Право на истина, или „Тъй рече Били…“

1.

Цялата истина преминава през три етапа. Първо, тя е осмивана. Второ, на нея се противопоставят насилствено. Трето, тя се приема като самоочевидна. –

Артур Шопенхауер

Не зная дали списъкът с човешки права включва и правото на истина, но би трябвало поне да я гарантира. Дефицитът от истина се усеща като болка в стомаха и разпад на обществото. Но какво е истина и нали тя винаги има две страни?! – ще възкликне някой. Истината е фактология, чието тълкуване може да има безброй страни, но истината е една – нещо като произведение на  изкуството. И тя наистина е произведение на изкуството, защото е плод на развитието на човешката цивилизация. Без цивилизация няма истина, защото никой не се нуждае от нея.

„Истината е неоспорима – казва Уинстън Чърчил.  – Злобата може да я атакува, невежеството може да я осмее, но в крайна сметка Тя е.“

В нашите драматични пандемични дни истината придоби спираловиден вид. Кризисните ситуации обострят потребността от истина, но същевременно уголемяват и мащаба на лъжите и спекулациите. Поддръжниците на едното или другото рядко могат да го отстояват в напълно чист вид, защото съвременниците на някакви събития са завихрени от актуалните вихри и понякога единствената им грижа е да оцелеят – със или без истина. Защо тогава е нужна истината? Нужна е, за да върне хармонията и стабилността и да осигури развитието и прогреса.

И у нас пандемията пусна духа от бутилката, която гръмна като шампанско и ни заля с високо съдържателната си консистенция. Отприщи страсти и неволи от всякакъв вид и от всеки спектър на емоциите и интелекта. Кротките граждани се превърнаха в лъвове, които търсят справедливост и свобода. Проговориха стари сметки и обиди, запяха бойни знамена. Лица, които познаваме от десетки години, ни се представиха като „нови лица, носители на прогреса и на промяната“. Други лица свалиха  поредната си маска и ни заявиха директно, че ако не сме  с тях, „ще се върнат за нас“. Трети лица по най-безличен начин замълчаха благоразумно за това, което се случва, защото вероятно го възприемаха като част от изкачването ни по  спиралата на демократичното развитие. Четвърти дълбокомислено заключиха, че искат  промяна на всяка цена, дори тя да мине през хаос и неизвестност в ориентацията на страната в множество аспекти. Имаше и такива, които  изразиха любопитство какво би направил някой друг, пък бил той който и да е и с каквато и да било репутация. Съмнителните биографии на много хора бяха изтрити великодушно и със замах от революционния патос и те се появиха като неродени от спомена моми, за да ни поведат към „светлото бъдеще“. Всичко това напомня филм на ужасите, който участва във фестивал за детски филми, защото децата са толкова наивни, че ще го помислят за комедия.

В цялата тази маскарадна бъркотия обществото се нуждае болезнено от някакъв ориентир, който да го изведе от блатото на разбитите илюзии и празните надежди. Кой би могъл да му даде тази опора  в един свят, в който „Бог умря“ и от времето на Ницше не се намери кой да го замести освен Хитлер, Ленин, Сталин и няколко азиатски лидери… Кой да даде милост и надежда на настръхналия  от страх народ, който се мята във вълни от съмнения и омраза. 

– Как кой, намеси се Били – интелектуалците, разбира се.

….

2.

„Човек е най-малко себе си, когато говори от своята личност. Дайте му маска и той ще ви каже истината.“ – Оскар Уайлд

Сега трябва да обясня кой е Били, за да мога да продължа този разказ, без да будя недоумение. Били е Бил Гейтс, с когото започнах да водя задочни разговори през последните месеци. Това е моят литературен шарж, моят вътрешен глас и моят въображаем събеседник, който се появи вследствие на антиваксърските закани, че  ако се ваксинираме, ще бъдем чипирани и ръководени от Гейтс.

Били е нещо като Господин К.  На Франц Кафка. Ако живееше днес, може би и Платон би провел диалозите си с него, а Данте щеше да влезе с него в ада, за да има водач като Вергилий.  Били започна да се намесва в мислите ми, да ги оспорва и да обогатява разсъжденията ми със своя безапелационно прагматичен коментар. Били не е нито песимист, нито оптимист. Той е реалист скептик и неизменно ме връща в реалността, когато започна да фантазирам твърде много. Били е моята автокритика и автоцензура, но също и чувството ми за самосъхранение. Изобщо Били казва това, което никой друг не се осмелява да изкаже, което прави от Били истински интелектуалец.

За да добиете по-пълна представа за характера и влиянието на Били, ще цитирам някои от нещата, които той споделяше с мене през последните два месеца. 

– Мисля, че вече нищо не искам и нищо не очаквам.
– Браво! – каза Били – Когато спреш и да мислиш, ще си постигнала нирвана.

Това е последният ни разговор, но имаше и по-драматични.

– Австралийският балет е загубил 32 милиона долара приходи от билети през 2020 г. от пандемичния удар!

– Да се закрие!- отсече Били, – не ни трябват губещи предприятия!

Или:

– Голямото преимущество на социалистите е, че като говорят, нищо не казват.

– Е, ти пък искаш всички да замлъкнат завинаги, само защото няма какво да кажат. В повечето случаи хората говорят, за да издават звуци, които на никого не вредят или утвърждават някакво мнение като истина. Остави ги да говорят – важното е да не крадат много!.

Или:

– На следващите избори ще стане ясно дали е имало смисъл да се установява демокрация по тези земи.

– Да, каза Били, демокрацията е крехко нещо, особено, когато не е извоювана. Вашите “революции” винаги са били “отгоре”.

Или:

– Страшно е за културата, когато плоските мисли започнат да се възприемат като дълбоки, клишетата като открития, фалшът като откровение, когато традицията започне да пречи, вместо да помага, когато всеки е професор по всичко и когато истината и лъжата са взаимно заменим…

– Искаш да кажеш, че културата ни е силно застршена? повдигна вежди Били. – Лъжеш се! Не, не е – тя вече се чувства прекрасно по този начин.

Или:

Говорим си тези дни с Били Г. По-точно той ми говори, а аз кимам. Той се чуди, а аз се мая.

– Абе, какво става там при вас – някакви хора за жълти стотинки искали да предадат държавата?!

– Нима ?! – викам аз

– Ами, да, а пък други, които цяло лято събираха цялата провинция на площадите в столицата ви и крещяха и се тълпяха без никакви мерки за сигурност, сега се притесняват от пандемията?!

– Нима?! – викам аз.

Но Били продължава.

– А други са силно изумени от коалициите, които се очертават на хоризонта?!

– Нима?! викам.

– И представи си, някои дори са очудени, че укриващи се в чужбина хора ще участват в изборите, а партията на човека, който твърди, че ви няма, има голяма преднина.

– Нима?!! викам пак аз.

Били имаше още много зачудвания, но аз не можех да кажа нищо освен едно “Нима?!”…

С това “нима” разговорът ни заприлича на песен с рефрен.

– Хубав ден! , ми пожела накрая Били.

– Нима? – отвърнах аз.

Или :

Днес Били беше в особено философско настроение.

– ” Внимавай какво си пожелаваш, защото може да ти се даде!”, цитира той незнаен автор и добави – Всичко, което ни се случва, е нещо, което дълбоко в себе си сме пожелали. То ни се случва, но невинаги във вид, в който сме готови да го приемем. Искаш едно, а получаваш друго или не съвсем същото. Ама, аз не исках това, роптаеш, но Съдбата те тупа по рамото и казва: – Така е, защото ти се дава не това, което си мислиш, че искаш, а това, което е необходимо за развитието ти…

– Ама, аз вече съм се развил достатъчно, роптаеш, но получаваш категоричен отговор – Щом получаваш това, значи не си! Айде, работИ! Били ми каза също, че е прегледал набързо мислите в главата ми и няма какво да добав…

И още:

Били изглежда потиснат.
– Какво ти е? – питам.
– Нищо, питам се какво се случва ако от едно общество остане само пяната.

………….

Но стига съм ви занимавала с Били и интимните ни разговори с него. Били е странен и изрича своята истина по особено ексцентричен начин. Но какво значи “ексцентричен“? Такъв се оказва всеки външен за дадена среда и ситуация поглед, който не се ползва с благата и привилегиите й. Такъв би бил Били, ако беше интелектуалец.

„ Аз съм пътят, и истината, и животът“ – казва един от поредицата разпънати на кръст интелектуалци. Още не зная какво е отношението на Били към Библията, но със сигурност я има предвид:

– „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота“ – Матей 23:27.

Били ме погледна над очилата си и промърмори:

– Много си наивна, скъпа ми Мила, затова те обичам. Право на истина има всеки, но не всеки има необходимост от нея, защото не му върши работа.

чети още

Страшно е да се каже

Опазил ме Бог да ме управлява Грета

Добрата, лошата и злата Ники дьо Сен Фал

Неизпратено писмо до Цветана Манева