Димитър Харизанов – единственият човек в света, който снима архитектурна фотография от въжета.

Той живее в Милано от доста време, професията му е много опасна и неведнъж се е озовавал очи в очи със смъртта. Прякорът му е Митака „Never dead”, защото винаги оцелява! Той е работник от въже, поет, музикант и единственият в света архитектурен фотограф!

Димитър Харизанов е на 35 г. от София. Вече 7 години живее в италианската столица на модата и голяма част от жителите му го познават като “Спайдърмен от Милано”. Той е едно от щурите момчета, които работят по всички небостъргачи в града. До 12-и клас се готви да стане ветеринарен лекар, защото от малък мечтае да спасява животи.

От малък мечтаеш да си ветеринар – откъде дойде това желание?

Бил съм доста бурно детенце, даже една част от белите коси на родителите ми със сигурност аз съм ги направил. През целия ми живот дивата природа и животните са били „моите неща“, с приятели обикаляхме да ловим жаби, гущери и всякакви влечуги и животни. Къщата ми беше превърната в един голям терариум-аквариум, защото имах повече от 7 терариума – в единия си гледах змия метър и 30 дълга; в другия – скорпиони, в третия – бели мишки, в четвъртия хамстери…

Как Митака Невърдед заряза мечтата да бъде ветеринарен лекар и стана работник на въже?

Когато бях на 15-16 години, отивайки на курсове по биология, возейки се в автобус № 83, видях един човек, висящ на една сграда в София с мексиканско сомбреро… и си казах „Ехаа, ето това е великата работа!“. Веднага след като завърших училище – през 2004 година започнах да работя това и до момента не съм се занимавал с никаква друга работа.

Изкарват се много на брой международни курсове, които дават право на курсистите да работят на нефтени платформи, вятърни турбини, военни бази, спасителни акции с хеликоптери и всички откачени професии, които гледаме по предаванията на National Geographic.

Всеки такъв работник е подготвен на повече от 12 вида спасителни акции, защото, когато се случи нещо, имат лимитирано време за реагиране.

Като малък винаги съм си мечтал да спасявам и до момента една част от мечтите съм си ги сбъднал. Продължавам да мечтая… за невъзможните, но реалните неща!

Кое е най-важното в твоята работа и как стигна до Милано?

Доверието и да прецениш правилно риска! Аз съм щастливец да работя в Милано с двама мои много близки приятели, като единият от тях е един от най-добрите ни алпинисти – Илиян Кинов. Тримата сме заедно от много години … След 9 години работа в България в този бранш реших, че съм постигнал каквото искам тук и искам да изляза в чужбина. Отидох в Германия с идеята да отида в Лондон, защото Лондон и Дубай са като столици за нашия вид работа… в продължение на година и 4 месеца се задържах в Германия и моя приятел Цветомир отиде в Холандия и после дойде в Италия. Той ми звънна и така започна нашето приключение в Милано и Италия…

Как стана фотограф?

Пристигането ми в Милано беше през далечната 2014. Това е град с много небостъргачи – между 100 и 231 метра височина е всеки… Един ден, когато бях на върха на един от тези небостъргачи – най-високия реално, – видях един изгрев – толкова беше красиво, и реших, че тази гледка не може да се види от всеки и трябва да я споделя. Започнах да снимам, но и прочетох стотици книги….

Едно от големите издания за изкуство – „Арт трибун“, установи, че съм станал първият в света фотограф, който снима архитектурна фотография от въжета. До момента съм единствен. В същото време работя с едни от най-известните архитекти в света като техен фотограф… Например Стефано Боери – създател на „Вертикалната гора“ – първата в света сграда с дървета в Милано. Мои снимки са били част от изложби в Ню Йорк, Париж, Рим, Дюселдорф – снимки, които показват града от една невиждана гледна точка. Аз съм късметлия да стигна на места, където другите фотографи не могат… Два мои видеоклипа са използвани на престижни места като Milano Design Week, за презентация на целия град; а втория клип в продължение на 3 месеца беше прожектиран в книжарница Mondadori, която се намира на площада на катедралата Il Duomo в центъра на Милано. Дядо ми, на когото съм кръстен, ме запали по китарата. Когато бях на 13 години, започнах уроци… като завърших училище, свирих в рок групи… За съжаление и рок кариерата ми приключи с инцидент с флекс – преди 12 години си прерязах ръката и в продължение на година не можех да правя нищо… В крайна сметка сега свиря основно за удоволствие. Снимам си видеата, пиша си музиката – затварям кръга.

Как разпускаш и колко върха си изкачил?

С приятелите миобикаляме света, когато можем. До момента имам 5 върха по над 4000 метра изкачени – в Алпите, Африка… В повечето случаи надолу се спускам със сноуборд.