Обсесия, компулсия, Фелини

Или просто Федерико: момчето, което избяга от вкъщи, за да се завърне у дома.

фотография Иво Йованович

“Не може да живееш, без да крещиш!”

Това извика “Пикасо на италианското кино”, омеси чудато тесто от сюрреализъм, непукизъм, хедонизъм…  и го метна в лицата ни. Не му се разсърдихме, напротив – заподскачаме заедно с него под палавите ноти на Нито Рота. Прекрачихме прага на малката, интимна вселена, която познава само една граница – тази на въображението.

Федерико Фелини поема първия си дъх и проплаква на 20 януари 1920 г. в Римини, Италия. Там расте и любопитства, гони себе си, понякога успява да се настигне, понякога се подминава… Бяга от дома едва 12-годишен, за да влезе в цирка. От манежа се изстрелва до Рим, рисува карикатури по кафенетата, става асистент на друг голям кинорежисьор – Роберто Роселини. 

Или накратко –  Федерико крачи към заветната си цел: да се превърне в еталон не само за създаване, но и за гледане на кино. 

Да, Фелини се гледа по специален начин. С бонуса: телепортация отвъд съзнанието.

Кинолентата на този италиански гений се изкривява до жарж,  после се изпъва като на кушетка в кабинет на психотерапевт. 

Фелини чете тайния си дневник пред нас: носталгия по детството, изповед на фантазиите, травмите, паниката на малкото момче от Римини, изгубено в мъглата…  

Родното място на Фелини кодира в творчеството му идеята за красота, дарява му темперамента, с който да споделя непозовлените си сънища. 

И пристанището се отваря към морето – “набъбнало, зелено, заплашително“…

Усещаме полъха на всяка страница от този черно-бял дневник, който се разлиства пред нас с цялата си прелестна лудост.

Полюшват се небе, море и сочни гърди, шапки и чадъри, жени, много жени, свят да ти се завие от жени; от бездомни хулигани, депресирани мъже, проститутки, светци и майки.

Фелини обича своите герои, затова им позволява всичко, всичко, всичко.

Такъв е Фелини – трогателен и налудничав. 

Осмива без пощада. Католическа църква, фашизъм – всичко е шега, комедия и виц, точно като веждите на Кабирия (“Нощите на Кабирия“, 1957 г.). Да, Кабирия ми е любимка. Проститутката със златно сърце, която валсира непокътната през живота, защитена от най-здравата броня – гротеската.

Дотук добре. Какво ни липсва? Отчаяни мъже в творческа криза? Бене!

Филмите “8 1/2” и “Сладък живот” смесват диагнозите на Фройд и личните мръсни фантазии на Фелини. А Марчело Мастрояни изиграва трудността да се изповядаш в един филм за изповедта. 

Честността обаче никога не намалява.

Както и обидените от филмите на Фелини. Все пак Холокостът не е забавна тема! Героите защо не стрелят по фашистите?! Може би защото те не са войници, те са клоуни… А единственото оръжие на клоуна е собственият му абсурд. 

„Лица, които казват всичко за себе си още с първата поява на екрана.“ Това търси Федерико Фелини. От себе си прибавя светлина, грим, костюми, подходящ ъгъл на 

камерата, талант, страст… Но лицата, лицата са основното. Защото в киното, както и в живота, всеки има лицето, което заслужава.

А какво заслужава тази “стара блудница“, киното? Оскари! Но оскарите, които летят към Фелини, така и не го трогват. Предлагат му Холивуд, но Рим и Римини са му достатъчни. “В митологията на киното „Оскар“ е най-голямата награда. Аз нямам нужда от митове. Моите мечти и митове са моят истински живот, а фантазиите са нещата, от които са направени филмите ми.”

Това е хипнотизаторът Фелини.

Мечтателят, който пожела в онзи период на кома преди края, в онзи сън преди смъртта, да му се разкрият тайните на вселената.

А после да се събуди достатъчно жив, за да направи филм за това.

Защото всичко е част от карнавала.

чети още

Тези малки неща, наречени любов. Част 3: Coffee, Tea or Me

Трамвай номер 10 – линията на живота

Art for Air

Тези малки неща, наречени любов.Част 2: дизайнерски запой по часовник