Тези малки неща, наречени любов.Част 2: дизайнерски запой по часовник

Прилича на детска рисунка на слънце или на звезда. Но е с неслучаен брой лъчи – 12. И всеки лъч завършва с цветно дървено топче. Нарича се Ball Clock, стенният часовник, който отмерва несвършващото време на една икона на дизайна от 50-те.

фотография Иво Йованович

Какво е предопределило щастливата му съдба? Какво го е превърнало в един от знаковите продукти на производител като Vitra? Само това ли, че в средата на ХХ век Мисис Америка избира Ball Clock за кухнята си и така отприщва пандемично желание към него? Едва ли. Ball Clock има харизмата на простите и в същото време необикновени малки неща. Той е забавен, лесно четим като естетика и играе с близки до сърцето символи и препратки.

Та той дори няма цифри, би сбърчил нос някой пунктуалист, и работи явно с приблизителни стойности за времето, което съвсем не е допустимо. Но за създателя му това е напълно в реда на нещата, защото в съзнанието на хората вече има достатъчно стабилна представа за връзката между положението на стрелките, от една страна, и отчитането на часовете и минутите – от друга, което позволява стенният часовник да стане по-скоро декоративен обект без належащата необходимост от цифри, още повече че всички носят ръчен часовник – ако имат нужда от прецизност, ще погледнат него. Отправна точка, която разглежда времето като натрупан културен опит и манифестира желание за постигане на някаква лекота в неговия изморяващ бяг.

Близо 60 години по-късно дизайнерът Мартен Баас ще инсталира на амстердамското летище „Шипхол“ часовника The Man in the Clock. Зад матовия, полупрозрачен, обичайно разграфен циферблат се вижда силуетът на работник, който мести стрелката на всяка минута, изтривайки я и рисувайки я наново в новата позиция. Красив образ, който вероятно може да се интерпретира различно. За мен е метафора на сизифовската обсебеност от времето в желанието да не разпилееш нито минута – толкова контрастна на игровата лежерност на нашия Ball Clock. В тази лежерност, разбира се, също има предизвикателство, предизвикателствата са характерни за мисленето на създателя на стенния часовник с топчетата, както за всеки голям мислител. Самият той твърди: „Мисля, че не бях аз“ (опитвайки се да си изясни ситуацията около въпроса кой създаде Ball Clock). Макар че целият свят знае, че часовникът е един от знаковите дизайни именно на него, на Джордж Нелсън.

Откъде идва изобщо основанието за подобно твърдение или колебание у самия дизайнер? От забавната, леко абсурдна история, която стои зад този часовник и която мести стрелките му вече близо 70 години като онзи работник от инсталацията на Мартен Баас.          

Било 1947, когато Джордж Нелсън получава поръчка за часовник от Howard Miller Clock Company – клон на Herman Miller, на която той току-що е станал директор на департамента „Дизайн“. Един ден в нюйоркския му офис се събират Бъкминстър Бъки Фулър, Ървин Харпър и Исаму Ногучи. Ако беше уестърн, това начало би могло да се преведе като „Великолепната четворка се събра в един бар“.     

Джордж Нелсън е един от създателите на дизайна на американския модернизъм от 50-те. Размахът на мисълта, неконвенционалността и въображението му оставят продукти и текстове, превърнали се в безценни културни и естетически репери. Постигнал е дълбини „като архитект, защитавал края на архитектурата, дизайнер на мебели, представил си напълно празна стая, урбанист, съзерцавал скрития град, индустриален дизайнер, интересуващ се от бъдещето на обектите и презиращ обсесията от продуктите“. Дори само Coconut chair да беше създал е достатъчно.  

Бъкминстър Бъки Фулър е наричан the planet’s friendly genius. Инженер, изобретател, философ, архитект, дизайнер, визионер и мечтател, проекти за летящи къщи, бани без вода (ползва се около 1 л за 10-минутен душ), плаващи градове, тенсегрити сфери и още какво ли не ражда този блестящ ум. 

Ървин Харпър е индустриален дизайнер, по-късно като част от George Nelson Associates, Inc ще създаде прочутата Marshmallow sofa.

Исаму Ногучи, звездият артист, който навсякъде се чувства като у дома, защото никъде не си е у дома, по неговите собствени думи, изваял абстрактната скулптура в градината на ХХ век, променил завинаги градския пейзаж от Ню Йорк до Париж, от Чикаго до Сапоро, създал сценографския свят в продукциите на Марта Греъм, поетичните лампи Akari, вдъхновени от хартиените фенери в Гифу… и още и още…

И така, събира се тази великолепна четворка в офиса на Джордж Нелсън, за да нахвърлят скици за стенни часовници. Шумолят моливи, изригват смехове, избухват закачки и… пукат тапи на бутилки. Защото това не са само мъже, които създават историята на дизайна, но и вдъхновени party people. Говори се даже, че Бъки Фулър бил изгонен от „Харвард“ заради страстта му по партитата. В общи линии рисуват един през друг и изпиват много. На следващото утро Ървин и Джордж разглеждат рисунките и разбират, че бъдещият часовник е там, сред тях. Но кой точно има най-голяма заслуга за него остава в замъглените спомени. Затова и Джордж Нелсън казва: „Мисля, че не бях аз. Ървин също твърдеше, че не е той. Може би е бил Исаму – геният в правенето на екстраординерни неща“. 

През 1949 г. Ball Clock е вече на пазара. С дизайна си напомня факта, че първите портативни часовници, тези от XVI век, са сферични, оттук се появява и изразът to be on the ball – да си бдителен, да реагираш бързо, да си прецизен. По-късно Carl F. Bucherer и Omega ще създадат висящите сферични часовници бижута. Ball Clock играе с обичания през 50-те символ на звездата. Може да се приеме и за дете на атомната ера – трийсетина години по-рано Нилс Бор и Ърнест Ръдърфорд са публикували модела на атома. Напомня и тенсегрити структурата на геодезичния купол на Фулър. Различни времена и открития на удивляващия се и неудържим човешки ум комбинира в себе си този часовник. А в крайна сметка прилича на красива играчка. Може би в това е магията, която кара толкова хора да се влюбват в него вече толкова години.

чети още

Тези малки неща, наречени любов. Част 3: Coffee, Tea or Me

Трамвай номер 10 – линията на живота

Art for Air

Тези малки неща, наречени любов. Част 1: Когато съдбата ти предложи лимони