Танцуващият с дивите животни

Джон Аспинал и клубът “Клермънт” – историята на отегченото богато британско съсловие от 60-те и хазартните им страсти.

фотография Иво Йованович


Клубът “Клермънт” изглеждаше симпатично. Някои печелеха, други бяха ошушкани до дупка. Интересно е, че никой нямаше идея какво точно се случва, разказва гангстерът Боби Маккю. В клуба, по думите му, членували само запалени комарджии с дебели сметки и благородници с различни  титли – херцози, маркизи, графове, виконти, барони… Носител на идеята как да направи богатите щастливи, измъквайки последния им цент, е Джон Аспинал. Човекът, произнесъл фразата “Aд или рай са салоните за хазарт?”, и в отговор създал първия хазартен клуб в Лондон. Роден в Делхи, в семейството на англичани, отегчен от малък от човешката раса и силно привързан към животните, той неслучайно става създател и на две частни зоологически градини в Англия. Лично смятал хората за големи паразити и с удоволствие посрещал новините за сериозните природни  бедствия и катастрофи, които според него помагали за намаляване на популацията. В едно интервю без свян заявява, че веднага би си тръгнал от този свят, стига да можеше да поведе със себе си цялото човечество. С една-единствена цел – да изчисти планетата и да направи място за по-добрите, за своята голяма страст – животните. Сценографията обаче се променя, когато се записва в Jesus College в Оксфорд и се озовава  в друга постановка. Според нововъзникналия сюжет Джон е момче от средната класа, озовало се в компанията на връстници от висшето общество. Външно по нищо не личи, че не е един от тях, това подсказват само скромните банкови сметки на родителите му. Сюжетът полека започва да се развива по друг начин. Една вечер отива да играе покер с приятели. Картите дотолкова го впечатляват, че се чувства като повален от светкавичен вирус. Учи в крачка, наблюдавайки движенията, жестовете и погледите на играчите. Силната концентрация, фотографската памет, здравите  нерви и желязното спокойствие са негови помощници в играта. Докосването до картите му доставя истинско удоволствие. Преценява риска – няма зад гърба си благородническа титла, нито богати родители. Той е само Джон Аспинал. Обича да носи дрехи като тези на Оскар Уайлд, говори с мярка и добре знае мястото си в обществото. Джон Аспинал е социален катерач и роден комарджия. Самосъздал се пират, пожелал да стане част от колоритното висше общество, той открива слабостта на тази класа – хазарта, и решава да се възползва от нея – казва Андрю Абот, режисьор на The Real Casino Royal.

  След войната Англия излиза от мрака и Лондон се превръща в един от най-вълнуващите градове. Висшите слоеве на обществото имат сериозни натрупвания за разпиляване… пише писателят Дъглас Томпсън в книгата си The Hustlers. Джон Аспинал успешно се възползва от тази ситуация. Следвайки утвърдената вече сюжетна линия, пристъпва в  Оксфорд към реализация на гениалната си идея да открива интересни места и там да организира хазартни срещи на хора от висшето общество.

Убеждава себе си, че комарджиите са висша раса, контрапункт на обикновената, пасивна част от човечеството, която не умее да си доставя удоволствие и се затваря в предсказуемите сценарии на живота. Стига дотам, че им лепва етикета “емоционални инвалиди”. В новото начинание плътно до него е състудентът му Ян Максуел-Скот, изтънчен познавач на хубавата храна и доброто вино. Аспинал тайно се учи от него на добри обноски и лежерно държание, досущ като това на господата в приятелски отношения с парите. Но истинската причина за дружбата им е хазартът. Ян е сериозен играч на бридж и покер. Играе страстно, следвайки интуицията си, рискува, но някак оставя техниката на заден  план. Междувременно Аспинал решава да зареже последните си изпити в Оксфорд, тъй като ученето и без това не го вълнува много. Отива на най-известното състезание за коне Ascot Gold Club, залага голяма част от парите, останали за образованието му, и печели неколкократно повече. С тези пари се впуска в авантюрата за организиране на игри в различни локации по време, когато хазартът в Англия е забранен. Организира ги за богатите си приятели от Оксфорд и за техните приятели. Не се чувства некомфортно за това, че печели от загубите им. Харесва му разяждащият ефект, който хазартът оказва върху остарелите, по думите му, схващания за свещената роля на парите и достойнството на труда. С интерес наблюдава как господата елегантно се самоунищожават. Бизнес начинанията на Джон финансово подкрепя майката на приятеля му Максуел – Скот.  Тя плаща наемите на топ локациите в  „Мейфеър“, „Кенсингтън“ и „Белгравия“, избира алкохола и приготвя вкусни питки за заможните гости. Аспинал се грижи за поддържането на  лежерна атмосфера, която да предразполага гостите към  разумни и не така неразумни залагания. Добрите маниери и чарът му привличат на масите играчи от типа на херцога на Девъншир и графа на Дерби.  Тук няма случайни хора, те не представляват интерес за тази хазартна история. Една от най-запомнящите се временни локации за игра е къщата на ексцентричния артист – Макси, на улица “Уалтън” 167. Актьорът забавлява гостите, влизайки в ролята на студентска хазяйка, сериозно преигравайки и подигравайки образа. 

Наблюдавайки гостите си, Аспинал забелязва, че две неща застрашават страстта към хазарта – жените и алкохолът. Казват, че самият Джон остава девствен до 25-годишната си възраст и никога не е видян да близва алкохол. Трупа сериозни суми пари, които започва да инвестира в грижата за диви животни. През 1957 г., може би по  игра на случая, влиза в магазина на господин Палмър и купува малка маймуна от рода капуцини. Смешните представители на породата са симпатични, но и леко раздразнителни. Джон води маймуната вкъщи и много скоро решава, че желае да има още животни. Сдобива се с две хималайски мечки. Дали не полудява, или може би най-после решава да отключи най-съкровените си мечти? Като по ирония на съдбата по същото време среща първата от трите си жени. Това е младата манекенка Джейн Гордън-Хъстингс. Тя е твърде наивна, но това не пречи да задоволява критериите за добър прием в обществото. На нея „се пада честта” освен с мъжа си да спи в леглото и с малката, безобидна тигрица Тара, която се държи като игриво коте. Двете мечки обаче са твърде арогантни за жилището в “Итън Плейс”. Съседите не крият възмущението си. Налага се да помислят за “къща” за животните  и Джон намира решение в Хоулетс, Кентърбъри. Купува и реставрира къща, която прераства в частна зоологическа градина, а през 1975 г. отваря вратите й и тя става публична. Джон се държи с животните като с добри приятели. Храни ги с качествени храни и се грижи да запази чисти видовете в рамките на зоологическия си рай. След време открива още една зоологическа градина. Според финансовите отчети от 1996 г. издръжката на двете места възлиза на четири милиона евро годишно. Да не забравяме. че става дума за 1100 животни.

С течение на времето разходите растат, опасността бизнесът с хазарта да бъде разкрит става все по-голяма. През 1957 г. полицията нахлува по време на една от хазартните сбирки. Гостите са отведени в полицейското управление, а Джон и съдружничката му, майката на Ян Максуел – Скот, глобени. Този акт слага край на частния хазарт. Излиза закон, с който се разрешава откриването на казина в Англия. Аспинал се впуска в нова авантюра. През 1962 г. отваря луксозния хазартен клуб “Клермънт” на площад „Бъркли“ 44. В долния етаж на къщата започва да работи клубът “Анабел” на колегата му от Оксфорд – Марк Бърли. С получения наем Джон покрива разходите на казиното и поддръжката на мини зоологическата си градина. Той не започва бизнеса си на сляпо.  Клуба посещават благородници и богаташи, които  били гости и на частните му хазартни партита. Членството е ограничено до 600 души. Джон Аспинал е великият мошеник на висшата класа в Лондон. Безскрупулен и жаден за пари, които го изстрелваха във висшето общество  – пише Дъглъс Томпсън в книгата си The Hustlers. Несъмнено е прав – по онова време Аспинал е бил един от малкото, които са надушили какво може да качи адреналина на отегчените благородници, за да не се самоубият от скука и изобилие. За ексцентричната обстановка допринасяло и присъствието на маймуната, която посрещала гостите или понитата, които нахлували по време на играта. Всичко беше и психологически, и математически брилянтно пресметнато. Като цяло и Айнщайн несъмнено би бил горд от видяното – спомня си Джон Бърк, финансов директор на клуба и един от участниците в схемата на измамите. Той напипа слабостта на висшата класа към хазарта и успешно играеше на тази карта, казва Дейвид Уейн-Морган, който посещавал клуба на Аспинал. С много смях, алкохол и шеги  се източвали огромни суми пари от играчите. Започвало се от 1000 паунда, което днес се равнява на 25 000 паунда. За две нощи лорд Дерби загубил 300 000 паунда, цели 7 милиона днешни паунда. Загуби имал и Джон. Първата му жена му изневерявала и той решил да се разведе, скоро обаче среща втората си жена – Белинда Мери Мускер.

Потокът от пари в “Клермънт” е сериозен, но държавата взима твърде големи такси и това изправя Джон пред значителни финансови затруднения. Съдбата го среща с боса на лондонското гангстерско общество Били Хил, известен и с това, че изписва с бръснач буквата V върху челото на жертвите си. На 53-годишна възраст Хил все още е активен във финансовите  грабежи и мечтае да стане част от казино културата. Той е истински магьосник, когато става дума за машинации. Негово дело е и добре изпипаната “култура” на измамите с белязани карти. Положението се закрепва, но все повече се забелязва липсата на играчи със сериозни възможности. Лицата са същите, но Аспинал очевидно е успял да затрие заможната аристокрация. Страстта присъства, но джобовете им са празни. Решението е само едно – ще се наложи да посреща богаташи от Близкия изток.  Но той желае да бъде част от тази схема и през 70-те продава клуба на Виктор Лоунес – американеца, лансирал Playboy в Англия. Той широко отваря вратите за богатите, търгуващи с петрол араби и физиономията на култовото място рязко се променя.

Аспинал преживява лична криза, развежда се с втората си съпруга, но скоро сключва брак с третата – благородничката лейди Сара – Маргерит “Сали” Кързон. Говори се, че изборът му е чисто финансов, защото все пак някой трябва да покрива големите разходи за зоологическите му градини. Липсата на пари го навежда на мисълта да отвори нов клуб. През 1992 г. намира място в „Мейфеър“ и го кръщава “Аспиналс”, днес той се менажира от сина му Демиян и компанията Crown Resorts.

Джон Аспинал умира през 2000 г. от рак и отнася със себе си истината за една мистерия. Един от редовните гости в “Клермънт” и негов близък приятел бил лорд Лукан, известен с любовта си към хазарта. Заради играта му често го наричали “Късметлията”. За ужас на семейството превърнал хазарта в професия. С течение на времето късметът му се изчерпал. Трупал дългове  и разпадащото се семейство било финансово застрашено. На 7 ноември 1974 г. нещата излезли извън контрол. В дома на Лукан в Лондон станали две престъпления – убийството на детегледачката Сандра Ривет и опитът за убийство на съпругата му. Историите за събитията от тази нощ са безкрайни, също както вариациите на тази тема, но като че ли повечето се обединяват в обвинението, че виновник за двете нелепи събития е лорд Лукан. Той защитавал версията, че престъпникът влязъл в къщата, нападнал жена му, а след това убил бавачката. Според съпругата му той искал да убие нея, но се объркал и посегнал на детегледачката. Притеснен, че никой не вярва на версията му, лордът  избягал.  Десетилетия наред изчезването му внасяло смут в правната система, защото никой не знае дали е жив. Изненадващо Аспинал решил да съобщи пред BBC, че лорд Лукан се е самоубил, скачайки в Ламанша. По-късно една от служителките в “Клермънт” лансира версията, че Джон я карал да купи билети за Африка за децата на лорда, за да може той само да ги види, без да ги докосва или да говори за тях. Мистерията останала неразкрита.  Джон Аспинал вероятно е знаел много повече за тази криминална случка, но я отнесъл със себе си.

чети още

Автографът на Лоран

Къде похапват Тина Търнър и Пол Маккартни?

Пиеса за една библиотека, заводите „Круп“ и пет литра масло

Всички обичат Васко Василев