Половин век „ Портокал с часовников механизъм“: ражда ли изкуството насилие?

“Портокал с часовников механизъм” на режисьора Стенли Кубрик, представен премиерно преди 50 години, е един от най-хвалените и най-оспорвани филми на всички времена. Може ли да бъде оправдано насилието, какво произтича от подобен акт, как се отразява това върху обществото и културата – са само някои от въпросите, които филмът на Кубрик повдига.

И докато след премиерата мнозина нападнали филма, днес той има култов статус. Освен факта, че кинотворбата е била смятана за “отговорна” за редица случили се злодеяния, едно необикновено сведение се свързва с “Портокал с часовников механизъм”, а именно – след уникалната адаптация на романа на Антъни Бърджес “Портокал с часовников механизъм“ Стенли Кубрик сам я забранява във Великобритания. Макар че през 1972 г. филмът получил няколко номинации за „Оскар“, между които и за режисура. Стенли Кубрик настоявал филмът да бъде прибран в бункер във Великобритания. Като резултат кинотворбата не само била изтеглена, но и напълно забранена в страната. Условие на поставената от Кубрик цензура било филмът да не се представя в никакъв случай пред публика, неизпълнението на това условие водело до наказание. Малко били кината, които си позволили да нарушат забраната.                                                                                 

В навечерието на тази забрана, преди първото представяне на филма през 1972 г. в Британия и САЩ, той бил забранен за лица, по-млади от 16 години. Когато Кубрик сменил две сцени със сексуално експлицитен речник, прожекцията на филма в САЩ била разрешена за лица под 16 години, но в задължителен съпровод на родители. В редица страна филмът бил оценяван като “морално вреден”. Но какво всъщност се бе случило във Великобритания? След като филмът почти незабелязано бил представен през декември 1971 г., в страната изведнъж се разразила буря от недоволство. Официозите надигнали глави, твърдейки, че сексуалното насилие във филма е твърде екстремно. Само няколко месеца по-късно, през март 1972 г., когато един 16-годишен тийнейджър бил обвинен за убийство на свой съученик, прокурорът посочил филма на Кубрик като виновен за станалото. Медиите се нахвърлили ожесточено срещу режисьора и го обвинили за многобройните случаи на насилие в страната.

Съпругата на Кубрик Кристиане Кубрик разкрива, че пред дома им идвали разни типове, крещели, обиждали, дори го заплашвали със смърт. “Опитът да се направи от изкуството източник на злото в живота е грешка. Задачата на изкуството е да преформатира живота, но не и да го създава”, заявява Кубрик през 1973 г., малко преди да забрани сам себе си във Великобритания. “Стенли беше дълбоко обиден от реакцията, породена от филма”, казва Кристиане Кубрик. По думите й много силно го е засегнала прекомерно голямата реакция срещу всеки вид изкуство. “Насилието винаги е присъствало в изкуството. Имате насилие в Библията, при Омир и при Шекспир. Някои психиатри дори вярват, че насилието по-скоро служи като вид катарзис, отколкото като вид модел на поведение”, заявява Кубрик в навечерието на премиерата на филма.

„Хората не стават опаки и зли заради някаква диета, филм или телевизия. Насилието вършат хора, които имат дълга история на антисоциално поведение. В психопат не се превръща финото, тихо момче”, оценява режисьорът и добавя, че на това влияят сложните обществени, икономически и психологически условия.

Но не само британската публика е лишена от възможността да види филма “Портокал с часовнков механизъм”. В Ирландия той е забранен през 1973 и за пръв път е гледан в нецензурирана версия едва в края на 1999 г.

Цензурата в Ирландия не може дори да се сравнява с тази в Сингапур. Там филмът е бил забранен цели 30 години. Направеният преди 15 години опит да се появи в тамошните киносалони не срещнал одобрението на компетентните власти, това става едва през 2011 г., по време на кинофестивала “Перспективи”.

13 години филмът е бил забранен и в Южноафриканската република, но когато бил пуснат в кината, можели да го гледат само лица над 21 година. Забраняван е и в някои части на Канада и Южна Корея.

Макар и да не е бил известен като личност, която лесно се поддава на натиска на обществеността, ще остане отбелязан в историята фактът, че самият Кубрик е бил начело на цензура, каквато не се помни през последните 50 години във Великобритания. Филмът “Портокал с часовников механизъм” останал в бункера на Острова почти три десетилетия, до 2000-та, една година след смъртта на режисьора. Едва тогава британската публика могла за пръв път официално да го гледа в кината. Една година по-късно бил излъчен и по телевизията.

чети още

Модерно е да си секънд хенд, или „боклукът за една може да е съкровище за друга…“

Сериал за най-голямата кражба на картини

За честта на фамилията Хюстън

Световните новини, които пропуснахме покрай коронавируса през април