 г. Очаквам да излезе през месец май. За мен това занимание не е работа, а по-скоро увлечение. В свободното си време работя като трендспотър и жадно поглъщам новини от таблоидите.

СЪСТОЯНИЕТО НА ДУХА

Състоянието на духа ми е „предпазлив песимизъм“. Американка съм и си давам сметка, че в моята страна е имала много бурни периоди. През 60-те бях малко дете. Спомням си, че по време на размириците и политическите убийства, родителите ни ни събираха и ни казваха, че се случва нещо лошо, но аз не разбирах изобщо какво. Добре си спомням, защото тогава вече бях започнала работа, и проблемите на борсата и как хората бяха силно притеснени, че ще загубят всичко, което имат. Но тогава за нямах нищо за губене. Затова гледах на случващото се като на възможност нещата да бъдат изградени наново. Сега за първи път преживявам криза в Америка и се страхувам, че сега всички можем да загубим страшно много. Губим цивилизоваността си. Израснах в държава, а и в свят, който бе по-цивилизован. Хората можеха да си говорят и да проявяват повече уважение един към друг, повече любопитство към различията помежду ни. Знам че отчасти гледам на миналото през розови очила, защото ми е ясно и колко сексизъм, расизъм и антисемитизъм имаше в онзи свят. Но в годините, когато аз растях, аз не съм имала личен опит с това или пък винаги съм смятала, че това може да се преодолее. 

ТЕНДЕНЦИИТЕ ЗА 2022

Първата е хаосът. Според мен всички трябва да се научим да функционираме, и даже да преуспяваме, в хаотични времена. Всичко се променя бързо и ние не знаем какво предстои утре, защото възникват много нови фактори. Другата тенденция е, че психичното здраве ще заеме централно място в разговорите ни и то не по повърхностен, а по смислен начин. Ще се интересуваме как настина се чувстват хората и как се справят. Ще трябва да обърнем повече внимание на това да станем по-издръжливи и безстрашни, и да възпитаваме децата си, така че да могат да се справят с бързите промени в живота си. Смятам, че ще стане по-важно да намерим границите на това, което правим у дома и на работа, и наистина да приемем новия хибриден стил на живот. Според мен домът ще бъде центърът на нашия живот, а общността ще има по-централно място. Когато говоря за общност, имам предвид малка общност от познатите ни хора, хората в нашия квартал. Мисля, че ще отдаваме повече значение на връзката си с природата, защото ситуацията с климата е нетърпима. Затова ще търсим зелени пространства близо до нас и ще си задаваме въпроса какво можем да подобрим. Все по-голям брой хора ще изискват повече от себе си и от другите и ще се стремят да бъдат по-добри жители на планетата Земя.

КУЛТУРАТА НА ОМРАЗАТА

Задължително трябва да намерим решение на проблема с омразата на лично и на институционално ниво. На индивидуално ниво не трябва да я толерираме, трябва да положим усилия да я прекратим и да успокоим ситуацията чрез конструктивен диалог. На институционално ниво трябва да се научим да изслушваме другия по-добре. И трябва да разберем, че не е достатъчно само да преговаряме, но и да постигнем помирение. Аз често си мисля за Южна Африка и как там се постигна помирение след апартейда. Този пример ме кара да си задавам въпроса как можем да направим така, че раните да зараснат. Мисля и за Германия, но не Германия след обединението, а Германия във времето, когато германците трябваше да се изправят пред случилото през Втората световна война и да намерят начин да преодолеят травмата. Това не става за ден, седмица или месец. Трябват години и трябва смяна на поколенията. Затова съм оптимист, че младите хора ще поемат водещата роля и просто няма да се примиряват с лошото поведение, което по-възрастните приемат. 

АГЕНТИТЕ НА ПРОМЯНАТА

Тези хора са важни и ще задвижват промяната в организации и групи, за да стане тя по-приемлива. Те няма да налагат промяната, а ще я превеждат на човешки език, за я приемем и да участваме в нея. Агентите на промяната имат нагласа за сътрудничество и ще ни посрещат с „Добро утро, как си?“ . Най-важното е, че наистина ще изслушат отговора ни, преди да поискат да започнем работа. Те са тези, които ще ни срещнат на пазара с думите: „ Купуваш авокадо? Малко по-надолу има едно място, където правят страхотен зелен сок“. Те ще осигурят смазката на социалните отношения и ще ги направят по-добри.

 Публикувано с подкрепата на Филип Морис България