Тайната формула на Елена Феранте

Защо една скрита зад псевдоним писателка успява да продаде милиони копия от книгите си навсякъде по света? Каква е тайната на успеха на Елена Феранте – нейната анонимност, нейният литературен талант или темите, които разнищва в романите си? 

фотогафия Иво Йованович


Парадоксално, но книги с главни герои съзряващи девици, които се вълнуват от първия менструален цикъл и първата целувка с такъв жар и плам, колкото и от първото писмо, първия бунт срещу възрастните, стоят неотменно на нощното шкафче на застаряващи дами, интелектуалки, та дори и мъже. Четени и препоръчвани от личности като Хилъри Клинтън, Джонатан Франзен, Роберто Савиано, филмирани от топ филммейкъри начело с Паоло Сорентино като продуцент, тези книги ползват една тайна формула, която гарантира успех. 

Творбата или личността – кое е по-важно за маркетинговия успех на една книга? Явно издателите на Феранте са преценили много добре риска и са заложили на първото, криейки писателката не само от медиите, но и от нейните почитатели. Така успехите на нейните сюжети, любовта към нейните герои, треската, с която се чака всяка следваща книга, са лишени от каквато и да било доза егоцентричност и суета от страна на създателя им. Който и да е той. Мъж или жена. 

Разбира се, че вече има догадки коя е загадъчната неаполитанка. Разследващи журналисти дори са проследили данъчни и финансови документи и вече градят хипотези и теории. И какво като знаем, че това е вероятно 65-годишната Анита Рая – преводачка от немски, преподавателка и съпруга на Доменико Старноне, писател, журналист и сценарист. Това ни най-малко не променя неотменимия факт, че книгите й са по-търсени от която и да е друга книга, разказваща в детайли неаполитанската действителност от 50-те до днес. 

И в крайна сметка какво ни казва Феранте със своята анонимност – “Веднъж написани, книгите нямат нужда от своите автори”. Те имат нужда от тиражи. А цифрите тук са красноречиви – продадени над 10 млн. копия в над 50 страни. А Елена Феранте е обявена от престижното издание „Таймс“ за една от 100-те най-влиятелни личности на света за 2016 г.

Но нека си признаем, мнозинството от феновете на Феранте са жени. И не само, и не случайно. Авторката е силно повлияна от т.нар. италиански феминизъм. Начинът, по който тя описва и разнищва теми като майчинството, семейството и женските взаимоотношения, е базиран на развихрилия се в средата на ХХ век феминизъм и това е най-вече отразено в третия том на Неаполитанската тетралогия. Повлиян от американското движение, част от италианския феминизъм в конкретния период проповядва разграничение на живота на жената извън света на мъжете, както и комунално отглеждане на децата и разделяне на домакинската работа поравно. 

Ето какво още казва Феранте в свое интервю и обръщение към читателките си:

„Надявам се, че книгите говорят за спешната нужда от женска солидарност. И не само това. Бих искала най-младите читатели да могат да се подготвят правилно: не просто да бъдат въведени в една мъжка йерархия, а да построят свят, различен от този, който ние знаем, и да го управляват. Да чете книги и винаги да учи нещо ново, независимо от професията, която смята да упражнява, трябва да влиза в плановете за живот на всички момичета. Единственият начин да не позволяваме да ни бъде отнето онова, което сме спечелили, е да бъдем умни и способни и да се научим да създаваме света по-добре, отколкото мъжете до този момент“.

Макар писането на Феранте да е вдъхновено от идеите на италианския феминизъм, тя не ги подкрепя безгранично. Противопоставя се на идеята, че сепаратизмът представлява някакво идилично убежище или че сформираните в патриархално общество матриархални семейства могат един ден да бъдат лишени от неговото влияние и натиск. 

В най-новата книга, излязла вече и на български език, в превод на Иво Йонков от издателство „Колибри“ – „Измамният живот на възрастните“, Феранте отново забива перото си в меката плът на съзряването като извор на теми и вдъхновение. Още в самото начало на историята виждаме изкусния начин, по който мъжете упражняват влияние върху жените съпруги, но и любовници и дори дъщери. 

Една случайно изпусната фраза от бащата на главната героиня, подрастващата Джована, се оказва трамплин в историята. Тя накърнява самооценката на младото момиче и то се впуска в редица перипетии, за да открие себе си и поправи накърненото си самочувствие. 

Няма нищо по-страшно за един тийнейджър от това да си мисли, че е грозен. А още по-страшно е, ако тази констатация идва от близък човек. От бащата. И тук започват да се разместват тектонични пластове – цял вулкан седи зад потиснатия комплекс на Електра, зад ревността и страха от изгубената привързаност, закрила и любов.

Целият сюжет се побира между две реплики – „ти си грозна“, изречена от бащата, и „ти си много красива“, изтървана от обекта на първата голяма платонична любов на Джована. Един кръг се затваря. Омагьосан кръг. Прокълнатият кръг на жената, която има нужда от мъжкото одобрение, уважение, обожание и признание. Кръг, от който няма измъкване. Като белег, като стигма, като обица, като гривна, която непрекъснато се губи и се намира, но носи само нещастие. Проклятието и участта да си жена. 

чети още

Представяте ли си, ако това беше пистолетът на Пушкин!

Автографът на Лоран

Къде похапват Тина Търнър и Пол Маккартни?

Пиеса за една библиотека, заводите „Круп“ и пет литра масло