Обсесията от едно лице

Пиеро Форнасети. Артистът и знаковата фигура в италианския индустриален дизайн, създал нов, непогрешимо разпознаваем визуален език, напоил постмодернизма с омайващ аромат и подарил на света нова екстравагантно-поетична утеха, е протагонистът в този текст.

фотография Иво Йованович

Еторе Сотсас казва за него: „Като млад Форнасети трябва да е имал поразително видение. Не знам дали се е случило през деня или през нощта, но внезапно трябва да е видял как светът експлодира, целият свят, с цялата му история и всичките му форми, и се рее във въздуха, после се събира в огромен, матов облак, пълен с отломки“. С красиви отломки. Може би само подобно метафизично предположение обяснява вулканичното въображение на магьосника, вплел в магнетична хармония фантазията с утилитарността.

Разказите за Форнасети често прибягват до думата обсесия. Обсесия от въображението, обсесия от вариациите, обсесия от декоративността и… обсесия от едно лице. Синът му Барнаба, който след смъртта му през 1988 наследява архивите му, едва изплува от тяхното море. „Всяка сутрин се събуждаше с нова идея и разпалено започваше работа по нея, почти забравяйки какво е правил предишния ден. Когато наследих архивите му, беше много трудно да продължа, да канализирам, да овладея прилива на толкова много въображение“. Стихията с името Пиеро създава около 13 000 различни предмета. Тринайсет хиляди… Рисува в дома си в Милано. Графичните рисунки са основата на идеите, стила и културата му. Другото, в което става експерт, е принтът. Комбинира техники, изобретява нови. С литографски принт постига изумителни ефекти върху копринени шалове. Опашките на неговите фантазии комети достигат до Пиеро дела Франческа и Джото, фреските в Помпей и ренесансовите фрески, метафизичната живопис и сюрреализма. Превръща в сърцевина на вселената си принципа на „практическата лудост“.

Не може да се категоризира стихията, но ако все пак опитаме – Пиеро е артист, художник, колекционер, занаятчия, дизайнер, огромен като онзи облак, пълен с красиви отломки от избухналата история на света. Пиеро променя перспективи, отваря стремителни зрителни линии, смесва времена и културни метафори, превръща декоративността във втора същност на предмета. Вулканичното му въображение обаче би помело реалността, ако го нямаше финото, но здраво като паяжина скеле, което укротява неговата разнопосочна сила и енергия. Това скеле, тази поддържаща конструкция, е идеята за вариациите. Тя е заимствана от колекционерството. Какво е страстта на колекционера, ако не желанието да притежаваш колкото се може повече вариации на една тема. Колекционерът познава всеки притежаван обект отвън и отвътре, той улавя вариациите между отделните обекти от колекцията си така добре, както никой друг не би могъл. Вариациите на една тема са отличителен белег на фантазията на Форнасети.

„Вариациите са не само аристократично или музикално упражнение, а и интелектуално наследство и виртуозност на въображението“, казва Джо Понти, гуру за Пиеро Форнасети и негов близък приятел, по повод неговата култова серия Tema e Variazioni – един от най-разпознаваемите му дизайни, представляващ над 400 вариации на красиво женско лице,  превърнато в тема за декорация на несметен брой предмети – от чинии, захарници и чаши до свещници, столове и комоди, разпънало метафорични послания между реалност и метафизика, сюрреализъм и класика.

Това е една от най-необикновените истории за превръщането на жена в нечия муза. Пиеро всъщност никога не я е срещал. Не е виждал как се движи, как притваря красивите си очи, не е чувал как произнася името му с божествения си глас, пред който светът е притихвал. Нещо повече, когато за първи път попада в магията на необикновеното й лице, тя вече почива под тревите на Флоренция. Дали е било утро, дали е било вечер, дали заедно с първото кафе за деня, или с питието след вечеря, но един ден в началото на 50-те Пиеро е прелиствал някакво старо френско списание, когато попада на нейни фотографии. А фотографите са били неуморни да снимат красотата й, както жените да пристягат дантелените си корсети, за да изваят фигурите си по нейно подобие. Джовани Болдини, легендата на Бел Епок, за чиито портрети дамите чакали с месеци, сам настоява да я рисува. Поетът Габриеле д’Анунцио пише за рядката хармония от красивата й външност и страстния й глас. Казва се Лина Кавалиери. Най-красивото сопрано на света. В началото на ХХ век Лина пее с Карузо в Париж и Ню Йорк, блести във „Федора“ и „Манон Леско“, в „Бохеми“, „Травиата“, „Риголето“…  

Това е жената, чието лице вижда Пиеро Форнасети в старо френско списание в началото на 50-те години. И това е началото на творческата обсесия, създала над 400 изумителни предмета. Пиеро нарича лицето й архетип, квинтесенция на красотата и класически образ.  За него лицето на Лина е съвършено като старогръцка статуя, енигматично като Джокондата и достатъчно пластично, за да приема формата на различните теми и идеи, които ражда въображението му. По-скоро формалната графика на това лице, не ореолът на славата около него, е това, което го вдъхновява. Интересно е, че горе-долу по същото време в своята книга „Митологии“ от 1957 г. Ролан Барт пише есето за лицето на Грета Гарбо. Там той отбелязва, че лицето на Гарбо има концептуален характер, че в него ни се явява Идеята, в Платоновия смисъл на тази дума. Лицето на Гарбо въплъщава онзи преходен миг в киното и киноиконографията, когато архетипът отстъпва на обаянието на живото, смъртно лице, есенциалното на екзистенциалното, свещеният ужас на очарованието. Онова, което зашеметява пък Пиеро, е безкраят от идеи, които може да изрази с едно лице. И двете неща са вариации на тема, и в двата случая се раждат модерни митове, които имат своето непреходно обаяние. Не зная как точно е с филмите с Гарбо, но знам със сигурност, че ако притежаваш една чиния на Fornasetti с лицето на Лина, ще поискаш още…               

чети още

Обсесията Е-1027  

Обсесията Vespa

Създател на мита за Хемингуей е самият той

Световните новини, които пропуснахме през август