През вратата на Магда Сабо

Истината за успеха на Магда Сабо може да бъде само една. И тя се корени във възпитанието, което получава от родителите си, които обожава, а именно – да има собствена воля, собствено мнение, да бъде свободна.

фотография Иво Йованович

Само можем да гадаем какво и как е преживяла Магда, когато й е отнета не само първата голяма литературна награда, която получава, но й е забранено да упражнява професията си и да пише. Почти 10 години мълчание, докато не идват събитията от 58-а. 

Но коя е Магда Сабо и защо си спомняме за нея днес. 

Най-превежданият унгарски писател, с публикации в 42 страни и на над 30 езика, автор на новели, драми, есета, мемоари и поезия, родена на 5 октомври 1917 г. в Дебрецен, Унгария. През 1949 г. е удостоена с литературната награда „Баумгартен“, но по-късно по политически причини отличието ѝ е отнето, а самата писателка е уволнена и не може да публикува чак до 1958 година. Носител е на най-престижната унгарска литературна награда „Кошут“, но чак в далечната 1978.

На български език са преведени романите ѝ „Вратата“ (ИК „Колибри“, 2017), „Фреска“ („Народна култура“, 1980), „Сърната“ („Христо Г. Данов“, 1981), „Старомодна история“ („Народна култура“, 1982), „Карнавал“ („Отечество“, 1987). А тези дни се появи и романът й от 1963 – „Пилат“ в прекрасния превод на Нели Димова. 

Вдъхновен от вълнуващаия роман на Магда Сабо, през 2019 година излиза и едноименният филм, дело на младата режисьорка Линда Домровски. Историята проследява взаимоотношенията между майка и дъщеря. Майката обича дъщеря си, дъщерята обича майка си, но това не отменя драмата на недоразуменията помежду им. Защото всеки човек носи в себе си два ангела – единият е бял, другият е черен. 

Темите за възрастните родители, за старостта и за самотата са често срещани в творчеството на Магда Сабо. Вероятно водена от желание да разбере собствените си родители, а и да вдъхне живот на една по-скоро отбягвана и не толкова популярна тема. 

Магда е обичала и почитала родителите си изключително много. Самата тя живее 35 години със съпруга си Тибор Соботка  до смъртта му. След което изважда неговите ръкописи и прави от тях книга “Остана си Соботка”, преплитайки  негови текстове (мемоари, откъси от дневници, детски писателски опити) и свои. Не се омъжва повторно, нямат деца. 

Магда Сабо е обожавала родителите си – Елек Сабо и Ленке Яблонцаи. За майка й това е било втори брак, от първия има син. Ленке Яблонцаи е била учителка, Елек Сабо пък – градски съветник. Но баща й е този, който решава, че дъщеря му ще живее живота, за който тя мечтае. Той и съпругата му възпитават дъщеря си така, че да има собствена воля, собствено мнение, да бъде свободна. 

По думите й: “Бях дете с изключителен, силен характер, възпитавано да бъде свободно. Дете на двама души, възпитавани да бъдат роби. Баща ми никога не е можел да прави това, за което е мечтал”.

Именно в семейството тя научава колко са важни човешките взаимоотношения и обичта. Израснала в атмосфера на приказки, митология, възпитавана в любов към античния свят, тя отрано научава смисъла на интелектуалните занимания и отдаване. Вкъщи често са си говорели на немски и латински. По-късно и със съпруга си Тибор Соботка в годините на мълчание, по време на принудителната изолация след отнетата й награда „Баумгартен“ и след уволненията от работа и на двамата – от министерството на вероизповеданията и обществената просвета и от радиото, – често си говорят на чужди езици, единия ден на английски, другия – на немски.

Обезсмъртява семейството на майка си в “Старомодна история”. 

Но да се върнем на романа й „Пилат“, за който трябва да уточним, че не е автобиографичен. Идеята за него се ражда вследствие на срещите на майка й с нейните приятели, след което двете обсъждат какво би станало, ако животът е програмиран. В романа Магда Сабо ясно заявява: Пилат е Иза. Казва също и: Аз не съм Иза.

Често цитират тези думи на Магда Сабо: “Когато умра, ще отнеса със себе си всичките си тайни и няма да се намери и един литературен историк, който да може да разгадае кога коя, кой от моите образи съм била или пък какво всъщност се е криело в това или друго описание”. 

Иза винаги им се присмиваше, че всяко помещение в къщата им е склад за мебели и защо пазят ситото за тютюн, след като никой не пуши лула. Права е, за пореден път е права, само че вещите се бяха сраснали със старците и означаваха за тях много повече, отколкото за младите.

Опита се да мисли за това с колко много пари се оказа внезапно, но вместо да се радва, я досрамя силно: така трябва да се е чувствал Юда, когато е получил сребърниците. Сякаш е продала роднините си, най-добрите си приятели! Какво да прави с толкова много пари?

Това може би е един от ключовите пасажи в „Пилат“, където разбираме защо е толкова трудно да приеме „новия“ си живот овдовялата Етелка, защо парите не й връщат спомените, а  старите вещи изчезват, отнасяйки завинаги спомените за един изживян и споделен живот.

Магда Сабо е избрана в Европейската академия на науките (1985/90) и призната за международната си работа в икуменическото движение. Нейната отдаденост на писането е страстта на нейния живот. Затова вероятно никак не е случайно, че тя умира в четири следобед, малко след 90-ия си рожден ден, с книга в ръка.

Не е ли това истинската привилегия на свободния писател. На свободния човек.

чети още

Заличеният Бродски

Милчо Манчевски – човекът, който каза „не“ на Холивуд

Voce Viva – новият ароматен глас

Представяте ли си, ако това беше пистолетът на Пушкин!