Украйна чака Разколников

Австрия бе “историческа грешка” за Адолф Хитлер, за Владимир Путин това е Украйна. Хитлер оправдаваше инвазията срещу Судетите със защита на “немския свят”, Путин брани “руския свят” в Украйна.

“Окончателното решение” на Хитлер за евреите бе тяхното погубване, може би почти такова е “окончателното решение” за Украйна. Милиони украинци да бъдат изгонени от родината, хиляди убити или откарани в сибирските концлагери, градовете и селата им сравнени със земята, а останалата част на окупираната държава подложена на терор.

Целият цивилизован свят е потресен, а КГБ ежедневно отвежда в тъмниците на Русия хиляди руснаци, които осъждат престъплението и носят траурна лента и за Украйна, и за Русия.

Възпитаници и офицери на руското КГБ дефилират из таблоидите и телевизиите и говорят, че Русия се защитава от антируския Запад и освобождава Украйна от нацизма! Според  тях – точно защото се борят срещу агресора, вместо да му се поклонят и покорят, украинците са виновни за мъртвите, за ранените, за избягалите, за разрушенията. И в захлас повтарят, че това е само началото, зората на свободния антиевропейски и антиамерикански свят.

Свят, който Русия и Китай ще въдворят.

Светът, за който те копнеят е светът на Гулаг и Тиенанмън.

Свят, който не признава свободата и суверинитета на човека и се основава върху правото на диктаторската държава да превръща гражданите си в стадо, в зомбита и роби.

Владимир Путин нарича “измет” и “паразити”, от които Русия трябва да се изчисти, бунтуващите се против холокоста над Украйна руснаци, съвестта на великия руски народ. Ужасяващ анонс за завръщане на сталиниските репресии за “самопречистване”, в които са убити над двайсет милиона души.

След разпадането на СССР, от терора на държавата на КГБ се изтръгнаха всички членки на Варшавския военен договор: Полша, Чехия, Словакия, Източна Германия, Унгария, България.

Бягство към свободата, наподобяващо стампедо.

Михаил Горбачов и Борис Елцин отвориха вратите на затворите.

Свободата огря Русия.

Елцин желаеше и Русия да се присъедини към НАТО.

Тази амбиция не скриваше и Владимир Путин в началото на президентския си мандат.

Отговорено му бе, че НАТО не е просто военен съюз, а алианс със сродни ценности.

Но в Русия на КГБ, на фанатичната и фарисейска руска църква, на сталиниските носталгици, на антизападните мистици и фанатици, такива ценности не съществуват.

И сам изникнал от КГБ, Владимир Путин даде на заден.

Сталинизмът и нацизмът се сраснаха в малигнената идеология на една отхвърлена и неконтролируема сила, а методите на КГБ и Гестапо  сатанизираха опозицията.

Лидерите й биваха арестувани и убивани.

Борис Немцов бе направен на решето насред Кремъл.

Отровиха Алексей Навални.

Преживя и излекуван, той се завърна в Русия.

Отведоха го веднага в затвора.

И докато бомбите убиваха и разоряваха Украйна, Навални бе осъден на още девет години затвор.

         Убити бяха десетки журналисти, много адвокати, обърнати към Запад олигарси… Върнати бяха концлагерите.

Държавната пропаганда провъзгласи лъжата за “вълшебно оръжие”.

Почти петнайсет милиона млади и образовани руснаци се разбягаха към Германия, Франция, Америка…

Според насилниците в Кремъл този екзодус е драгоценно прочистване на Русия от “петата колона”.

Със закон бяха забранени всички обществени протести, в случай че  събралите се са повече от един човек.

Военни маневри, военни маневри, нови оръжия, нови оръжия!

С това в очите на все по-обедняващия народ бе подсилван авторитетът на Русия като световна супер сила.

Войската на Путин в Сирия се оказа по-безмилостна и от ISIS, и от американците, и от отрядите на смъртта на Асад.

Това бяха показни маневри за Украйна, за “освобождаването” на украинците, които са руснаци от украинците, които не желаят да бъдат това.

В защита на православните украинци от православните украинци пристигнаха и разбойници от Чечня и Сирия!

Така КГБ започна да обновява Великата Русия.

И да позори и разорява историческата духовност и същност на руския народ.

Сега проектилите и бомбите, и хиперзвуковите “кинжали” срещу Украйна убиват и раняват и Дмитрий Менделеев, и Альоша Карамазов, и Онегиновата Татяна, и Иван Павлов, и Лев Толстой, и Юри Гагарин, и Лара на Живаго, и Иван Бунин, и Александър Пушкин, и Фьодор Достоевски, който написа, че никога не би се наел да изгражда свят, който почива дори само на една детска сълза…

Може ли украинският апокалипсис да събуди нечия съвест в Кремъл подобно на духовния катарзис на Родион Романович Разколников? Убива старицата, воден от убеждението, че тя е нищожество, а той е силата, славата, бъдещето. Съвестта му обаче проговаря, разкайва се и признава злодеянието си.

Украйна се бори на живот и смърт.

И чака руския Разколников.

чети още

„Перестройката“ на Владимир Путин

Формулата на унищожението

След Буча

Моите неща