Най-синьото синьо: Пулия
Всеки има по нещо свое с Италия. Моето е морето, спонтанният избор на храна, която е винаги вкусна и красотата на някоя позната дума на италиански, последвана от мисълта „О, какво точно значеше това?“. Италия е като книга, която отдавна четеш, но не можеш никога да завършиш…
Новата глава от нея е южният регион Пулия. Тя е дъжд, който не вали, но и не липсва. Пейзаж, изваян в камък. Плажове с кристално чиста вода. Изрисуван върху, от, във варовик, „токът на ботуша“ е една причудлива, приказна картина. С бума на социалните мрежи и достъпността на нискотарифните авиолинии, Пулия се превърна в една от най-желаните туристически дестинации. Действието се върти около златния час – тогава когато меката светлина помага да се запаметят всички детайли, а личните усещания са най-чисти. Бреговете, контрастът между синьо и бяло, храната – всичко това прави региона изключително популярен, а посещението му през лятото изглежда като мисия невъзможна.
Извън сезона обаче нещата се променят. С кацането в Бари през май месец тюркоазеното Адриатическо море и малките улички не са засипани от масовия наплив от туристи, които традиционно пристигат с горещите дни. Кратките разстояния между селищата дават възможност както за вълнуващо пътешествие с кола, така и за лесно и (сравнително) уредено придвижване с влак (голямо да!) или автобус (очаквайте изненади).
Пулия обединява миналото с настоящето. Неслучайно само преди дни италианският моден гигант Gucci представи последната си колекция Gucci Cosmogonie (космогония) именно там. Звездният дизайн на Алесандро Микеле, креативен директор на марката от 2015г. насам, оживя по дързък и елегантен начин в замъка Кастел дел Монте. Kосмогония е теория за произхода на вселената, а на въображението му се иска именно Пулия да е дала началото на нашия свят… Започваме с някои от градовете, които са епицентър на региона.
Полиняно а Маре и Монополи – синьото, боядисано в синьо
В края на петдесетте години Доменико Модуньо изпява вечния химн на щастието „Volare“ (ит]ал. – „летя“). Думите му blu dipinto di blu („синьо, боядисано в синьо“) описват съвсем точно морето, обградило родния му град. Там е и един от символите на Пулия – плажът Lama Monachile. Бронзовата статуя на разперилия широко ръце, откриващ щастието Модуньо сякаш всеки ден поздравява тесния каменист залив, намиращ се на метри от нея. В близост е и популярният напоследък в Instagram ресторант Grotta Palazzese – изваян в скалите, привлича посетителите както с гледка, така и с гурме предложенията си.
С чаша просеко в ръка и на борда на малка лодка откриваме същия специален нюанс на синьото и в морето около Монополи. Градчето с белите къщи има няколко плажа и антично рибарско пристанище, охранявано от замъка на Карло V и двореца Мартинели.
Алберобело, приказка насред долината
Вътрешността на Пулия е дом на долината Итрия – безкрайна градина, осеяна с километри лозя и маслинови дървета, които контрастират и същевременно се допълват с белите градове в региона. Ако има един, който се отличава, това е Алберобело. Малките варовикови къщи, наречени „трули“, са основната причина за това. Приказните сгради са построени през 16 в. чрез сухо строителство, с което собствениците им се освобождавали от данъци. С бялата си основа и сив, островърх покрив, украсен с религиозни символи, те носят усещането за един нереален, приказен свят. Сред постройките се открояват Trullo Sovrano, която е единствената трула на два етажа или съединените в едно сиамски трули. Макар Алберобело да е един от обектите на ЮНЕСКО именно заради варовиковите къщи, те присъстват и в други населени места като Локоротондо.
Бари, ядрото на Пулия
Столицата на Пулия е град на контраста между старото и модерното с внушителни сгради като операта Teatro Petruzzelli или норманският замък, построен през 1131 г. от краля на Сицилия Рожер II. Старата част на града – Bari Vecchia, все още пази своя чар благодарение на лабиринта от тесни улички, които водят до малко по-отдалечени кътчета като Largo Albicocca или Piazza Mercantile. Романтичните ресторантчета и нощният живот носят духа на безвремието, а от всеки ъгъл в Бари наднича и ликът на Св. Николай, чиито мощи се съхраняват в базиликата „Сан Никола“.
Изкуството да се храниш добре
Храната в региона е типично сезонна и по италиански опростена. Зеленчуците и морските дарове са основните съюзници на пастата, като характерната за областта е orecchiette (от итал. – „малки уши“). Една от кулинарните звезди е orecchiette alle cime di rapa – с листа от ряпа, понякога сервирана и с аншоа.
Освен зеленчуците и рибата, месото и сирената са друг от специалитетите на Пулия. В тази област се откроява capocollo di Martina Franca, вид опушена шунка, както и кремообразната бурата. Открийте я сгушена между puccia, типичният хляб в Пулия или я опитайте заедно с фокача. В комбинация с бутилка Вердека, (типично за Бари вино от рядък сорт бяло грозде), свежото лято е гарантирано.
А то тепърва започва с нова глава от книгата…