Помните ли Бети Блу?

Еротичността на Беатрис Дал, очарованието на Жан-Юг Англад. Изумителната любов и фронталната голота, прелъстяващата музика и прекрасната фотография извоюваха специално място в сърцето на всички, които са гледали култовия филм на 80-те “Бети Блу: 37,2° сутринта”

фотография Иво Йованович

Може ли да не бъде особен филм, който е любовен, непредвидим, европейски, при това френски с невероятно сладката Беатрис Дал и прекрасна, носталгична музика за пиано и саксофон. Необикновената любовна история на Бети и Зорг предлага истинска наслада на всички, които не обичат класическите развръзки, а онези, леко непредвидимите, със свой собствен стил Според някои критици филмът си е извоювал титлата “култов” между другото и заради “съвършеното несъвършенство” на главната героиня. С появяването на филма мнозина осъмват безнадеждно влюбени в сексапилната и необуздана Беатрис Дал – Бети. Символ на чудачката, на чието очарование никой не може да устои.

“Познавах Бети от една седмица, правехме любов всяка нощ. Прогнозата предвиждаше разваляне на времето” – са първите думи, които изговаря в началото на филма главният герой Зорг, докато зрителят следи страстния, див секс на екрана. Подобна сцена днес е повече от нормална, но тя е била истински шок за мнозина в средата на 80-те години на миналия век. Не са малко и професионалистите, които гледайки филми с Ана Карина, Бриджит Бардо или с иконите на Новата френска вълна при Годар, смятат, че Беатрис Дал и Жан-Юг Англад в известен, малко странен смисъл, представляват продължението на това течение.

Режисьорът на филма Жан-Жак Бенекс дебютира в киното с филма  “Дива” през 1980 и получава 4 награди Сезар за него. Вторият му филм “Луна в канавката” е представен през 1983 г. в главната програма на кинофестивала в Кан. Три години по-късно Бенекс снима “Бети Блу: 37,2° сутринта”, който бива номиниран за Оскар за най-добър чуждоезичен филм, както и за БАФТА и Златен глобус в същата  категория. Режисьорската версия излиза през 2005 г. и е по-дълга почти с един час от предишния вариант на филма.

чети още

Нюанси на съвремието: музеят Moco отвори врати в Барселона

Мостовете, от които се нуждаем

Строго пазена тайна

Човешкото лице на джаза