Режисьорът Жан-Жак Ано за срещите с Брад Пит, Умберто Еко и Маргьорит Дюрас тази неделя, 8 октомври от 13, 30 часа в “непознатиТЕ” по bTV.

Филмите му са учебник по разказване на истории. Няма значение дали ще адаптира бестселър като „Любовникът“ на Дюрас или ще снима филм с главен актьор истинска мечка.

Всяка среща с изкуството на Жан – Жак Ано е събитие. Това обяснява защо е най- награждаваният френски режисьор през последните 30 години.

Мнозина се чудят как холивудски звезди като Брад Пит и Шон Конъри играят главни роли в филмите му, които по бюджет са далече от холивудските суперпродукции.

„Работата с него е истинско приключение, в което обаче се чувстваш сигурен по пътя към ролята“, казва Брат Пит.

Срещам Жан-Жак Ано в Париж. Той работи  усърдно върху новия си филм, вдъхновен от историята на катедралата Нотр Дам. През последните години той предпочита да живее извън столицата. Признава, че пандемията му помага да избяга от суетата на филмовия свят.

Да се прибере, да чете, да мисли.

Време е за тишина, която го зарежда.

Заедно с Десислава Минчева – Раул, оператора Деян Парушев и режисьора Борис Сиромахов се опитах да уловя духа на този скромен и витален човек. Неговите филми ще продължават да предизвикват дискусии. Те вълнуват публиката така, както Жан-Жак Ано умее да изненадва с искреността си в разговор с непознати.

Филмът „Урок по кино“ се случи, благодарение на Жаклин Вагенщайн, която създаде единствения по рода си фестивал „Синелибри“, в който киното среща литературата.

Новото издание на „Синелибри започва на 8 октомври, когато от 13, 30 часа по bTV в поредицата „непознатиТЕ“ ще ви срещна с един майстор на киноразказа.

Г-н Ано, вие сте създал филми, базирани на невероятни литературни произведения, кое е по-лесно – да адаптираш сценарий по книга или да създаваш оригинални сюжети?

Първото ми правило е да работя върху това, което ме вълнува, ако е книга, тогава добре, но много често е и нещо, което е вдъхновено от мои лични преживявания. Една част от филмите ми са напълно оригинални сюжети, но друга част са донякъде задвижени от няколко страници на книга или статия, а някои от тях са цялостни адаптации на известни романи. Когато правихме „Името на розата“, казвам ние, защото аз не финансирах проекта, имах чувството, че това е книга, която никой няма да прочете, защото е много сложа, има много латински, разказва за забравена книга на Аристотел, действието се развива в манастир през 14-ти век, казах си: кой би се интересувал от това. На мен ми е интересно, но аз съм увлечен по манастири, чета на гръцки, Аристотел е моят герой, но честно казано бях удивен, когато видях, че книгата се превръща в масов успех. Осъзнах, че идеята е много оригинална и че филмът ще бъде голяма изненада. Продуцентът ми беше в екстаз, но аз бях недоволен, защото на мен ми хареса съдържанието, не славата, не купих популярна книга, купих никому неизвестна книга и се запалих по неизвестна книга. С „Любовникът“ беше различно. Първо я отказах, защото не исках да работя с Маргьорит Дюрас, която е един наистина труден човек, но ми хареса изживяването да работя с нея. Когато се ангажираш с един такъв проект, не те е грижа за репутацията ти, а нея много я вълнуваше репутацията и. Но имах невероятно изживяване,  крещяхме си един на друг, а понякога се смеехме, това е красотата на такъв тип проекти, че са различни. Ако всички изживявания се равняваха на добре прекараното ми време с Умберто Еко, изобщо нямаше да  искам да се намесвам. Книгата е негова, но филмът е мой.

Как беше с Дюрас и „Любовникът“ ?

Маргьорит Дюрас ми каза: това е моята книга, моят филм, ти само снимаш изображения. Казах и, че не е така, не снимам изображения, снимам съдържанието на това, което съм прочел. Тя каза: но това е моята книга, моята история. Отвърнах и, че това не е нейната история, това е измислена история и така продължи разговора. Но бих го направил отново, защото имаше енергия в тези взаимоотношения, позволи ми да разбера героя по-добре. Защото, да, знам подробности, които никога не са разкривани, но в крайна сметка, това е пресъздаване на героя. А аз трябваше да знам кой стои във вътрешността на този герой, който е пресъздаден от Маргьорит. И накрая схванах същината, Маргьорит постоянно говореше за пари, в начина, по който изричаше думата имаше такъв апетит, думата се появяваше в разговора на всеки 10 минути, беше невероятно. Харесва ми този цитат на Оскар Уайлд, в който той казва „Когато се срещат банкери, си говорят за изкуство, когато се срещнат артисти, си говорят само за пари.

Вашата автобиография, която е публикувана и на български, е като урок за правенето на филми. Как работихте върху тази книга – като сценарий, като филм или като нещо друго?

Умберто Еко отново е част от тази книга. Той обича филмовите истории, обича приключенията на снимачната площадка, за него това беше екзотично, той е бил преподавател в университет, повечето му приятели са били писатели, но лудостта на филмовата площадка, с всички приключения, които се случват там. Когато сме обядвали заедно ме караше да разказвам истории за филми, които си спомняше по-добре отколкото аз самият. На нашите обеди често присъстваше собственикът на най-голямото издателство във Франция и той винаги казваше: Жан Жак, трябва да напишеш тези истории, а аз му отговарях: Имам да правя филми, нямам време да пиша книга. Но през годините съм правил толкова много интервюта, писал съм толкова много отговори и когато той започна да ме притиска, му казах: Слушай, да има неща, които съм писал, но нямам време. А той каза: Имаш приятел (тя беше женена за най-добрият писател във Франция) която е глава на един от департаментите в списание „Ел“. Беше много близка с мен и семейството ми, появяваше се на снимачните площадки и пишеше статии, затова станахме толкова добри приятели. Издателят каза: Защо не помолиш тази жена, която познаваш толкова добре, да ти помогне с писането? Това и направихме. Проведох няколко интервюта с нея, дадох и някои статии, които бях написал и после работихме заедно. Но съм и много благодарен. Когато приключа с даден филм, много бързо се прехвърлям на следващия проект. С тази книга исках да дам един нов поглед, анекдотите ми са като на много режисьори – смесица от смях и страх, напрежение и свобода. Зрителите виждат готовия продукт на екрана, нямат изчерпателна представа за това, през което екипа на филма минава по време на продукцията. Опитах се да бъда възможно най-честен, искрен, открит, за да покажа и другата страна – зад кадър.

Защо освен с кино, вие участвате в много семинари по света?

За мен са важни срещите не само с хората, с които работя, но и с публиката. Ковид промени ситуацията, но ето сега светът отново се отваря. Правя доста семинари, когато пътувам по света, надявам се да мога да направя един и в София, и на тях се опитвам да демистифицирам цялата концепция на това да си режисьор, хората имат напълно погрешна идея, те казват: Толкова искам да съм режисьор поне за един ден. Аз ги питам: Какво щеше да направиш? Отговарят: Ще бъда в лимузина в Кан, хората ще ми ръкопляскат, когато минавам по червения килим. Когато си режисьор, минаваш по заобиколен път, за да избегнеш червения килим. Има толкова погрешни разбирания за това какво е да правиш филми. В момента подготвям филм, невероятно е, работя с модели на снимачните площадки, а филмите вече се прожектират в главата ми до най-малкия детайл. Това исках да споделя, то е толкова далеч от това, което хората си представят. Актьорите, големите звезди са толкова крехки и в това е красотата, но за това не се говори достатъчно. Мисля, че хората искат чуят мита повече, отколкото реалността, нашата работа като режисьори е прекрасна, защото е толкова разнообразна, мислейки за музиката – какви инструменти ми трябват, какъв оркестър ще наема и всичко това преди още да заснема и един кадър. Разнообразието на професията е изключително.

Вие сте зает, как организирате приоритети си – професионалните задължения и личния живот?

Сега осъзнах, че съм женен за жена си повече от 40 години. Един от моите продуценти беше много влюбен в нея и ме принуди бързо да направя първата крачка, защото аз самият се влюбих на мига. Но когато я срещнах и казах: Помни, че киното винаги ще бъде на първо място. Тогава тя работеше като скриптър, така че ме разбра, защото и при нея беше същото. Удовлетворяващо е, откакто съм а 19 не си спомням да е имало период, в който да съм правил нещо, което не е свързано с кино, а дори и преди това правих свои малки филмчета, така че съм напълно погълнат от филмите. Обичам работата си, винаги има какво да правя, тази седмица имам изпратени 5 сценария, трябва  да ги прегледам, за да знам защо казвам „не“. Много работа е, отнема ми около 3 часа, в които трябва да съм в покой, на тишина, нямам никакво време.

фотография Getty Images