Секс, лъжи и видео

Беше толкова отдавна, че вече не съм сигурна дали се е случило точно с мен, когато гледах първия голям филм на Содърбърг със затаен дъх. Била съм на 16. Бях успяла да си купя билети, висейки самоотвержено на голямата опашка, която всяка есен се виеше пред билетния център на НДК заради Кинопанорамата. Доброто голямо кино идваше на пакети, трудно преминаваше през желязната завеса и беше възможно само по време на този фестивал и на панорамите, които правеха в кино „Дружба“. Зала 1 се пълнеше догоре, а зрителите киномани гледаха с притаен дъх, любов и страхопочитание единствените прожекции на най-новите и награждавани световни филми. Нямаше Netflix, нямаше „София Филм Фест“, нямаше HBO, нямаше я дори „Нова“ и нейните сериали… 

фотография Иво Йованович

Единствените сериали, които „пускаха“ по единствената телевизия – държавната, бяха за робинята Изаура и за майор Деянов. Аааа, и за Буденброкови, пардон. На този фон прожекциите в кино „Дружба“ бяха празник за душата, а пък Кинопанорамата си беше направо пищно празненство. Аз отидох да гледам „Секс, лъжи и видео“ с един приятел, след като прочетох бележката от майка ми, оставена специално за мен на кухненската маса: 

„Гледай този филм, той всъщност е за любовта!“. 

Била съм ученичка и бях разтърсена точно колкото след „Покаяние“, „Апокалипсис сега“, „Опасни връзки“, „Амадеус“ или „Криле на желанието“. Времето беше студено, а ние вървяхме в пълно мълчание към изхода на залата. Дълбоките следи, които остави „Секс, лъжи и видео“ у мен, мога да обясня не само с липсата на подобни филми там и тогава, но и с изключителния сценарий и режисура на дебютиращия голям режисьор Содърбърг. Малко по-късно, след последния му „арт“ филм – черно-белия „Кафка“ с Джеръми Айрънс, заснет изцяло из уличките на Прага, талантливият режисьор „пристана“ на Холивуд, но продължи да опитва да прави възможно най-добри филми дори и там. Филмът му „Заразяване“ с Кейт Уинслет, Джъд Лоу, Мат Деймън и Гуинет Полтроу от 2011 г. например се оказа страховито пророчески и с това оглави всички класации като безспорен хит за 2020 г., защото в него се спекулираше как точно би протекъл апокалипсисът или как би се случил краят на човечеството, ако то се зарази от мутирал вирус, пренесен от прилеп… 

През последните дни, докато самата аз боледувах от вируса COVID-19, не можех да спя и затова изгледах на един дъх сравнително новия, много амбициозен и изключително скъп сериал на HBO и Warner Brothers “Западен свят“. Базиран на книга и филм от 1973 г., сериалът е опитът на HBO да продължи успеха на „Игра на тронове“, инвестирайки смело по 100 милиона долара във всеки от четирите сезона. Изключителният сценарий, който пишат семейство Джонатан Нолън и Лиза Джой, затруднява спазването на срокове – слуховете са, че между сезоните е имало големи забавяния в изчакване на новите текстове, както и че това е всъщност най-скъпият сериал на HBO. Поредицата има 54 номинации и 9 награди „Еми“, а в него участват и се запомнят завинаги с ролите си Антъни Хопкинс, Ед Харис и Венсан Касел. 

Мога смело да кажа, че никога не съм гледала толкова надменно и нарочно кървав филм, че той не ме остави на мира до последния си епизод, както и че е сниман с огромен размах и мащаб, а интригуващият му фантастичен сюжет се разгръща в огромни масови сцени, заснети на естествения декор на Юта и нейните огромни каньони и скални образувания. Въпреки че измамно започва с цитат и трибют към големите уестърни „Имало едно време на Запад“, „Великолепната седморка“ и „Имало едно време в Америка“,  „Западен свят“ е всъщност сай-фай психологически трилър, чието действие се развива в пределите на увеселителен парк, който оставя посетителите си да правят каквото пожелаят. В парка те са посрещани от „домакини“ роботи, които изглеждат и се държат досущ като хора, с единствената разлика, че са програмирани и всеки от тях действа само и изрично по своя, написан предварително сценарий. Филмът е изпълнен с повече насилие, отколкото човек може да понесе и затова постепенно свиква с него; озвучен е от непрекъсната стрелба, докато лее изкуствена кръв и показва напоително много плът и голота; но, както би написала в бележката си майка ми, той всъщност не е за това. Не е за „секс, лъжи и видео“. Нито е кървав уестърн.

„Западен свят“ е филм за свободната воля и за избора.  

Без да ви развалям удоволствието от гледането, само ще кажа, че великолепната актьорска игра е струвала на продуцентите по 175 000 долара на епизод за звездната двойка Хопкинс-Харис и че липсата им е осезателна, когато продуцентите решат да си спестят тази инвестиция в някои епизоди. Женските персонажи, изиграни непоколебимо и фино от Танди Нютън и Евън Рейчъл Ууд, оставят резка в съзнанието, защото героите в сериала се оказват всъщност жените. Макар и роботи, двете имат специална мисия и единствени си задават въпроси, свързани с „предестинираните и програмирани сюжети“, в които всички сме вплетени… и със свободата на избора.

„Някога съмнявали ли сте се в естеството на своята реалност?“ 

питат героите в този незабравим фантастичен психотрилър, режисиран и заснет от Нолан с холивудски размах, но по философски задълбочен сценарий. 

Как да не сме се съмнявали? Съмняваме се, всеки ден – особено тук, днес и сега, когато пуснем нашите телевизори и налетим на абсурдните, неискрени, жестоки, алчни, промискуитетни, некомпетентни и арогантни герои на нашия, истински свят. 

Краят на света очевидно е близо, щом дори съседите и приятелите ни започнаха да привикват и да неглижират смъртта. Но, както казва героинята на „Западен свят“ Долорес: 

„Някои хора избират да виждат грозотата в този свят, да виждат безпорядъка. Аз избирам да виждам красотата“. Та нали все пак… дори и в хаоса и безутешността, в които живеем… ние все още имаме свобода на избора?!

чети още

Пророците от семейство Симпсън

Гео и бурите

Как ваксините разделят Европа

Let’s Be Who We Are Here and Now