Обсесията Е-1027  

Това е една от историите в архитектурата и дизайна, в чиито съставки е примесена толкова страст, че вече близо сто години разпалва желанието да бъде разказвана пак и пак. За да достигне през 2015 година и своя зенит, поне така май нашата цивилизация вижда параболата на виталността на историите, превръщайки се и във филм – The Price of Desire.

Това лято ни даде повод отново да заговорим за шедьовъра на Айлин Грей, най-известната архитектурна и емоционална анаграма – вилата Е-1027. Тя отново блесна като току-що извадена от мидата перла върху склона, спускащ се към морето на Рокебрюн-Кап-Мартен, малко селце на Лазурния бряг, и е отворена за посетители. Това е резултат от 12-годишни реставрационни работи и 5 милиона евро. Всеки елемент и детайл – от конструкцията до мебелите и аксесоарите, включително тъмносиния сенник и парапета, украсен с бял спасителен пояс – каква метафора точно тук, е възстановено с прецизност, вярност към оригинала и притаен дъх пред екстравагантността на огромния талант, любовта, съревнованието, обсебеността, възторга от творението и творческата ревност, огорчението и чувството за оскверненост, утаили се в необикновената светлина на тази вила. 

Със същото име-шифър Е-1027 е масата с тръбна метална конструкция и регулируем стъклен плот, проектирана от Айлин Грей специално за едноименната вила (както и всички други мебели в нея) за комфортна закуска в леглото, без трохи по чаршафите. От 1977 масата е в постоянната колекция на МоМА. Фината верижка сякаш придържа изтънчената рационалност на пресичащите се равнини и геометрии. Тази верижка е детайлът, който винаги ще изплува пред погледа, когато стане дума за екстравагантната ирландка, комбинирала за първи път в своите дизайни и архитектура хладната рационалност на модернизма с неповторимата сила на чувствеността. „Бедността на модернистичната архитектура тръгва от атрофирането на чувствеността.“, казва Айлин Грей и гениално остава годините да привързват поколения наред с фината верижка на желанието към нейните творения, превръщайки ги в икони.   

Айлин Грей е на 51, когато създава първата си частна резиденция. Бялата модернистична вила е акт на любов и софистицирана есенция на архитектурна иновативност. Обектът на любовта е 36-годишният румънски архитект и архитектурен критик, редактор на списанието L’Architecture Vivante Жан Бадовичи, за когото Айлин проектира вилата, а архитектурната й иновативност е чайка, кацнала на скалата на постулатите на Льо Корбюзие сред морето на модернизма и разперваща криле, за да полети над тях. През 1929 Айлин и Жан се нанасят в летния си пристан. Гледана отдалеч, вилата е като плаваща яхта – с чисти линии и обеми, контрастиращи на релефите, светлините и сенките на буйната зеленина. Ако отвън искри с белотата на повечето модернистични сгради, при влизането тя постепенно и неусетно се засенчва. Ефектът е подобен на постепенно нагазване във все по-дълбоки води, като най-интимните кътове са декорирани в тъмносиньо и черно. „Къщата не е „машина за живеене“, а продължение на човека, неговото освобождение, негова духовна еманация“, казва Айлин, спорейки с манифеста на Льо Корбюзие. Едновременно с това независимата бунтарка блестящо интерпретира принципите му. И бетоновите колони, на които е повдигната конструкцията, за да изглежда рееща се в пространството, и откритите планове, и плоският покрив, и хоризонталното остъкляване, и свободната фасада – Грей борави с тях по своя изящен и да, чувствен начин.    

Жан Бадовичи е близък приятел с Льо Корбюзие. Айлин Грей и Маестрото също се познават от Париж. Айлин е с девет години по-голяма от него и много по-екзотична в поведението си. Тя е близка приятелка на окултиста Алистър Кроули и в открита връзка с певицата Дамия. Двете кръстосват парижките булеварди заедно с Ланвин, удобно изтегналата се на задната седалка на колата пантера. Когато Льо Корбюзие за първи път влиза във вилата Е-1027, остава зашеметен. Айлин приема с възторг одобрението му, без да подозира, че това е началото на една обсесия, която ще й донесе огромно огорчение и ще изтръгне от душата й предрания от възмущение, гняв и болка вик „вандализъм“.   

Обезобразява ли Льо Корбюзие шедьовърът на Айлин Грей? Може ли един титаничен архитектурен ум да посегне на архитектурен шедьовър? Какво се случва във вселената на творческата душа? След раздялата на Айлин и Жан, Льо Корбюзие често гостува във вилата на приятеля си Бадовичи. Може би е съзерцавал пространствата и обемите, оценявал е по-добре от всеки друг на тази земя всеки детайл и общата хармония от равнини, перспективи, светлина и функция – точно такива каквито и той ги е виждал наяве и насън в своите постулати на модернизма, но с малко по-различна преосмисленост и с дискретна женска чувственост. И през 1938 и 1939 година, понесен на крилете на някаква непоносима творческа ревност, сякаш обладан от опасно дяволче или сякаш развихрило се глезено дете на гениалността, Маестрото оставя своя почерк върху белите стени на вилата, рисувайки прословутите осем фрески. Ярки и провокативни, със сексистки обертонове и явни алюзии с бисексуалността на Грей и отношенията й с бившия любовник. За да влоши нещата, Льо Корбюзие се фотографира гол, докато рисува. Крайна екстатичност, вакханално-оргиестичен порив за обладаване на твоето-не-твое творение. За Грей това е осквернение – и на вилата, и на любовта и връзката, която я е вдъхновила. Този изблик на Пигмалион, отчаяно влюбен в идеята за своето идеално творение, пресъздадена от друг, не може да излекува обсесията.  Маестрото опитва неколкократно да купи къщата. Безуспешно. Купува парцел на изток от нея и там прави своята морска барака Cabanon de vacances. За да е близо, за да държи под око, за да гледа как слънцето очертава и размива до болка познатия силует. И точно там през един августовски ден във водите на Средиземно море геният на пространството ще отплува завинаги – дали и в последните си минути е гледал към искрящата на скалистия бряг вила.

След „осквернението“ Айлин Грей никога повече няма да стъпи във вилата, чието авторство до 1967 ще бъде приписвано на Бадовичи, ще се примесват и версии за авторството на Льо Корбюзие.     

Вилата ще се рони от кънтежа на войната, по-късно неин собственик ще падне убит на пода в дневната. Мебелите ще бъдат разпродадени по аукциони, пространствата ще бъдат разграбени и вандализирани. За да грейне днес отново в първоначалния си блясък тази най-известна архитектурна и емоционална анаграма, в чието име все ще бъдат преплетени инициалите и любовта на една титанично талантлива ирландка и на един румънец. Е за Eileen, 10 за J (Jean), 2 за B (Badovici), 7 за G (Gray). А едно дете на гениалността, без да може да отмести очи, очаровано от тях, все ще опитва тихо да ги разбърка.           

чети още

Магично е да си човек

Понякога самотен, понякога сам

Да се сгушиш в скута на богинята, или Big Mama Scandal

Световните новини, които пропуснахме през септември