Нашия свят още го има

Въпреки пандемичните времена, в които живеем, хората на духа не спират да ни носят онзи така необходим спасителен лъч надежда. Миналата пролет по време на първия локдаун Владислав Христов написва следното пълно с оптимизъм хайку:

тих ветрец
поклаща се лешников цвят
нашия свят още го има

Няколко месеца по-късно това тристишие донася на автора му една от най-големите награди в света на хайку. Професор Кай Хасегава от Токийския университет избира стиха за лешниковия цвят за победител в конкурса Basho-an” организиран от Музея на Башо. Така Владислав става първият българин, носител на приза. Това едва ли е изненада за познавачите на жанра. Българският майстор на японската кратка поезия е добре познат в международната хайку общност. Три поредни години намира място в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член e на “The Haiku Foundation”. Стиховете му са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация, Световния хайку клуб, стават част от множество сборници и антологии, преведени са на 17 езика. През 2011 година негово тристишие е едно от отличените на международния конкус “Cherry blossom” във Ванкувър. Пет години след това идва друго голямо признание – хайку на Владислав влиза в обучителната програма на университета Кумамото, Япония. Преди три години по негова инициатива излиза първият учебник по хайку на български “Основи на хайку”. Срещаме ви с Владислав, за да разкаже за получената висока награда.

Хайку е японска поезия, с какво един българин успя да спечели журито в този престижен конкурс?

Конкурсът е на името на Башо, това го прави много специално предизвикателство за всеки автор пишещ хайку. Мацуо Башо е първият майстор, който поставя основите на тази кратка литературна форма още в края на 17-ти век. Да бъдеш отличен с такава награда е не само голяма чест, но и отговорност. Самият факт, че в надпреварата са участвали 1573 поети от 44 държави, показва големия интерес към този приз. Особено любопитен е коментарът на професор Хасегава за конкурса. Той изтъква високото качество на текстовете изпратени от Източноевропейски автори. Според него талантът им е плод на един поетичен дух, рафиниран от суровата история на тези страни. За да подкрепя неговите думи, мога да кажа, че в Европейския Топ 100 за миналата година имаше цели осем българи. Моята награда е само едно от доказателствата, че българското хайку е забелязано и оценено по достойнство.

Какъв беше поводът за написването на отличеното хайку?

От една страна пандемията и последвалият локдаун затвориха хората в домовете им, но за поетите тази екстремна ситуация се оказа благотворна. Всичко, което ни сполетя отключи творческата енергия и съпротивителните сили на пишещите хора. Хайкуто за лешниковия цвят го написах миналата пролет по време на първия локдаун. Търсих спасение в природата – най-естественото убежище от негативните новини, с които ежедневно ни заливаха. По време на една разходка видях как лешниковите храсти са нацъфтели и при всеки лек ветрец поръсват земята с нежния си жълт прашец. Тогава в съзнанието ми мина мисълта – щом природата се възражда всяка пролет и има хора, които да й се радват, значи нашия свят още го има, значи имаме сили да победим сполетялото ни нещастие. Това универсално и човешко послание, вплетено в тристишието ми е главната причина то да бъде отличено сред хилядите други.

Хайку става все по-популярно по цял свят. На какво според теб се дължи този засилен интерес?

Хайку на първо място е школа по човечност. То ни кара да бъдем наблюдателни за наглед малките неща от ежедневието, да оценяваме миговете щастие и да ги споделяме с читателите. Имаш три реда в които да побереш цял един свят. Фразата „Carpe diem” важи в пълна сила. Поради краткостта на поетичен жанр, той е по-достъпен. Можеш да напишеш тристишие на салфетка или дори на билет от градския транспорт. Но не се лъжете – хайку не се пише лесно, трябват задълбочени познания и усет, който се развива с много четене. Често казвам, че в хайку всички сме ученици, че няма по-добри и по-лоши автори. Тук чистосърдечието и прямотата при изразяване са водещи. Стотици хиляди души от цял свят пишат хайку, всеки се изразява както може и никой не бива да бъде упрекван, че го прави по своя си начин. В този смисъл хайку се превръща в международен посланник на доброто мужду хората, създава общества и контакти, така нужни ни в днешните преломни времена.

Специално за „Булеварди” Владислав Христов споделя някои от своите хайку:

студена нощ

ледена висулка

съединява небето със земята

зазоряване

котката подушва

първото кокиче

аромат на сенча

притваря очи

дървеният буда

ех, този сняг

извара в шепите 

на скитник

фурма в детска ръчичка

нищо повече

нищо по-малко

зимният ми шал

все не стига

да обгърне земята

чети още

Дезинформация, пропаганда и конспирация – какво e бъдещето за нашите демокрации?

Прощава ли се успехът на жените?

Когато Уорхол срещна Хичкок

Културата на отричането