Нежната страна на Джон Белуши

В началото на март се навършват точно 39 години, откакто в “Шато Мармонт” в Лос Анджелис от свръхдоза на кокаино-хероин умира Джон Белуши. На 33-годишна възраст звездата от филма Blues Brothers е един от най-популярните американски комици на онова време.

фотография Иво Йованович

В новия документален филм „Белуши” е отделено много малко, почти нищожно място за смъртта му. Такова е било желанието на вдовицата му Джудит Белуши-Писано и брат му Джеймс Белуши, който също е актьор. „Махнете сцената, в която изнасят мъртвото му тяло от хотела” – това казва Джеймс Белуши в края на документалния филм на Р. Дж. Кътлър. В лентата не се споменава и това, че два месеца след смъртта на Джон Белуши е била обвинена и осъдена Катрин Евелин Смит, жената, която в безумната наркоманска нощ дала фаталната доза на актьора.

В документалната лента, посрещната от американските медии с неочаквано положителни критики, е представена  по-нежната, по-симпатичната страна на актьора, който в колективната памет и поп иконографията е останал запомнен като “дивият”. В момента на смъртта си Белуши бил навършил едва 33 години, но изглеждал почти 20 години по-възрастен.

„Нежната страна на ултимативния рокендрол комик” е само едно от заглавията на американските филмови критици. Това е така благодарение на вдовицата му Джудит Белуши-Писано, която след много години откази и колебания позволила на автора и продуцентите на филма да надникнат в нейния голям архив от любовни писма на Белуши. Тя предоставила и такива, изпълнени с отчаяние преди края на живота му. Този архив включвал и многобройни предмети от кратката, но мълниеносна кариера на актьора, както и записи на интервюта с Белуши, с негови приятели и колеги, които Юдит ползвала, пишейки биографията му, публикувана през 2005 г.

В документалния филм е представен младият Белуши, любимец в училище, когото често смятали за италианец, макар че води потеклото си от Албания. Неговите родители са първо поколение албански емигранти в Америка. Според  собствените му признания той се е срамувал от родителите си, които лошо говорели английски. Баща му държал ресторант на периферията на Чикаго и очаквал сина му да го поеме. „Ще трябва да ме издържаш, защото желая да бъда комик и няма да мога да печеля”, казвал още в гимназията на съученичката си и бъдеща житейска спътница Джудит.

Във филма е представен Белуши като Труман Капоти в едно от представленията на Second City, култова импровизаторска трупа със седалище в Чикаго, както и като Джо Кокър на Уудсток, в пародия на хипи концерти на Off Broadway в продукция на хумористичното списание National Lampoon. Това представление се играло 350 пъти и с него се утвърждава  кариерата както на Белуши, така и на Чиви Чейс.

Много бързо обаче се появил проблемът с прекомерната употреба на наркотици. От филма прозвучава парадоксът, че гениалността на Белуши като комик не произтича от това, че са го разкъсвали някакви вътрешни демони, а от неговото усещане за задоволство и щастие. Същото може да се каже и за кокаина – не е взимал наркотици, за да забрави някакви проблеми, а от жажда за живот. „Това е нещото, за което аз и моят приятел Дан Акройд  години наред мечтаехме да направим” – тези думи прозвучават във филма от устата на Белуши.

На 30-ия му рожден ден, през 1979 г., албумът от филма “Блус Брадърс” е на първо място в топ листите, Джон е най-голямата звезда на прочутото  Saturday Night Live, а комедията „Животинска къща” на Джон Ландис бележи най-голямата печалба в историята до този момент.

Една година Джон Белуши остава напълно чист от наркотици, живее с Джудит в къща на остров Мартас Винярд, прекарвайки едно прекрасно лято със свои приятели. За целта ангажира нещо като „пазач”, чиято задача е да го пази от лоши компании. В един момент „пазачът” погрешно преценява, че клиентът може спокойно да живее самостоятелно, напуска го и пред Белуши отново се отваря бездната на наркоманската страст.

Това, което окончателно унищожава Белуши, е фактът, че не успява да насочи филмовата си кариера към по-сериозни произведения.

чети още

Леонардо – гей или женкар?

Световните новини, които пропуснахме покрай коронавируса през март

Защо поезията принадлежи на хаотичната душа?

Ще видим ли Мегън и Хари в „Короната“?