Представяте ли си, ако това беше пистолетът на Пушкин!

За днешния търг салонът на прочутата аукционна къща „Кристи’с“ в Париж се бе запълнил до последното свободно място. Останалите празни столове бързо се заеха от пресата. Както обичайно, в каталога се виждаха добре подбрани ценни предмети като великолепна статуетка на Анри IV или пък респектираща мастилница от периода на неокласицизма. Но погледите на всички бяха вперени в малкия револвер „Льофошьо“, седми калибър, който бе поставен на видно място непосредствено до самия главен комисар на търга. В нажежената атмосфера на салона се носеха различни слухове и предположения за това кой ще успее да закупи оръжието, за което бе обявена начална цена от 50 000 евро.

фотография Иво Йованович

Сред публиката на първия ред седеше собственикът на оръжието, отдавна излезлият в пенсия съдебен изпълнител, белгиецът Жак Рют. Заклет любител и колекционер на огнестрелно оръжие, през 1981 г. той с радост узна, че затварят оръжейната „Монтини“, в която белгийската полиция от един век пазеше конфискувано от нея оръжие. Бяха обявили търг за разпродажба на събраните веществени доказателства срещу хора, извършили различни престъпления и които отдавна бяха преминали в отвъдното. Жак Рют се възползва и закупи един малък „Льофошьо“, марка твърде популярна през втората половина на XIX в. Той не притежаваше такъв в колекцията си и остана много доволен от покупката. В свидетелството, прикрепено към оръжието, белгийската полиция надлежно бе записала, че е конфискувано от някой си Пол Верлен, 29-годишен, представящ се за френски поет, който на 10 юли 1873 г. в 14 ч. в хотелска стая на ул. „Де Брасьор“ в Брюксел се е опитал да убие своя 19-годишен приятел Артюр Рембо. Последният е заявил пред полицейските служители, че е французин и по занятие също е поет. Жак Рют прибра грижливо документите по покупката, без да отдава особено значение на подробностите. За колекционерската му страст бе важно, че притежава това малко съкровище. В началото често му се любуваше, но постепенно с нарастване на колекцията револверът позагуби вниманието на новия си собственик. Докато… Докато една вечер в началото на 2001 година Жак Рют изгледа със смесени чувства един филм, който му бяха препоръчали заради участието на съвсем младия Леонардо ди Каприо – Total Eclipse. Да, но той чу и видя във филма имената на главните герои от бележката на белгийската полиция, които изскочиха в паметта му – имената на Пол Верлен и Артюр Рембо. Разрови се, извади отново свидетелството, погледна в различни справочници и разбра, че притежава най-известния пистолет в историята на френската литература. А този лист хартия във възможно най-сбита форма препредаваше драматичния финал на бурната двегодишна творческа, духовна и любовна връзка между две от най-големите имена на френската поезия – Пол Верлен и Артюр Рембо. Едни от най-големите шедьоври на световната литература бяха плод на тази връзката. Близостта между двамата се заражда от мига, в който се виждат за първи път, въпреки че по-възрастният Верлен е женен и наскоро му се е родил син. След множество раздели и събирания двамата поети пътуват до Брюксел. Настаняват се в хотел в близост до централната гара. Следва дълга задушлива нощ, обилно полята с внушително количество абсент, където двамата изплакват мъката си по отминаващата им любов. На другия след обед Верлен взема револвера, който е купил предния ден, насочва го към Рембо и произнася знаменитата си фраза: „Това е за теб, защото си тръгваш!”. Произвежда два изстрела, за които е изписано много повече мастило, отколкото е изтекла кръв. Верлен е арестуван и осъден на две години затвор. Самият Рембо се възстановява бързо от раните си, които са сравнително леки. След затвора двамата се виждат само един път за кратко, след което никога повече не се срещат. От този период остават само гениалните им творби, написани през тези две години, и револверът, единствен оцелял свидетел на това, което в литературната история всички наричат „Брюкселската афера”. 

Търгът вече започна и Жак Рют се обърна назад, за да види дали са дошли от музея на Рембо в родния му Шарльовил-Мезиер. Бяха му се обадили, че са стартирали подписка, за да съберат необходимите средства и да купят знаменития револвер. Хората от градчето ентусиазирано се бяха включили в кампанията с надежда, че една такава придобивка ще въздигне самочувствието им на съграждани на знаменития поет. Усилията им заслужаваха адмирации, но и самият Жак Рют бе положил немалко усилия, за да събере още достатъчно доказателства, че именно това е оръжието, използвано от Верлен срещу Рембо. Беше се срещнал с доста експерти, но най-вече се довери на тези от белгийската Кралска библиотека, които със съдействието на Военното кралско училище в Брюксел направиха допълнителни проучвания и тествания и доказаха автентичността на оръжието и неговата горчива съдба. А когато получи и положителния отговор на „Кристи’с“, Жак Рют си отдъхна. 

Комисарят на търга съобщи, че започва наддаването за номер 11 от каталога и че става дума за изключителен предмет, свързан с френската и световната литература. Цената веднага скочи от 50 000 евро на 120 000. Отзад в салона се разшумя около известния парижки книжар Жан-Клод Врен, който влезе в залата само заради револвера и веднага двойно вдигна мизата. Хората, които го познаваха добре, знаеха, че това е негова изпитана стратегия – да вдигне двойно цената в началото на търга и така да откаже другите участници, и накрая да получи това, което иска. Така бе направил наскоро, когато успя да закупи уникален екземпляр на романа „Мадам Бовари“, подписан лично от Флобер за Виктор Юго.

Директорът на музея „Рембо“ помръкна. Събраното от подписката далеч не стигаше да покрие тази сума. Мосю Врен самоуверено се оглеждаше наоколо и събираше овациите на публиката, когато отсреща един от подкомисарите съобщи, че анонимен участник по телефона вдига на 125 000 евро. Още със самото си влизане в залата многоуважаваният мосю Врен бе информирал журналистите, че иска този револвер на всяка цена, независимо от сумата. Затова вдигна на 200 000. И когато от телефона обявиха 300 000 евро, мосю Врен се обърна към залата и театрално възкликна: „А представяте ли си, ако това бе пистолетът на Пушкин!”. В крайна сметка анонимният купувач успя и закупи знаменития предмет, като даде за него общо 435 000 евро.

Разбира се, най-доволен остана пенсионираният съдебен изпълнител Жак Рют. А директорът на музея „Рембо“ се защура между комисарите на търга, за да разбере кой е купувачът, с идеята да го покани да покаже при тях, макар и за месец, оръжието. Усилията му бяха напразни, защото дори националността на купувача се оказа неизвестна.

И така в края на 2016 г. единственият останал свидетел на брюкселската афера отново потъна в неизвестността.

Филмът Total Eclipse, дал тласък на цялата тази история, е пуснат по екраните през 1995 г. Първоначално ролята на Пол Верлен е била предложена на Джон Малкович, но той се отказва в полза на английския си колега Дейвид Тюлис. Ролята на Артюр Рембо е трябвало да бъде изиграна от Ривър Финикс (брат на Хоакин Финикс). Малко преди началото на снимките през 1993 г. той умира на 23 години от свръхдоза пред вратите на един нощен клуб в Лос Анджелис, където бил отишъл да чуе басиста на „Ред Нот Чили Пепърс“. Тогава ролята е поверена на изгряващата звезда Леонардо ди Каприо. Във филма участва и Кристофър Чаплин, най-младият син на Чарли Чаплин.

чети още

Заличеният Бродски

Милчо Манчевски – човекът, който каза „не“ на Холивуд

През вратата на Магда Сабо

Voce Viva – новият ароматен глас