„Сексът и градът“ се завръща, но защо? Какво ни казва този иначе chic сериал?

Сара Джесика Паркър, Синтия Никсън и Кристин Дейвис се събират за нов сериал –продължение на “Сексът и градът”, съобщи Ройтерс. Новата поредица по HBO ще се нарича And Just Like That („И просто така“). Снимките ще започнат през пролетта. Защо Ким Катрал, която играеше Саманта Джоунс, няма да участва в новата продукция не се уточнява. Сара Джесика Паркър ще е съпродуцент на сериала заедно със Синтия Никсън, Кристин Дейвис и Майкъл Патрик Кинг. Сериалът “Сексът и градът” е създаден от Дарън Стар и е по романа на Кандис Бушнел. Първият епизод е излъчен през 1998 г. Следват шест сезона. Заснети са и два пълнометражни филма – 2008 г. и 2010 г., – и една серия, предшестваща събитията, излъчена през 2013 г.

фотография Иво Йованович

Гледала съм първите му епизоди малко присмехулно и с лека досада още в САЩ, за мен там това си беше чиклит, само че по телевизията, да не говорим, че по онова време сериалите не бяха станали още „новото кино“, бяха често наивистични и не достатъчно добре снимани, та затова всичко, свързано с тях, ни напомняше автоматично „Далас“. На подземния етаж в CBS, из която тичах, работейки тогава, имаше специален апартамент – сет на култовия „Дързост и красота“, на който всеки ден от сутрин до вечер се снимаха нови епизоди, които се излъчваха едва ли не същия ден, но никога не изпитах любопитство дори да надникна там… Сега разбирам, че CBS ще снима нови 2 сезона – последно бяха стигнали до епизод 8000 в трийсетия си сезон! Не знам, предполагам, че това е забавление за „скучаещи домакини“, каквито в САЩ за жалост все още има много, но и у нас „Дързост и красота“ се излъчваше по националната телевизия и имаше доста висок рейтинг… Т.е. броят на пенсионираните или незаетите домакини и у нас вероятно е по-голям, отколкото си представяме. И често тази житейска роля не им е отредена по техен избор.

В известен смисъл „Сексът и градът“ е много по-добър от сапунените опери, на които всички сме се присмивали. Освен че е сниман различно, монтиран с друга динамика и представя добри актриси, сериалът е за свободната, работеща, самоиздържаща се и оправяща се сама в този все още мъжки свят, независима финансово от мъжа си, модерна, успяла жена. И не само – героините му искат да са женствени, да са красиви, да са романтични (с изключение на Саманта, която нямало да играе в новия сезон, защото имала конфликти с Кари, или защото била вече на 60, или и двете…). Т.е. един от плюсовете на този, станал иконичен, женски събирателен образ е, че Тя (героинята от сериала) не дава даром своята женственост; нито пък е златотърсачка, която се подлага на болезнени козметични интервенции и пълни устните си с пластмаса, за да „хване“ някой чичко паричко. Тя не е и мъжемразка – не иска да смени ролята си, да обуе панталони и да „стане“ мъж. Тя обича да я засипват с внимание, да ѝ кавалерстват, да я ухажват и да я ценят. Сборният образ на героинята от сериала е равностоен партньор на мъжете, а не тяхно продължение, обслужващ персонал или майка на децата им. И именно в този си смисъл поредицата е революционна. Това е, струва ми се, първият популярен съвременен сериал, който отрежда подобна роля на жената. И поради това става хит. Осъзнах го, след като 15 години играхме една женска пиеса на пълни салони – днес, тук и сега, макар всички опити на жените да се еманципират и все пак да останат женствени, никъде не можем да чуем реално техния глас…

Страх ме е обаче, че приносът на сериала за световната цивилизация се изчерпва дотук. Не защото съм кисел сноб, не обичам шарените женствени рокли, красивите обувки, модните ресторанти, екзотичните парфюми или големите букети, а защото тези четири приятелки си говорят само за… мъже, за секс и за обувки. В известен смисъл тази особеност ги прави много смешни, трогателни и чаровни, но спира да е интересна и се изчерпва някъде в края на втория сезон, когато престава да е ирония и сатира и започва да става statement (вече се възприема сериозно, като житейска философия). Истината е, че в нашата пиеса например („Красиви тела“ на Лора Шейн Кънингам, също нюйоркчанка) заговаряхме по далеч по-задълбочени теми. Разбира се, в основата на този чуруликащ разговор на жените приятелки, минали заедно трийсетте и останали още „момичета“, макар и да не си го признават, винаги тлее една нега – в търсене на идеалния им партньор, на „принца“, на голямата любов… и в чакане на едно бебе. Този копнеж, противно на повечето феминистки теории, е заложен дълбоко в човека и боли. Защото колкото повече време минава – толкова по-отдалечен се оказва този идеал, и затова и героините от „Сексът и градът“ са на пръв поглед много елегантни, поддържани, весели, безгрижни и непораснали авантюристки, но всъщност са тъжни. И самотни. 

Онова, което направи „Сексът и градът“ за модата, е безспорно – той отприщи и създаде един съвършено нов, ексцентричен, арт, романтичен и секси стил на обличане, който не е типичен за Ню Йорк – там, общо взето, всички ходят облечени в консервативно бизнес облекло, като изключим някои по-шарени места в Гринич Вилидж и Сохо, където по правило се вихри артистична тълпа. Иначе в магазините на най-известните американски марки можеш да си купиш главно черни панталони и бели ризи, съчетани с маратонки. Този град, който киноиндустрията ни представя като най-шарения и най-разкрепостения център на удоволствията, изкуството и бохемския живот, всъщност е пълен с чиновници, които отиват като войници на работа в 6 сутринта и се прибират пребити късно вечер при семействата си в малките си, безбожно скъпи апартаменти под наем. Ню Йорк безспорно притежава много различни лица, но… ако имаш пари да си го позволиш, или както би казала една далеч по-напреднала в женската тема писателка Вирджиния Улф: „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише литература“. Да, именно. И мога да кажа, че това важи в много голяма степен именно за САЩ. 

Докато в САЩ и до днес много завършили престижните им и скъпи университети жени се омъжват и веднага стават домакини по материални и финансови причини, в Европа това не е така. Американците, като излезем от големите им градове Ню Йорк, Вашингтон, Бостън, Лос Анджелис и Сан Франциско, са всъщност доста по-консервативни и патриархални – колкото и странно да ни звучи, защото ние възприемаме Америка главно през киното им, а то, обратно, ни показва една нафантазирана и съвършено измислена, пъстра и свободна действителност. 

В реалността животът в Ню Йорк няма този блясък и очарование – докато крачиш по тъмно към своето работно място, облечена в черен костюм, и излизаш оттам пак по тъмно, ти нямаш време за срещи с приятелки, пищни обеди и коктейли, пазар на скъпи и екстравагантни тоалети, множество вълнуващи връзки, купони, ваканции или разходки. Героините в „Сексът и градът“ са фикционални персонажи и именно затова са толкова чаровни. Повярвайте, в Ню Йорк никой не живее така, освен ако не е наследник на баба милионерка, а и в този случай бабата вероятно е инвестирала своето богатство на борсата, а не в dolce-vita-та на внучка си, която да си развява тюлените поли, качена на токчета Manolo Blahnik (срещу поне 1000$) из иначе мръсния, напишкан и пълен с чужденци, емигранти, престъпници и всевъзможна паплач център на света.

Идеализираният имидж за града вероятно идва от желанието на неговите създатели да живеят в Европа – в Париж, Лондон или Милано – и това си личи във всеки кадър. И това е друга особеност на американците – те ценят изключително високо Европа с нейната култура, мода, кулинария и макар да са заклети патриоти, всички ще ви кажат, че имат по някой дядо с европейски корени и гордо ще посочат „откъде“ е техният род всъщност в Европа. И ще са прави – Америка наистина е създадена от емигранти, които наистина са европейци. В този смисъл сериалът представя един град, който повече прилича на Рим, Виена, Лисабон или Мадрид, отколкото на истинския Ню Йорк, където има и такива, обособени и цветни, ярки и „европейски“ квартали, но те са малка част от пъзела. Един ден установих, че в целия 8-милионен Ню Йорк няма нито едно романтично място, макар не така да изглежда градът през обективите на киното им. Картата му е много интересна, ако човек би имал време да го изследва – на една крачка съжителстват най-богатите (баби със сини коси, облечени във визони и накичени с диаманти) и черните им, бедни съседи в Харлем. Контрастите са огромни и много пристрастяващи, ако имаш време, и, както би казала Вирджиния Улф, пари, да ги изживяваш, да ги наблюдаваш и да ги описваш. Но истината за живота там е съвсем друга и – лично за мен – бе много изморителна. Никога повече не ми се е налагало да работя чак по 17 часа на ден, а там това си беше в реда на нещата. 

Онова, което остава обаче, след като отместим поглед от веселия и безгрижен живот на четирите приятелки от култовия сериал, е, че те не се безпокоят да говорят и по болезнените теми – остаряването, самотата, липсата на истинска любов, безперспективността, която неминуемо сполита една жена на средна възраст, която няма семейство и деца. Именно затова смятам: продължението на сериала ще е много ценно. Защото у нас например по-възрастните хора (и особено – жени) са извън играта. Като прокажени са. По телевизии, в киното, във всички професии ти си непотребен, щом минеш 45, не дай Боже – 50. И затова много „момичета“ и у нас се подлагат на страховити пластични интервенции и заприличват на жалко подобие на себе си – в опит да се поддържат вечно млади. Ето защо е интересно и какъв statement ще заяви новият сериал – защото във Франция или Италия и в тяхното кино жените без пластични операции биват харесвани, ухажвани и желани и когато са минали 50-те. В италианското или френското кино тези жени са стилни, елегантни и достойни на годините си, женят се повторно, пътуват, правят кариера, обличат се елегантно и се обличат женствено, а животът им изобщо не прекъсва на тази възраст. В България, в XXI век, в Европа… сме много по-закостенели, изостанали и жестоки, когато става дума за възрастта. Нека си дадем сметка как нашата държава и нашите политици третират пенсионерите ни – нашите родители, баби и дядовци. Ето нещо, над което трябва да се помисли сериозно. И дано един развлекателен, невинен, цветен сериал отново ни накара да го направим.

Бих искала да видя как би изглеждала иначе изключителната актриса Никол Кидман на 55, но това никога няма да ми се случи. Дано Сара, Синтия и Кристин са останали верни на себе си и стоят достойно във възрастта си. На която отново ще са секси и техният град пак ще ги обича.

чети още

Нюанси на съвремието: музеят Moco отвори врати в Барселона

Мостовете, от които се нуждаем

Помните ли Бети Блу?

Строго пазена тайна