Посока София – Лондон – София

Прозрачна къща, чийто втори етаж драматично се извисява над земята. Писта, която освен интересен визуален акцент, служи за изравняване на терена. Прозрачна дневна, която сякаш е потопена сред короните на дъбовете наоколо. Следва се йерархия на лукс – първият етаж е с груби части от старата постройка, влиза се в малко по-изчистени, индустриални пространства, дневната омеква, за да се стигне до луксозната главна спалня и баня. Така изглежда „Мадейра“, която попадна сред 20-те най-любими къщи на престижния международен конкурс A Design Award. Проектът е дело на архитекта Радо Илиев, който и след това е получавал отличия в конкурса.

“”Мадейра“ е готин проект. Аз винаги имах едно наум, че клиентът ми ще направи тази къща и ще я продаде, за да спечели от това. Той каза: „Тука ми е много готино. Аз оставам. Никога не съм имал това намерение“. И е безкрайно щастлив там и с четирите си деца“, споделя архитектът Радо Илиев.

Радо рисува от малък. Страстта към архитектурата дължи на сестра си. След като завършва ВИАС, през 1990 година решава да търси реализация в Лондон. Тя обаче не се случва лесно. Не знае добре езика, а рецесията в страната го поставя в много конкурентна среда. Отначало работи като строителен работник, в галерия и като художник. Две години по-късно си намира работа в малка фирма за офисни мебели. След като трупа известен опит там, започва работа в компания за дизайн на търговски обекти.

„Правихме магазини, ресторанти, всичко – от най-големи до най-малки обекти. Тогава проектирахме магазините на Tate Modern, също магазини във Victoria and Albert Museum, музея Albertina във Виена. Много беше интересно. Беше интензивно, много мощно. Там беше the learning curve, както научаваш как стават нещата”, разказва той.

През 2003 година започва работа в Gensler – една от най-големите компании в света за дизайн и архитектура. Първоначално се занимава с дизайн на търговски обекти, но постепенно минава към отдела за архитектура и започва да участва в проектирането на големи сгради. В офис е с още 300 души, които говорят на 30 езика. Работният ден е дълъг, а сроковете – кратки. Въпреки че атмосферата и работата му харесват, през 2014 година Радо решава, че вече е видял достатъчно от корпоративния живот. 

„Изморих се. Лоша дума е да се каже, че съм се изморил. Казват, че който се е изморил от Лондон, се е изморил от живота. Но 20 години хващах един влак всяка сутрин от южен Лондон до Лондон Бридж, за да се присъединя към тълпата от костюмите, да отида на работа в Ситито. Това не беше проблемът. Проблемът е, че се оглеждах непрекъснато във влака и гледах, че един ден аз съм най-старият човек в този влак и трябва да направя нещо преди това“, споделя Радо.

Архитектът осъзнава, че може да работи от всеки град, където има интернет и международно летище. От фирмата оставят врата за връщане обратно някой ден, ако реши. Но той решава да се прибере у дома. Дълго време твърди, че не живее в София, но накрая се предава. Вече шест години е под наем в центъра, където му е лежерно и спокойно. Харесва малките магазинчета и кафета, където се познава с всички. Но София, в която живее сега, не е тази от ранните му спомени. 

„Тъжно е, много. Аз не си познах града от детството. Тегаво беше. Много странно, първото ми отиване във Виена беше преди може би 20 години и когато бях в Стария град и виждах сградите, си казвах: „А, това е София! Това е София от моите детски години, от 60-те, от 70-те години“. Там на колелото на петицата на Съдебната палата тези сгради бяха същите. Какво стана с тях? Няма ги. Тези неща са обичани, поддържани и обгрижвани от другите хора, но не и от нас. Тука просто никой не цени това културно наследство“, казва той.

Според него решението е да има сериозно законодателство в тази посока. Държавата да има отношение към паметниците на културата. Те от своя страна да работят като институция и да могат да налагат глоби. Да няма корупция. И да има мисъл за другия.

„Интересното е, че в тези порутени кооперации наоколо влизаш и виждаш страхотно направени апартаменти. Значи някой има възможности тук, само че си го прави само за себе си вътре. Не го интересуват съседите, не го интересува, че къщата изглежда зле. Това може би е манталитет“, разсъждава той. „В Англия е точно обратното. Има сериозна администрация и визия за това как ще изглежда един град. Разбира се, има и бедни райони. Има и порутени райони. Говоря за Лондон, разбира се. Но има места, които са в т.нар. Conservation Areas, където нищо не може да се променя. Ако се появи нещо ново, то трябва да е в тон със старото. Този процес се наблюдава много отблизо от съответните власти и затова тези хора имат град.”

В последните години Радо е създал няколко проекта за къщи в Англия и в България. Коя обаче е идеалната къща?

„Функционалната къща. Къща, която си върши работата, първо. Формата следва функцията. Не знам дали са красиви тези къщи. За мене са, защото са логични, прости, вършат си работата и за мене изглеждат интересно. Красиви са, защото са различни и защото са направени за различни места“, казва Радо.

чети още

Автографът на Лоран

Къде похапват Тина Търнър и Пол Маккартни?

Пиеса за една библиотека, заводите „Круп“ и пет литра масло

Всички обичат Васко Василев