Тези малки неща, наречени любов. Част 3: Coffee, Tea or Me

Всички сме наясно, че както има цивилизация на маслото и цивилизация на зехтина, така има цивилизация на чая и цивилизация на кафето. Без да се впуска в дебрите на обясненията за вододелните линии между тях, които без съмнение са много интересни, този текст поставя на кухненската полица два предмета бестселъри – единият, радост за цивилизацията на чая, другият – радост за цивилизацията на кафето.

фотография Иво Йованович

Не случайно използвам думата радост. И двата предмета я изразяват още на визуално ниво – защото те са Чайникът с птичето и Кафеварката с Малкия мустакат мъж. Едното е нежно опоетизиране, другото е топло шаржиране на обекта, и в двата случая той получава аура на приказен или анимационен герой. Точно половин век дели годините на създаването им. Чайникът 9093 на Майкъл Грейвс за Alessi маркира дизайна на 80-те, кафеварката Moka Express на Алфонсо Биалети променя завинаги домашния лайфстайл през 30-те. И двата предмета – първият съвсем целенасочено, вторият поради щастливата си съдба да се превърне в архетип, създават незаличими звукови спомени, носещи златната носталгия по щастливите малки моменти от ежедневието. Чайникът на Майкъл Грейвс свързва звука от заврялата вода с образа на птичето и подканя въображението ни да го приеме като оживяло и щастливо свирукащо. Кафеварката на Алфонсо Биалети скрипти при отвинтване и завинтване и променя тембъра си, когато кафето е готово. Радостта от природата срещу радостта от индустриалната епоха. И едното, и другото след години ще носи удоволствието от представата за уютна кухня, приютила сутрините на живота.                            

Само до 2015, когато е неговият 30-и рожден ден, от Чайника с птиче, кацнало на чучура, са продадени повече от 2 милиона екземпляра и се превръща в бестселър на Alessi. Явно е докоснал въображението и сърцата на хората. Създаден от архитeкта постмодернист Майкъл Грейвс, той бракосъчетава високия дизайн с масовата продукция. Към края на 70-те Алберто Алеси кани 11 архитекти, които никога дотогава не са правили продуктов дизайн, да проектират сервиз за чай или кафе. По този повод Грейвс създава Чайника 9093. Идеята е продуктът да е разбираем за масовата публика, без да прави компромис с качеството. Едновременно изящна и категорична като фино острие, формата на конус следва семплите чисти линии на модернизма. Цветният декоративен елемент на дръжката и птичето поставят обекта рязко в постмодерната епоха и правят връзки с движението Memphis. Чайникът е пестелив, естетски и емоционален културен манифест. Достъпен и без да се взема много на сериозно. Освен чисто практичната страна на известяването, че водата е завряла, той въплъщава идеята за радост, променя традиционните очаквания към обекта и изобщо към природата на ежедневието. Напълно потопен в естетиката на западната цивилизация, Чайникът с птичето съдържа и нюанси от нежно-изтънчената философия в източния ритуал на пиене на чай. Той е подобие на хайку, вдъхновено от идеята за спокойно единение с Вселената и присъствие в мига, която откриваме в чаената церемония. Като истинска звезда чурулика из всички списания за дизайн и лайфстайл, в колекциите на Victoria & Albert Museum, Philadelphia Museum of Art, Australian National Gallery и Museum of Design and Fashion в Лисабон.

И докато цивилизацията на чая се радва на своето чаено птиче, цивилизацията на кафето през един мрачно тържествен ден на 2016 свежда глава пред най-необикновената урна в света – с формата на кафеварка Moka Express. Върху нея е и познатият символ Omino con i baffi (Малкият мустакат мъж). А в нея почива, най-сетне умиротворен след вихъра на кофеиновата екзалтираност, праха на 93-годишния Ренато Биалети. Създателят на иконичната кафеварка е неговият баща Алфонсо, но Ренато е този, който я превръща в символ на италианския лайфстайл по целия свят. Благодарение на умелия маркетинг тя става глобална сензация. През 50-те Ренато създава и мустакатия шарж на самия себе си, за да подкрепи марката с чаровен запазен знак, който да я отличи от всички други кафеварки под слънцето. По време на Fiera di Milano целият град е залят с рекламни билбордове. От страниците на вестниците и от радиоефира се лее Moka Express. През 1956 на входа на изложението е инсталирана огромна скулптура във формата на кафеварката, от която невидима ръка налива кафе в съответстващо огромна чаша.

В резултат на всичко това светът прегръща нежно и кани в домовете си детето на любовната история между кофеина и алуминия. (Образът е на американския професор Джефри Шнап от есето му The Romance of Caffeine and Aluminum). Двете субстанции през 30-те са символ на модерността, тъй като са свързвани с идеала за лекота, сила, здравина и енергичност. Италианският футуризъм вижда в действието на кофеина средство за постигане на новия хиперактивен човек на индустриалната ера в нова Европа. Журналистът Арналдо Мусолини, брат на дучето, пише: „Ние, италианците, може да нямаме желязо, но имаме алуминий“, и отваря идеологическите врати на светлата ера на леките метали, превръщайки алуминия в национална кампания.

По това време инженерът Алфонсо Биалети, бащата на Ренато, притежавал работилница за алуминиеви продукти. И той както всички негови съвременници вкъщи пиел кафе, приготвено с кафеварка Napolitana, в която водата без никакво налягане нежно обливала смлените зърна, извличайки минимума от тях. Вече бълбукало напрежението от факта, че силно, ароматно италианско еспресо можело да се пие само навън, в еспресо баровете, където имало мощни модерни машини, докато у дома трябвало да се задоволиш с бледо подобие на напитката на новия човек. През 1933 г. Алфонсо намира решението и го нарича с името на йеменския град Мока (Mocha). Разказват, че идеята за кафеварката му хрумнала, докато наблюдавал как жена му пере. И понеже наблюдавал не с очи на художник, а на инженер, извлякъл вдъхновение не от сенките и светлосенките, а от начина на действие на тогавашната пералня – нещо от рода на ведро с тръба, на дъното на което се  поставял перилният препарат, който при завиране минавал по тръбата и се смесвал с водата и прането под формата на пяна.

С новата кафеварка Moka Express пиенето на еспресо вече можело да бъде не само социален акт, свързан непременно с излизането от къщи. То станало част от домашния ритуал. Пазарният постулат бил, че с Мока можеш да направиш in casa un espresso come al bar. С такъв слоган едва ли е преувеличена статистиката, че от 50-те години насам са продадени над 300 милиона кафеварки.

„Кафеварката е символ на ежедневието. Местейки се от едно място на друго, ти си вземаш дрехите, книгите, плочите и… кафеварката. Звукът от завинтването и отвинтването, промяната на звука, когато кафето е готово – тези малки детайли от всекидневието остават незаличими спомени. Идеята ми беше да направя редизайн, който би усилил интензитета на спомените. Не да създам нова кафеварка, а да освежа паметта за този обект, който за мен е нещо като архетип. И да запазя най-важното – материала, звука, разпознаваемия силует.“ Това казва Дейвид Чипърфилд, създавайки римейка на Мока за Alessi. Архитектът прави реверанс на прочутия алуминиев фасет, като го запазва и само увеличава стените от 8 на 11, и нежно заобля цялата форма, „за да се подобрят геометрията и пропорциите“. Римейкът беше представен на Salone del Mobile през 2019. Цивилизацията на кафето с респект към старата икона създаде нейна нова версия. Какво по-добро доказателство за виталност…  

чети още

Трамвай номер 10 – линията на живота

Art for Air

Тези малки неща, наречени любов.Част 2: дизайнерски запой по часовник

Тези малки неща, наречени любов. Част 1: Когато съдбата ти предложи лимони