Стилът 2021: Маска, дистанция, сапун (отново)

Когато през есента няколко фармацевтични компании се похвалиха с успешни разработки на ваксини срещу коронавируса, светът си отдъхна с облекчение. Вестниците сравниха откритието със стъпването на Луната, а политиците обявиха, че са съзрели светлина в тунела.

фотография Иво Йованович

Четири месеца по-късно изглежда, че 2021 г ще премине отново под знака на маските, двуметровата дистанция, миенето на ръце и лишенията от близост, пътувания, работа и развлечения.

Учените отдавна предупреждаваха, че колкото и ефективни да са ваксините на страниците на научните издания, те работят само, ако ги има в ръцете на лекарите. Както и че колкото да са големи, фармацевтичните конгломерати никой от тях няма производствен капацитет да насити бързо света с 14 милиарда ваксини. 

Фармацевтичните компании инвестираха в създаването на нови поточни линии, производителите на стъкло във флакони, фабриките започнаха да пускат милиони спринцовки и игли, но нетърпението на хората да скъсат веригите на ограниченията очаквано се оказа по-голямо. Надпреварата за ваксини започна досущ да прилича на битката за маски и тестове от началото на пандемията, когато държави си крадяха пратки направо от самолетите и се молеха на монополистите за материали.

Тази битка засега се води между големите и богатите държави, които могат да платят на компаниите да произвеждат. По-голямата част от човечеството все още само наблюдава как тези, които имат повече пари, се предреждат за ваксини. Тяхното безучастие превръща в години месеците , през които маските и ограниченията ще са наложителни, за да се контролира вирусът.

Недостигът на ваксини

Преди ваксините да подлудят всички, трезвите гласове предупреждаваха, че през първите две години количествата, които могат да се произведат, ще изостават от търсенето. Тъкмо очакванията за недостиг бяха причина ЕС да реши да заложи на няколко ваксини, тъй като не беше сигурно, нито кои от тях ще успеят, нито кога ще започнат да се произвеждат масово.

Европейската комисия, която подписа договори с 6 производители и  е на път да приключи още два, се оказа на мушката заради наивност и недоглеждане по отношение на възможностите за производство на ваксини. Първо Pfizer, а след това и AtraZeneca нарушиха договорите си, разсрочвайки доставките. Още преди да е кандидатствала за търговски лиценз Johnson&Johnson, която очаква одобрение от европейския регулатор, обяви, че също изпитва производствени трудности и няма да може да започне доставките преди Великден. 

Комисията призна, че е подценила въпроса за производствените мощности на компаниите и реалистичността на техните обещания. След скандала с AstraZeneca беше съставена работна група, начело с еврокомисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон да подсили капацитета за производство в Европа, като координира намирането на допълнителни заводи, които могат да правят ваксини.

ЕС вече промени режима за износ на произведени в Европа ваксини, като задължи фармацевтичните компании да обявяват 3 месеца предварително износ на ваксини за други части на света и разреши на митническите власти да спират експорт.

Извънредни мерки

Но сега някои евродепутати смятат, че това не е достатъчно и че за да се ускори ваксинацията, производителите трябва временно да се откажат от правата върху патентите си, така че и други компании да могат да произвеждат техните ваксини.

Бас Ейкаут от групата на Зелените казва, че подкрепата за тази идея в Европейския парламент се засилва, а Европейската комисия започва да разглежда възможността като един от начините за увеличаване на производството на ваксини.  Ако компаниите се откажат от патентите заводи в Европа, ЮАР и Индия биха могли да правят милиони ваксини месечно, за да се насмогне на търсенето.

Германският евродепутат от ЕНП Петер Лизе обаче предупреждава, че такова решение само изглежда просто. Той казва, че производството на mRNA ваксини е крехка и сложна работа, която не може да бъде поверена на коя да е фабрика за лекарства. Според него ЕС трябва да убеди американския президент Джо Байдън да приеме отварянето на патентите на BioNTech/Pfizer и Moderna. В замяна компаниите биха могли да получат инвестиции от европейския и американския бюджети за развитието на mRNA технологията. Двете ваксини са първите от този тип, одобрени за упатреба при хора, но технологията е първоначално разработена за създаване на ваксини срещу рак и компаниите биха могли да бъдат поощрени в изследванията, за които досега не са имали толкова щедро финансиране. Затова пък производството на ваксините на AstraZeneca и Johnson&Johnson, които се основават на класическата технология за направата на ваксини чрез аденовируси, би могло по-лесно да се адаптира, за да се произвежда от други фармацевтични компании.

Корекция на ваксини

И докато ЕС се чуди как по-бързо да си получи договорените ваксини, производителите вече усилено работят върху техни редакции заради намалената им ефективност при новите варианти на вируса. ЮАР вече съобщи, че спира временно ваксината на AstraZeneca, чиято ефективност е само 10% при най-разпространения щам – южноафриканският. Още нестигнали до редовите граждани, ваксините трябва да се поправят, за да се подобри отговора им на новопоявилите се щамове. Това не е необичайно и разработчиците не се съмняват, че ще успеят да засилят иммуния отговор, но той ще изисква време. AstraZeneca вече обяви, че би могла да е готова с модифицирана ваксина към септември. Заедно с изоставането от графиците за доставки, това означава още мерки, ограничения, болни, починали, загуби за икономиката. Още маски, дистанция, невъзможни пътувания, непредвидими резервации, недоимък и тревожност.

Локдауните, които трябваше да изчезнат след Коледа, остават и след Великден, а лятото изглежда отново ще е посветено на вътрешния туризъм.

Новите “смарт” ограничения

След като опитаха какво ли не срещу вируса – от заклинания до затваряне на държави и граждани по домовете им, политиците изглежда започват да си дават сметка, че населението им няма още дълго да се придържа към ограниченията. Затова някои от тях започнаха да говорят за замяна на въртележката от локдауни с разпускане, за насочени мерки. С презумцията, че най-възрастните вече са ваксинирани (в родната му Германия това е така), евродепутатът Петер Лизе казва, че смарт мерките трябва да бъдат прицелени към децата. Ежедневно тестване, редуване на класните занимания през ден с дистанционно обучение биха могли да се окажат удачно решение за малките ученици и за абсолвентите. 

“Спазването на дистанцията може да се осигури чрез наемането на допълнителни помещения, а препълнените училищни автобуси да се спрат”, казва евродепутатът-лекар.

Той е убеден, че могат да се разхлабят ограниченията за някои дейности като карането на ски, без допускане до кабинковите лифтове или отваряне на ресторантите, но само на открито. Разширяването на контактите навън с повече хора, което в момента е силно ограничено в повечето европейски държави, са сред идеите му за “умни” мерки.

Това, което е вече въпрос само на време обаче са ваксинационните паспорти.

Ваксинационните паспорти

Те, разбира се, няма да се наричат така, нито едва ли ще са сини с европейските звезди, но ще дават право на едни до пътувания, развлечения и работа, докато останалите ще продължат да правят тестове и да се карантинират. Това, че ще се случат е сигурно и споразумението за взаимно признаване на сертификатите, което Дания, най-напредналата с ваксинирането държава в ЕС, сключи с шенгенска Швейцария, е само първа стъпка. Ако се съди по избрания момент (Дания е приключила ваксинацията с две дози на 2,5% от населението си), последователите няма да се забавят. Когато се натрупат повече споразумения, ЕС ще трябва да се намеси, за да предотврати хаоса. Тогава гражданите на изостаналите с ваксинацията държави ще бъдат подложени на нови лишения, а от там до новата линия на разделение в Европа разстоянието ще е поставянето на една ваксина срещу коронавируса.

чети още

Леонардо – гей или женкар?

Световните новини, които пропуснахме покрай коронавируса през март

Защо поезията принадлежи на хаотичната душа?

Ще видим ли Мегън и Хари в „Короната“?