Протестно лято 2020 г.

Много е смешно това, дето няма ляво и дясно – протестират различни хора с една благородна цел. Все едно да кажеш, че потребители, конкуретни фирми, рекетьорски организации, дребни мошеници, чуждестранни агенти и обикновени честни хора протестират заедно с благородната цел да изчистят от пазара определена компания, която не играе по правилата. Конфликтът на интереси има значение.

Спомням си добре как рано сутринта след т. нар. „нощ на белия автобус“ стоях сам на площада. Живеех буквално на две крачки от мястото на сблъсъка, но не можех да се прибера. Беше ми странно, че преди час-два наоколо вреше и кипеше, а сега всички се бяха разотишли. Без истинския конфликт да е получил разрешение. И си мислех, че щом има къде да отидеш след такава разправия, значи не е толкова непоносима ситуацията, срещу която хората се бунтуват. 
Аз имах чувството, че няма къде да отида, при положение че работата не е свършена докрай. Но това вече ставаше само мой проблем и като такъв излизаше извън демократичния регламент – нямаше как да твърдя, че мнозинството споделя моето виждане.

В този ред на мисли, блокираните тези дни пътища са съвсем естествено продължение на едно справедливо искане, но… ако блокадата не се извършва от малки групи, а от всички, които са решили да излязат и да надигнат глас. Протестът не може да работи с представителство – ние сме стотици хиляди, обаче имаме по-важни ангажименти и затова сме делегирали права на петдесет човека да спрат движението. Това е абсурд. Представителството се случва след редовни избори. Щом недоволството не може да изтърпи актуалното политическо състояние, то всички трябва да прекратят нормалния ход и директно, с неизменно лично участие да отвоюват исканията си.
В противен случай става така, че трима самозванци нареждат на други десет какво и къде да се затвори, а иначе масата хора се появява като мираж и после изчезва. Или с други думи, излиза, че оставка се иска от няколко човека, известни поименно, което не е повод държавата да спре да функционира.
В онази сутрин на мен ми се искаше да спре. Заради мен. Но скоро на опразнения площад започнаха да се появяват забързани по свои дела минувачи, без никаква следа от съпричастност. Разотидох се и аз. Озадачен, но и донякъде успокоен, че демокрацията, за добро или за лошо, не зависи само от собствените ми настроения.


Борисов може да гледа Манолова и да си казва, че няма страшно – много от тези, които сега му искат оставката и го обсипват с обиди (също като в нейния случай преди време), утре ще му ръкопляскат като омбудсман, ще гласуват за него на кметските избори и ще ударят едно рамо за завръщане на върха. Манолова е доказателство, че така правят и нямат никакъв проблем – все са „за чиста и свята република“.


Много е важно да се прави разлика между мафията като официално легитимирана власт и мафията като престъпно задкулисие.
Протестите през 2013-а бяха срещу превръщането на мафията в официално легитимирана власт, защото управляващата коалиция на БСП-ДПС назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Тогава гражданската реакция беше съвсем на мястото си – ставаше въпрос за отстояването на политически принцип, за който цялото общество е отговорно.
През 2020-а отново ДПС и нейното зловредно влияние е във фокуса на гнева, но Делян Пеевски не е официално предложен от управляващата коалиция ГЕРБ-Патриоти за шеф на ДАНС. По-скоро се разглеждат задкулисните престъпни връзки и зависимости между една политическа сила, останала извън властта, и властимащите.
Тези задкулисни престъпни връзки не могат да бъдат прекъснати просто с улични демонстрации, защото уличните демонстрации не са прецизен инструмент, те вършат политическа работа от по-общ принципен порядък. А в случая се изисква точна и последователно проведена акция. 
Росенец беше чудесно начало, нататък обаче, вместо да се продължи в този дух и да се вадят едно по едно категорични доказателства за престъпления, за да се стигне до необратима присъда, се премина в безразборно скандиране и вече ясно се вижда, че разногласието е повече от съгласието.
Мафията най-много обича хаотичния шум, зад чийто параван тихо да си върши работата.
А призивите за гражданско неподчинение са вече директно в полза на задкулисието. Няма що-годе образован човек, който да не знае, че блокирането на държавата отваря кутията на Пандора.
Дано поне тези, които виждат в действията на Христо Иванов истинския повод и начин за противопоставяне на корупцията, не паднат в капана на това, срещу което се борят. 
Аз неотменно подкрепям похода срещу политическия рекет, когато този поход не се превръща в своето обратно. Няма как да избирам между фашизъм и комунизъм. Средствата на либералната демокрация за борба с престъпността са строго определени и не трябва да бъдат подменяни.


чети още

Насаме с Нора

Какво е държала в ръцете си Венера Милоска?

Молитвата на Любов

Изкуството проговори езика на технологиите