Хладен, сдържан минимализъм бележи тази бродуейска адаптация на Ибсен с участието на Джесика Частейн, но всяка минута си струва.

През последните години съм лош зрител. Все по-трудно намирам смисъл да гледам театър, да се затворя за няколко часа в зала. Времето се оказва важен фактор в един човешки живот. Особено, когато е кът. 

Допускам, че съм предозирал през годините с театъра и все по-малко намирам мотив да му се посветя.

Бродуей е последното място за правенето на “смел театър”. Ясно е, че звездите са тези, които привличат вниманието на публиката.

Какво може да накара среден американец да гледа днес пиесата “Куклен дом” на Ибсен срещу 350 долара за билет на добри места за матине?

Главната актриса, носителката на ОКа Джесика Частейн? Допускам. След интервюто, което направих с нея по зум по време на Ковид около премиерата на мини сериалът “Сцени от един семеен живот” по  Бергман (благодаря HBO Max!), любопитството ми към тази актриса се засили. Исках да я видя на сцена.

Какво знаем за пиесата?

A Doll’s House завършва с домакинята Нора Хелмър, която напуска съпруга си Торвалд с предизвикателно затръшване на вратата.  В новата версия на Бродуей няма входна врата.  Изобщо няма врати. Вместо това Джесика Частейн преминава през голям портал, който се отваря в задната стена на театър “Хъдсън”(входът за декори) и Нора се изгубва сред намаляващата слънчева светлина (гледах матине!).

С какво разполага режисьорът?

– с времето (само час и 50 минути, без антракт)

– Гола сцена, която прилича на репетиционна зала

– С добър адаптатор Ейми Херцог( колко е важно режисьорите да не адаптират сами текстове за театър!)

– Актьори! До един отдадени на спектакъла по един деликатен, не истеричен начин

– Звезда, която не е солист, а партньор

Какво се случва?

Режисьорът Джейми Лойд освежава и намалява проблемната драма на Хенрик Ибсен от 1879 г. до 110 минути.  Много малко режисьори имат чувството за време, запленени от театралните си хрумки. 

Лойд конструира спектакъл с ясен сюжет: Една увлечена съпруга осъзнава, че никога няма да бъде напълно човек, докато не се образова за обществото, което, подобно на съпруга й, се отнася с нея като с дресирана маймуна.  

Лойд се отказва от обичайните декори и костюми. Сценографът Сутра Гилмор облича актьорския състав в шикозно черно и по същия начин съблича сцената театър “Хъдсън” до основи.  

Продукцията е интензивно фокусирана върху интимни гласове (усилени от телесни микрофони в звуковия дизайн на Ben & Max Ringham) и отрязана, суха, фронтална игра.  Наречете го естетика на репетиционната зала или неоелизабетско: оставете думите и телата да носят товара.

Липсата на стени превръща светлините в декор: четири LED летви със студена бяла светлина (  проектирани от Джон Кларк) зловещо се спускат отвисоко, къпейки се в сурова, тебеширена светлина.  По-късно, когато Нора осъзнава колко е презирана от Торвалд (Ариан Моайед), същите редици от светлини се издигат, сякаш отварят място за откровение и бягство.

Нора напуска своя стил само на финала, когато си тръгва. 

Как се играе това? 

Не е ли скучно, ще попита някой. 

Не е! 

Отдавна не бях гледал толкова добре разчетено и проведено представление. Така въздействащо! 

Час и 50 минути никой не шукна, не пи, не мръдна. 2500 човека в един театър – туристи, сноби, театрали. Тихо. Концентрирано. Изкуство.

Актьорите

Недостижимо е по българските сцени да се чуе такова говорене – точно, ясно, артикулирано. 

Театър на текста? 

Не знам как се нарича, но е респектиращо умението на актьорите да дават смисъл и плътност на думите. Без крясъци, без монотонно интониране. 

Чрез този спектакъл преоткрих “Куклен дом”, чух текста, преживях го.

Режисьорът Лойд елиминира историята, културата, класата, за да създаде по-скоро клинично, отколкото емоционално преживяване на пиесата.  Това не е недостатък. Напротив. Този прочит създава друг интензитет на действието чрез думите. В тази неутралност на постановката можем да преценим етичната стойност на решенията, взети от Нора и Торвалд, да не бъдем просто зрители, а съучастници, да решим сами дали домакинството на Хелмър Е или НЕ е затвор.  

Критиката

“Подобно на други пиеси на Ибсен от периода, „Куклен дом” е маркирана като „буржоазна трагедия“.  Аристотел определя трагедията най-общо като велика личност, достигаща до ужасно осъзнаване и претърпяла падане, предизвиквайки катарзис у публиката.  По тази мярка Нора би изглеждала трагична фигура.  Но тя оставя свободна жена, което със сигурност е оптимистичен резултат.  Ако комедията е пиеса, която завършва със сватба, то „Куклен дом“ е комедия, която завършва с развод.”