С изкуството не сме сами

Винаги съм се възхищавала на талантливите хора – един от тях е композиторът и пианистът Милен Кукошаров. Понякога си мисля, че бих могла да простя почти всичко на човек, който притежава талант. Това е онази изключителна дарба на твореца, която го прави различен от останалите и му помага да създава някакъв вид прелест или красота, благодарение на която светът се променя. 

фотография Личен архив

Имам огромния късмет да живея сред талантливи хора, да работя с тях, да ме вдъхновяват. Заради тях аз продължавам да вярвам, че едно от най-важните неща, което ни помага да оцеляваме, е изкуството. Заради тях останах да живея и работя в България, защото смятам, че е смисълът  да продължаваме да се борим за доброто, за красотата и да знаем, че не сме сами.

Днес ще ви разкажа за един от най-талантливите творци, които познавам, с когото, освен че работя, мога да нарека свой приятел – пианистът и композитор Милен Кукошаров. Събра ни общата работа в театъра, а след първата постановка, която направихме заедно, последваха още множество други проекти, в които той непрекъснато ми доказваше своята уникална изключителност.

В последните няколко години Милен Кукошаров създаде музиката към театралните представления: „Специални поводи“, „ДНК“, „ Гарвин Магьосникът“, „Коледен бал“, „ Магазинче за приказки“, „ Господин Нощ“ и др., както и музиката за детските мюзикъли „Бременските музиканти“ и „Козлетата“. Като член на Das Weltschmerz DueTT заедно с Веселин Веселинов-Еко създават албумите ImproviSatie и Consequences. Съвместно с режисьора Явор Веселинов осъществиха съвместния им проект 15 Beats of Life. На джаз фестивала в Пловдив 2020 Милен Кукошаров представи последния си проект Wind Harmonium – авторски композиции, съчетаващи джаз и класическа камерна музика.

Помолих няколко от най-известните действащи музиканти и негови колеги да ми разкажат за него това, което аз не знам. Ето какво научих.

Мартин Ташев – музикант, певец, тромпетист в Биг бенда на БНР

Трудно е да се разкаже накратко за толкова колоритна и динамична личност като Милен Кукошаров, затова ще започна от първата ни среща и ще завърша с последния проект, в който участвахме заедно.

Далечната 1991. Музикалното  училище „Добрин Петков“. Първи етаж. Стая 106. Аз в 5-и, той в 6-и клас. Така започна всичко. Та до днес – той е моето второ аз – приятел, колега, кум и кръстник на детето ми! Единственият човек, от когото жена ми ревнува.

Талантът на Милен е всестранен и неограничен – брилянтен инструменталист, магичен импровизатор и аранжор, вълнуващ композитор. Винаги търсещ и експериментиращ. Мислещ винаги за музиката във всичките й форми и смисли. Композира еднакво добре класическа, театрална и съвременна музика. Невероятен професионалист и изключителен човек.

Имах честта да участвам в последния му проект Wind Harmonium на пловдивския джаз фестивал 2020 г. Оригинални композиции, преплитащи великолепно жанрово разнообразие и уникална фантазия. Основната формация беше в интересен и нетипичен състав – квартет дървени духови инструменти и джаз трио. В този случай Милен замести обоя в класическия  дървен духов квартет (флейта, фагот, кларинет и обой) с тромпет, придавайки му модерно и нетрадиционно звучене, преплитащо  джаза и съвременната класическа камерна  музика. В тази формация всеки инструмент имаше изключително индивидуален звук. Дори и като страничен слушател мога да кажа, че  Wind Harmonium е проект, за който ще се говори още дълго време като за нещо новаторско, смело и дръзко, съчетало два коренно различни музикални свята. 

Благодарен съм на съдбата, че ни пусна да вървим по един и същи път!

Доц. Ангел Заберски – композитор, аранжор, пианист, преподавател в Нов български университет

Милен Кукошаров е от талантливото поколение на по-младите български творци. Неслучайно използвам думата творец! В последно време освен като пианист с вече утвърдена кариера той се отдаде и на композиране и аранжиране на свои произведения със същия професионализъм и страст, както и в чистата изпълнителска практика.

Както се вижда, той не се ограничава жанрово, а наистина развива своя музикален изказ във всички течения. Неговият новаторски подход към това, което създава, може да бъде приет като модел и инструмент за изграждане на  концепция, образност, внушение и комуникация с публиката. 

Талантът, който притежава, е достоен за уважение и е забелязван и от другите сфери на артистичния свят. Много музиканти и творци стигат до определено ниво в своето развитие и по някаква причина спират дотам! Милен е от артистите, които видимо показват точно обратното. Какво по-ценно от това!

Вили Стоянов – музикант, аранжор, преподавател по тромбон и комбо бендове в катедра “Поп и джаз изкуство” на Националната музикална академия “Панчо Владигеров”, диригент духов оркестър и преподавател по импровизации в НМУ “Любомир Пипков”

Милен е слънце! Той е просто разкошен. 

В един период, във вече далечното минало, живяхме за известно време заедно. Ако някой тогава ми беше казал, че ще излезе нещо от нас, вероятно щях да му се изсмея.

Сега през призмата на времето виждам пътя, който Милен измина. Първо като инструменталист, след това като аранжор и накрая като композитор. Особено в последните години той не просто разцъфна, а буквално избухна творчески. Всяка нота изсвирена от него носи голямата му душа и творчески заряд. Всяко негово включване е с много въображение и същевременно наситено с чудовищен професионализъм.

Радвах се от сърце и се забавлявах редом с четиригодишната ми дъщеря, когато ни изпрати демо на детския мюзикъл, по който работеха с Яна Борисова. Прекрасна творба – слънчева, закачлива, от всяка нота бликаше любов към творбата и радост от случващото се, безкрайно красиво и увличащо.

Респектиран съм от новия му проект Wind Harmonium.  Изключително предизвикателен труд, съчетаващ и класика, и камерна музика, без да се губи импровизацията на джаза. Нямам търпение да проследя развитието на този проект и посоката, която ще поеме оттук насетне, защото искрено вярвам, че това е само неговото начало.

Не на последно място – безкрайно съм благодарен за магията, която привнесе в инициативата по възраждане творчеството на дядо ми – Йосиф Цанков. Инициатива дълбоко лична и важна за мен. Милен подходи с огромен респект и уважение към личността на дядо ми и в крайна сметка създадохме албум на световно ниво, който носи изключително чисти послания, любов към ближния и усещане за заедност. Така както и ние сме заедно от години.

Та така, щастливец съм, че имам Милен в живота си и като творец, и като приятел.

Михаил Йосифов – музикант, композитор, аранжор и преподавател по тромпет и импровизация в катедра „Поп и джаз изкуство“ на Националната музикална академия “Панчо Владигеров“

Милен Кукошаров е един от най-интересните съвременни български музиканти и композитори. Отлично владее езика на джаза и всички производни стилове, като поп, рок, фънк, латин и др. Всичко това е съчетано със солидна класическа подготовка и най-вече с невероятен талант и интуиция за красивото в музиката. Заради това и заради огромния му опит и професионализъм той е от най-желаните музиканти.

От дълги години имам удоволствието  да работя с Милен и това ми носи както професионална удовлетвореност, така и радостта от срещата с близък приятел, с когото, освен че ще свършим работата, за която сме се събрали, то и ще се посмеем, ще обменим мисли и разсъждения.

Доказателство за таланта на Милен са и неговите композиции, които в последните години озвучават едни от най-престижните театралните сцени на България. Тази година любителите на джаза се насладиха на концерт с негови творби в рамките на пловдивския джаз фестивал. Мнението на публиката и на музикантите е, че това е един проект с национално значение и голямо бъдеше.

Веселин Веселинов–Еко – музикант, композитор, аранжор 

Аз съм от хората, които познават Милен още от времената, когато като ученик идваше с влак от Пловдив до София, свиреше с някого в „Суинга“ до четири сутринта и после бързаше към гарата, за да не изпусне ранния влак за Пловдив. Бих го нарекъл комплексен музикант: 

1.      Прекрасен инструменталист, със солидна подготовка в Пловдивското музикално училище (за което искрено му завиждам).

2.      Композитор.

3.      Импровизатор (тип изобретател).

Повечето музиканти, завършвайки музикално училище или консерватория, си остават просто инструменталисти, което е съвсем в реда на нещата. Милен обаче е импровизатор, и то от онези, които наричам изобретатели – няма запас от безкрайно количество хватки, фрази и патерни, които после само сръчно да разполага във време – музиката. Той по-скоро се оставя на емоцията, подплатена от солиден инструментализъм и знания, и поема рискове, достигайки до места, от които връщането невредим е ужасно трудно! И на всичкото отгоре притежава чувство за хумор, което ясно се усеща в импровизациите му. Милчо Левиев притежаваше такова чувство. Васил Пармаков също.

Относно композирането – то като че ли дойде на по-късен етап от живота му и по съвсем естествен път. Всеки процес на създаване на музикално произведение започва с импровизация! Моето лично усещане като човек, който е свирил негови парчета, е, че те са като някакъв много интригуващ роман. Чакаш с нетърпение какво ще стане в следващата глава и много често биваш изненадан! Подобно на парижката улица „Сен Доминик“, която е като елипса – винаги завива и вървейки по нея, никога не знаеш какво ще изскочи.

Яна Борисова – драматург

Да композираш музика за театър е умение, което не е дадено на всеки. Театралната музика на Милен е изключително интелигентна и фина част от всяко представление, в което е работил. Той успява да я превърне в абстрактно пространство без конкретни граници. Развива я по емоционални канали и директно я внедрява в символния и асоциативен свят на зрителя. Успява да насочи светлина към неосветените места. С огромно майсторство разглежда и разказва за невидимото. Благодарение на музиката си Милен Кукошаров успява да слее сцената и залата в обща територия на чувстване, където всеки сам преживява собствените си уникални трептения, усещания и вибрации в едно общо случване. 

Не е лесно да се пише музика, макар че всеки, който я слуша, едва ли си дава сметка за това. Милен Кукошаров притежава вроден музикален инстинкт, много знания и най-вече изключителна дарба да пресъздава чрез музиката си прозрачните движения на душата на историята. Той улавя подводните емоционални течения, разказва за всичко, което не се вижда, но се усеща, и най-важното: той владее чувствата на музиката и това го прави неповторим.

чети още

Леонардо – гей или женкар?

Световните новини, които пропуснахме покрай коронавируса през март

Защо поезията принадлежи на хаотичната душа?

Ще видим ли Мегън и Хари в „Короната“?