Какво и как се случи така, че Владимир Путин се отрече от Владимир Путин и стана враг на самия себе си?

Той бе наследник на гласността и перестройката на Михаил Горбачов и Борис Елцин, и Западът още в началото на президентския му мандат го прие с огромна подкрепа и големи надежди за демократичнaта трансформация на Русия.

Британската кралица му устрои посрещане, достойно за царски особи.

Американският президент Джордж Буш го прие като гост не само в Белия дом, но и в семейното си имение в Тексас. “В очите на Путин съзрях топлината на руската душа”, сподели той.

Френският президент Жак Ширак заедно с новия президент на Русия разширяваше в Санкт Петербург визията на Дьо Гол за “обединена Европа от Атлантика до Урал”. “От Лисабон до Владивосток”, каза Ширак и Путин с въодушевление прие това.

Германският канцлер Герхард Шрьодер сравняваше Путин с Екатерина Велика, която наред с Петър Велики постави основите на европеизирана имперска Русия.

Премиерът на Италия Силвио Берлускони често повтаряше “Путин е мой брат”.

Владимир Путин прие западното приятелство към него и Русия.

И отвърна с приятелство.

Той, който е изгубил двама братя по време на нацистката обсада и бомбардировките на родния му Ленинград, се обърна в Берлин към депутатите на родния им език. Каза: “Ще говоря на езика на Гьоте, Хайне, Томас Ман”. Аплодисменти разтърсиха Бундестага.

Американският президент попита дали Западът ще подкрепи членството на Русия в НАТО?

Отговорено бе също както на Горбачов и на Елцин. Welcome, but… Добре дошли, но…

Но с КГБ на власт и без демонтиране на  сталиниския порядък, в

НАТО  е невъзможно!

И все пак, на Владимир Путин бе направена известна отстъпка. Основан бе съвместен Съвет Русия-НАТО!

В света Русия на Путин нямаше нито един враг, с изключение на чеченските терористи и джихадисти. И на хидрата на КГБ, която леко ранена по време на управлението на Горбачов и Елцин, се възползваше от световната путинофилия и русофилия за тотално плячкосване на Русия, за терор на мафиотските кланове и олигарси и сурово ликвидиране на всички, които се противопоставят на агресията на КГБ.

Преименувано като ФСБ и ГРУ, КГБ ликвидира петима журналисти на московската “Новая газета”.

Анна Политковская, най-известна между тези жертви, бе разстреляна пред дома й в Москва.

Иван Сафронов, колумнист на московския “Комерсант”, бе хвърлен от петия етаж на сградата, в която живеел.

Похитен и убит бе Леонид Еткинд, директор на вестник “Кариера”.

Разследващият репортер Иван Степанов бе прободен с нож в Москва, същата съдба сполетя Максим Жуев в Германия.

Виктор Афанасенко бе намерен със счупен врат в дома му. “Подхлъзнал се и паднал”, съобщи КГБ следователят.

В затвора бе убит и прочутият адвокат Сергей Магнитски, който разкри мрежи на държавни и КГБ-ови крадци и убийци. Посмъртно, в негова чест, Конгресът на САЩ прие през 2012 г. Закона Магнитски, чиято цел са мрежите на държавни престъпници и крадци в целия свят.

Преди убийството на Магнитски в “специални операции” на КГБ в Русия бяха убити няколко стотин души. Журналисти, активисти за човешките права, непокорни олигарси, проговорили за злодеянията агенти на КГБ.

Александър Литвиненко, а скоро след него и Борис Березовски, някогашни приятели на Путин, бяха ликвидирани в Лондон.

Владимир Путин се отдалечаваше от себе си.

Приемаше пропагандата на сталиниския Левиатан и антизападните, все по-често антихристиянски и нацистки проповеди на Руската църква.

Все по-гласно отекваха думите за пъклените, а не приятелски намерения на Запада спрямо Русия.

-И Руската федерация би се разпаднала с европейската ценностна система и владичество на закона.

-На руснаците е нужна желязната ръка на Господаря.

-Автокрация.

-Държавна сила.

-Западната демокрация ще разори и Америка и Европа.

-Обстоятелствата изискват “руски цар” или нов Сталин.

-Владимир Путин ще възроди империята.

-С разпадането на СССР Русия изгуби няколко милиона квадратни километра, а извън границите й останаха повече от сто милиона руснаци – тези, които несъмнено са такива и онези другите, украинци и беларуси,  насилствено откъснати от руската нация – така говореха на Путин и той, поникналият в КГБ, го приемаше дословно.

Търпеливо и блестящо в медийно отношение, Путин се представяше пред Русия и света като забележителен Вожд, какъвто никога и никъде не е имало.

Поставяше терора в своята страна и трагичната беднотия на по-голямата част от народа в сянката на опитите с нови оръжия, както и с личната си надареност за всичко. Пилотираше МИГ, гмуркаше се в дълбоките води на Байкалското езеро, демонстрираше умения в джудо, галопираше полугол в сибирската тайга, играеше хокей на лед…

В сравнение с него и Петър Велики, и Наполеон, и Линкълн, и Ленин, и Сталин бяха просто инвалиди…

След украинския бунт на киевския Майдан, заигра “руска рулетка”.

В Донбас бе нападната Украйна.

Луганск и Донецк провъзгласиха сецесия, а Владимир Путин, без да признава формално  метежничеството на бунтовниците, им изпрати руски войници и оръжия.

Много скоро получиха и ракети за сваляне на самолети.

С една от тях свалиха малайзийския самолет и убиха 296 пътници.

В осемгодишната война между украинската войска и сдружените донбаско-руски сили загинаха повече от десет хиляди украински и руски войници и около три хиляди цивилни.

На 26 януари 2015 година Путин обяви, че в бъдеще 27 януари ще се празнува като Ден на силите за специални операции и още на следващия ден, на първия празник на тези сили, в “специална операция” пред Кремъл бе убит лидерът на демократичната опозиция Борис Немцов! В “специална операция” бе отровен и наследникът му Алексей Навални. Безумно смелият руснак бе излекуван в Германия и се завърна в Русия, за да отиде направо в затвора…

Владимир Путин нарече “специална операция” и тоталната инвазия в Украйна.

През месец февруари тази година жертвите на двете страни, предизвикани от Москва с дирижираната сецесия на Донецк и Луганск,  бяха провъзгласени от Путин за “геноцид” над руснаците в Донбас. И той нареди инвазия на въоръжените си сили с цел да бъде поправена “историческата грешка” за правото на съществуване на украинската нация и украинската държава.

Украйна се превърна в огромна Хирошима. Краят на смъртта, на военните престъпления и разоренията не се съзира.

Държавникът, който само допреди две десетилетия, бе обсипван с признания и похвали в целия свят, днес е най- изолираният човек.

Дали е възможно, сред кръвта и руините на Украйна, Владимир Путин да се отдалечи от своето настояще аз и освободи апостола на смъртта във върха на своята държава?

Не е престъпление да се покаеш заради престъпленията си, нито прекратяването на апокалипсиса в Украйна може да бъдем наречено поражение. И двата народа биха поздравили това

Фридрих Ницше е написал, че велики епохи в човешкия живот са онези, когато човек реши да прекръсти своето зло с най-доброто у себе си.