Обсесията терацо

Въпросната обсесия може би щеше да е по-разбираема, ако терацо се изписваше с главна буква и беше име на мъж, да речем като Папарацо – култовия филмов образ на Мастрояни, повлякъл след себе си шлейф на нарицателност. Но терацо не се изписва с главна буква, не е име на мъж, а е – някой ще каже – нещо като парче щолен, само дето вместо сушени плодове, ядки и тесто съдържа парченца мрамор, гранит, кварц или стъкло, свързани с цимент или епоксидна смола.

Защо тогава се стигна дотам, че терацото може спокойно да измести Реймънд от прочутото комедийно заглавие „Всички обичат Реймънд“ и се превърна във вайръл тренд? Защо се оказа толкова instagramable? Защо превзема не само подовете и стените, ами плъзва и по мебелите и аксесоарите – барплотове, маси, пейки, вази, столове – всякакви функционални скулптури от терацо? Защо, отделяйки се от същността си и произтичащата от нея специфична текстура и тактилност, се превръща в образ на себе си, иначе казано в десен върху тапети? Защо прекрачва интериорния дизайн и декорира нямащи нищо общо с него повърхности – пуснете в търсачка например terrazzo phone cases?

Всичко започва около 2017. Тя бележи началото на последното обсесивно завръщане на терацото като може би още едно проявление на отстъплението на минимализма пред „колкото повече, толкова повече“. А иначе терацото е имало своите „приливи“ и „отливи“ във вкусовите предпочитания на вековете.

Мозайката възниква през XV век в околностите на Венеция, за да задоволи вечното желание на не толкова богатите да изглеждат достатъчно богати. По същото време един от безапелационните знаци за благородство и блясък е мраморът. В каменоделските работилници, откъдето потеглят бижутата на разкоша, остават огромни количества мраморен боклук – изрезки, отчупени  или дефектни парчета. Възниква идеята те да бъдат оползотворявани, като бъдат примесвани с… глина. Въпросната смес след обработка и полиране се използва за настилка. Така поддържаш усещането, че стъпваш по мрамор – знакът за благородство и богатство, – но срещу значително по-малък бюджет. Всъщност използването на остатъчен материал си е форма на устойчиво мислене, независимо че не е осъзната в онзи момент като такава. А като съотнасяне с мрамора този композитен материал напомня съотнасянето на композитния шперплат към масивната дървесина. Шперплатът има безспорно щастлива съдба – той става златно мънисто в огърлицата на дизайна, от него са създадени не една и две дизайнерски класики. Съдбата сякаш се опитва по подобен начин да е благосклонна и към терацото, реабилитирайки го отново и отново през годините,  отново и отново захранвайки интереса на дизайнерите към него.

Факт е, че мозайката, известна с името терацо, носи в себе си съзнавани или несъзнавани културни спомени и сантименти по най-влиятелните стилове на ХХ век, тъй като е намирала своето място и в ар деко, и в модернизма на 50-те и в носталгичния кич, и в дизайна на 70-те – тогава терацото започва да се изработва на основата на смоли, което го прави по-евтино и дава възможност за включване на всички цветове на дъгата във въпросната микстура. Днешното време, имащо своите носталгии по миналото, изгубената и намерената памет, вероятно открива във всичко това очарование и сладост, които и подхранват обсесията от мозайката.

Дали обаче не идва нейният край?

Някои критици на дизайна твърдят, че във време, в което същностите се разколебават, нормалният живот сякаш се разпада и хаосът като че ли взема връх, човекът има нужда от ред, от ясно четими и правилни линии и форми, тоест от всичко онова, което терацото не е.

Да, терацото наистина напомня онзи експлодирал и нежно разлетяващ се сред прозрачна синева свят – последната сцена от филма „Забриски пойнт“. Но може би точно в това е магията на неговата декоративност. Защото човекът винаги ще бъде привличан от загадъчната красота на вихъра от отломки и вероятно ще намира утеха за себе си в нея.      

чети още

Магично е да си човек

Понякога самотен, понякога сам

Да се сгушиш в скута на богинята, или Big Mama Scandal

Световните новини, които пропуснахме през септември