Божидар Божкилов. Той е само на 26 години. Потопен в магията на операта. Днес той е високо оценен от оперната прима Соня Йончева. Божидар я спечели с невероятния си глас Примата го кани да се качат заедно на сцената на Античния театър в Пловдив. Той ще изпълни арията на крал Филип II от операта “Дон Карлос”. Младият оперен певец е специализант в Academia Teatro alla Scala и работи в “Ла Скала” в Милано.

фотография Sonya La Mar

Кой и как те ориентира към пеенето? 

Още от малък ходех на уроци по пиано и солфеж. Бях в обкръжението на музиканти, семейни приятели. Те бяха любопитни да разберат дали имам и певчески талант. Винаги съм имал порив да пея, но като малък бях срамежлив по отношение на пеенето пред други хора. Категорично и упорито отказвах да го правя. Осмелявах се да пея само насаме.

Реших да се занимавам с оперно пеене след мутацията на гласа ми. Тя се случи изключително бързо и внезапно. Бях в девети клас, след като две години изучавах изобразително изкуство, но гласът ми много се отличаваше от гласовете на моите връстници Ежедневно ми задаваха въпроса:  „Защо си губиш времето  с рисуване, като очевидно дарбата ти е друга?“. Един ден след училище се прибрах вкъщи и заявих изненадващо на майка ми, че искам да се занимавам с оперно пеене. Много се зарадва и веднага ми намери преподавател. В десети клас бях приет в Националното музикално училище и започна дългият и сложен процес на изграждането ми като певец. 

Какво момче беше?

Бях относително спокойно момче. Чувствителен, но борбен, буден и комуникативен. Още от малък, поради дадени трагични събития в моето семейство развих силно чувство за емпатия. Не изпадах в бурни емоции. Научих се отрано да бъда в контрол на вътрешния си свят. Това качество намирам за много важно, особено в днешния забързан и хаотичен свят. Все пак имах добро детство. Бях насърчаван да развивам собствените си интереси, а свободното ми време минаваше в игра с приятели.

Имаш ли представа кой си ти в момента?

Човек опознава себе си цял живот. Озовава св в различни житейски обстоятелства и е длъжен да подхожда с изключителна отговорност към това. Ако преждевременно реши, че е напълно наясно със себе си – може лошо да се изненада. Последните години от моя живот бяха доста интензивни, обвързани с чести пътувания и силни емоции и в двата полюса. Имах много поводи за радост, както и преживях немалко загуби. Смея да твърдя, че това ме направи устойчив и уравновесен. А кой съм аз в момента? Млад артист, озарен от благословията да черпя опит от най-добрите, достигнали до върховете на голямото изкуство, на прага на обещаващ творчески път.  Надявам се да успея да го извървя достойно. 

Как изглежда операта отвътре?

Операта е многопластово свръхизкуство. За публиката е изящно и пищно зрелище. За мен като оперен певец – магия. Когато прекрачиш прага на служебния вход на театъра преди спектакъл, усещаш едно зареждащо вълнение. Влизаш в гримьорната и започваш да се потапяш в образа. С обличането на костюма и нанасянето на грима егото ти започва да изчезва. В следващите няколко часа забравяш за себе си. Нищо друго няма значение, освен да си убедителен в ролята и да предадеш дадени емоции на Нейно Величество – публиката. Мечтата е да бъдеш максимално съвършен на сцената.  Стремежът никога не секва, макар добре да осъзнаваш, че „съвършенството“ няма горна граница. 

Какво би пожертвал в името на кариерата?

Жертвите са неразделна част от живота на един артист. Колкото по-рано това бъде разбрано, толкова по-лек е творческият път.  Не бива да се правят неразумно, само и единствено с цел кариерно развитие. Пеенето е призвание, а кариерата – привилегия, която малко успяват да имат. Ако си достатъчно отдаден и смирен пред призванието си, жертвите, които правиш, се случват постепенно. Никой не може да ти върне пропуснатото време сред роднини и приятели. Животът на оперните певци е често самотен, дори да си непрестанно заобиколен от хора. Приемаш, че това е пътят, който сам си избрал и че идва на определена цена. Вдигаш гордо глава и продължаваш напред. 

Кога и как разбра, че имаш глас?

Бях на 13 години, когато разбрах, че имам интересен глас. Бързо ставах популярен. Хората започнаха да се обръщат от любопитство, за да видят кой говори с този глас. Бях им изключително интересен, предвид все още детския си вид, но за сметка на това с дълбок и респектиращ глас. 

Какво означава да си смел в оператата днес, когато пандемията затваря театри?

Смелостта в операта се изразява в това да бъдем устойчиви и да не позволим тези трудни времена да ни обезкуражат. След бурята идва слънце. Наш дълг е да не позволим операта трайно да пострада. Да си смел не значи да не изпитваш страх, а да правиш това, което е необходимо, въпреки страха си. Смелият човек е свободен човек. 

Хората забравят, че уязвимостта съществува, когато става въпрос за известни личности. Кога си се чувствал последно уязвим?

Хората са склонни да идолизират известните личности.Имат нуждата от герои и примери за подражание.  Отказват да повярват, че независимо от социалния си статус известните личности могат да изпаднат в неволя и да проявят слабост. Аз се чувствам уязвим, що се касае до моите близки. Всичко останало се старая да приемам с насмешка и известна доза сарказъм и ирония. 

Пандемията те върна в България, когато точно всичко ти предстоеше.  Как ти се отразява тази ситуация?

В началото ми се отрази зле. Очертаваше ми се много силна година. Бях се преместил в Милано и започнах специализацията си в “Ла Скала”. След години ходене по конкурси и прослушвания най-накрая всичките ми усилия придобиха смисъл. Предстояха ми редица концерти и спектакли в „Ла Скала“, фестивал в Швейцария, много други професионални ангажименти, но почти всичко пропадна. Въпреки всичко стиснах зъби и повярвах, че и това ще отмине и ще продължа напред. На практика завръщането ми на сцена след извънредното положение ще бъде на концерта в Пловдив със Соня Йончева, на която съм изключително признателен. За по-добро завръщане не бих могъл да мечтая.

Каква е “Ла Скала” отвътре?

Успях да видя “Ла Скала” за пръв път преди около пет години. Бях на път за един конкурс в Италия и имах тричасов престой в Милано. В момента, в който излязох на площада пред театъра, ме побиха тръпки и се просълзих от вълнение, че се намирам на метри от един от най-легендарните театри в света. Докоснах стените му и се зачудих кога и дали някога изобщо ще имам честта да стъпя на тази сцена, където са пели някои от най-великите певци в историята… Втората част от прослушването ми за академията на “Ла Скала” беше именно на голямата сцена. Нямахме възможност за репетиция преди прослушването. Излизаш на сцената и ти се подкосяват краката. Залата изглежда огромна, изключително красива и внушителна. Когато пианистът засвири първите акорди от арията, която предстоеше да изпълня, просто си мислех какво щастие е да съм в момента в центъра на сцената на този храм на оперното изкуство. Знаех, че трябва да оправдая стъпването си там, както и че не ми се слиза от тази сцена. “Ла Скала” е сред най-добре функциониращите оперни институции. В “Ла Скала” се е пишела история и продължава да се пише, а няма по-вдъхновяващо от това да се разходиш из театъра и да разгледаш афишите от отминали събития. 

Какво мислиш за  политическите вълнения в момента? 

Живеем в особени времена. Политическите вълнения са в глобален мащаб. Хората не са доволни от начина, по който изглежда светът в момента, а това недоволство няма просто да изчезне. Несъмнено ни предстоят големи промени. Истината е, че нямам представа как би изглеждал светът след десетина години. Вероятно това ще се разясни в близкото бъдеще. Единствено се надявам цивилизацията да не поеме по друг грешен път. Крайните емоции водят до крайни решения, а рядко това води до добър резултат.

Емоциите помагат или пречат на един певец?

Емоциите за певеца са като колофона за струнно-лъковите инструменти. Без тях не може и да става дума за пеене. Но те трябва да бъдат култивирани и контролирани. Оперният артист трябва добре да опознае вътрешния си свят, ако не иска да стане жертва на собствените си емоции. На сцената ни се налага да ги преекспонираме, за да достигнат те до публиката. Някои от най-големите басови роли са на дяволити, демонични и посвоему жестоки персонажи. Необходимо е да се докоснеш до най-мрачните кътчета на душата си, за да бъдеш наистина убедителен на сцената, след което да съумееш да се върнеш обратно към нормалното си „Аз“. Откриването на правилните емоции и производните им нюанси, както и прилагането им в правилна дозировка в интерпретацията на даденото произведение е основна част от работата на оперните певци и актьорите. Но повтарям – емоциите трябва да бъдат овладени.

Какво те държи буден?

Буден ме държат необятната красота и чудноватост на живота сам по себе си. Разглеждам живота като едно голямо приключение. То е пълно с предизвикателства, които, ако преодолеем, ни правят по-силни и съм любопитен какво ще се случи във всеки следващ момент от него. 

Изненада ли те изборът на Соня Йончева?

Не бих го определил точно като изненада. Вярвах, че има шанс да ме избере. Зная, че в България в момента има едно прекрасно поколение млади оперни певци, които също заслужават подобна подкрепа и признание. Изключително много се зарадвах, когато разбрах, че е избрала именно мен да застана на сцена до нея и това е огромна чест. Същата щеше да е реакцията ми и за всеки един от моите колеги. 

Как певица като нея стои в света на операта днес?

Соня Йончева е сред легендите на операта в нашето време. Винаги съм изпитвал огромен респект и възхищение към нея и съм мечтаел някой ден да се срещнем на сцена. Радостен съм, че продължаваме да имаме артисти от този калибър. 

Би ли пожертвал любовта в името на кариерата?

Ако любовта е истинска и взаимна, не би трябвало да се налага да жертвам кариерата си. Животът на оперния певец не е стереотипен, любовта може да бъде предизвикателство понякога, но не е невъзможно човек да има и двете. Без любов животът се обезсмисля.