Представителите на граничното поколение, още наречени cuspers, се целят към звездите

Кацането на луната през 1969 г. все още е живо в спомените ми. Похапваща сандвичи с фъстъчено масло, аз бях хипнотизирана от научната фантастика, която виждах по телевизията.  

Само на девет години, бях развълнувана не толкова от това, че съм жив свидетел на историческо събитие, а по-скоро от факта, че това беше един от редките случаи, в които ми бе позволено да остана будна до късно.

Това събитие ме накара да осъзная още в ранна детска възраст, че няма невъзможни неща. И в момент, в който светът бавно започва да се възстановява от Covid-19, този стремеж по големи постижения е точно това, което ни е нужно.

Любопитството на представителите на граничното поколение, по-известни като cuspers: източник на бъдещи открития

Подобни променящи живота впечатления като кацането на луната стават за секунди и оформят нагласите и поведението на цели поколения. Само ако сегментираме поколенията, можем да открием връзки между преживяванията, ценностите, гледните точки и визиите на хората днес.

Дали човек, роден през 1946 г. (първите бумъри), ще посочи същите влияния като човек, роден през 1964 г. (края на периода за това поколение)? Със сигурност не.  Да се смесват всички, родени в период от 18 години, в едно поколение означава да се пренебрегнат културните и обществените промени, които са се случили през тези години.

Ако погледнем визионерите в авангарда на прогреса днес, повечето от тях носят отпечатъка на лятото на ’69-а, а космическата ера започва едно десетилетие по-рано. За мен хората от втората половина на кохортата на бумърите са „гранично поколение – cuspers“ – мъже и жени, които са на границата между бумърите и поколението Х. Други ги определят като поколението Джоунс. Както и да ги наричаме, тази група навлиза в зряла възраст с копнеж по смели начинания и увереност, че големите мечти могат да се превърнат в големи реални постижения.

За разлика от по-ранните бумъри, много от които протестираха в защита на своята свобода, като горяха сутиени или повиквателни за войната във Виетнам, представителите на граничното поколение са по-скоро любознателни, отколкото бунтари. Най-известните от тях са ученолюбиви и начетени интелектуалци, които не се съобразяват с географските граници. За тях новите рок звезди са зубърите. Не мисля, че е случайно, че Тим Бърнърс-Лий, Стийв Джобс и Бил Гейтс са родени през 1955 г. и са станали гимназисти по времето, когато Нийл Армстронг остави историческата си стъпка в лунното море.

Като дете аз имах приятели, които живееха на същата улица, на която живееше легендарният астронавт от НАСА Уоли Шира. През 1959 г., годината, в която съм родена, Шира бе един от седемте астронавти, избрани за мисията „Меркурий“ – първият опит Америка да изпрати хора в космоса. Тогава изведнъж знаменити зубъри си осигуриха безсмъртие и останаха в историята, а в моя случай те живееха само на няколко преки от мен.

Когато космосът влезе в домовете ни

В този следвоенен период на неограничени възможности имаше много неща, които да провокират любопитството на граничното поколение. Първо беше кацането на луната, а след това космическата ера слезе на земята.

В края на 60-те и началото на 70-те години – годините, в които са се формирали хората от граничното поколение, напитката Tang се рекламираше като „напитка от космическата ера“, в микровълновите печки храната бе готова за секунди, можехме да записваме на видео любимите си предавания, получавахме без забавяне пари от банкоматите, с уокмените слушахме музика в движение и на китките си носехме електронни часовници… Списъкът е дълъг.

Тези извънземни иновации излизаха скоростно една след друга от патентните ведомства и достигаха до населението, като всяка от тях приближаваше граничното поколение до онова бъдеще, което епизодите на анимацията Jetsons ни бяха внушили, че ни се полага.

Малки стъпки и огромни скокове

Провокирани от прогреса в миналото, граничното поколение пренаписва правилата на настоящето. Представителите му са в предните редици на борбата срещу климатичните промени, създават иновации в услуга и защита на потребителите, правят бизнес по един по-глобален, справедлив и приобщаващ начин и си сътрудничат, за да променят остарялото статукво.

Подобно на Бъз Олдрин и Нийл Армстронг преди тях, представителите на граничното поколение, които посочвам по-долу, а и много други, правят огромни скокове за човечеството:

  • Главният изпълнителен директор на Pfizer Албърт Бурла, 59 години, бе лидер на глобалното усилие за създаване на ваксина срещу Covid-19 във възможно най-кратки срокове. Не само че техният опит се увенча с успех, те произведоха първата ваксина, одобрена от регулаторните органи.
  • Основателката на фондацията на Nike Мария Айтъл, 58 години, използва иновации, за да осигури по-добър живот на 600 милиона подрастващи момичета, живеещи в бедност, в рамките на инициативата Girl Effect.
  • Рийд Хейстингс, 60 години, е един от създателите на Netflix и промени из основи шоубизнес индустрията. 
  • Винс Дейл, 59 години, е пътуващ и свободолюбив човек, превърнал се в собственик на британската компания за зелена енергия Ecotricity, вдъхновена от науката и движението за мир от края на 60-те години.
  • Биохимичката Дженифър Дудна, 57 години, и френската изследователка Еманюел Шарпентие получиха Нобеловата награда за химия през 2020 г. за новаторската им разработка на метод за генно редактиране в CRISPR.

Вслушвайте се в знаещите

В качеството си на лидери, иноватори и потребители представителите на граничното поколение и по-възрастните бейби бумъри страстно трупат информация и се доверяват на научните и технологичните иновации, които могат да ни помогнат да не изпуснем възможността за един по-добър утрешен ден.

Според проведено през март 2021 г. проучване на Haris Poll с 1100 американци бумърите са поколението, което е най-склонно да си постави ваксина срещу Covid-19 и което в най-голяма степен подкрепя задължителната ваксинация за студентите в университетите. Те също така имат добра преценка за това на кого да се доверят, що се отнася до информация за ваксините, и 73% посочват, че имат повече доверие на марките, отколкото на социалните медии. За сравнение, само 44% от милениалите и 37% от поколението Z казват същото. Бейби бумърите са и поколението, което е най-склонно да купува от марки, които подкрепят усилията за справяне с пандемията, като предлагат отстъпки за ваксинирани клиенти (68%).

За специалистите по маркетинг осъзнаването на нюансите, характерни за граничното поколение, и на въздействието на значими преживявания като кацането на луната върху представителите на това поколение предлага възможности за прозрения и прогнози. Само ако сме наясно с уникалните сходства, които характеризират всяка поколенческа кохорта, ще можем да предложим продукти и услуги, които резонират с очакванията им. Това е особено важно по време на пандемия и радикална промяна – време, богато на възможности за експертите по маркетинг и визионерите, в което те могат да планират бъдещи революционни начинания.


За Мариан Залцман:

Мариан ръководи глобалните комуникации на Филип Морис Интернешънъл в момент, когато компанията провежда своята трансформация към бъдеще без дим. Смятана за един от петимата водещи трендспотъри в света (най-устойчивият ѝ принос е популяризирането на термина „метросексуален“), Мариан е една от най-често награждаваните жени в световната индустрия за връзки с обществеността. Тя е в класацията за най-влиятелните хора на PRWeek, била е носител на наградата PR News Top Woman и през 2017 г. става член на Залата на славата на PRWeek. Преди да започне работа за ФМИ, Мариан е главен изпълнителен директор на Havas PR North (от 2009 до 2018 г.), главен директор по маркетинг в Porter Novelli (от 2008 г. до 2009 г.), CMO в JWT Worldwide (от 2005 г. до 2008 г.) и изпълнителен вицепрезидент и главен стратегически директор на Euro RSCG Worldwide (която след това сменя името си на Havas) от 2001 г. до 2004 г. В началото на 90-те години тя създава Cyberdialogue – първата в света компания за маркетинг проучвания онлайн. Мариан е автор или съавтор на 16 книги. Завършва с отличие Университета Браун със специалност социология. Живее в Лютри, Швейцария; Саут Кингстън, Роуд Айлънд, Тусон, Аризона, и най-вече в облака.

Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България

чети още

Тези малки неща, наречени любов. Част 3: Coffee, Tea or Me

Трамвай номер 10 – линията на живота

Art for Air

Тези малки неща, наречени любов.Част 2: дизайнерски запой по часовник