Музата на диктатора, Найджъл Фарндейл

 – Аз съм в Берлин! – прошепна тя и погледна през рамо, за да се убеди, че никой не я е чул.

След като приключеше тази среща, щеше да си вземе такси до Потсдам и да поплува в езерото. Имаше нов бански. Може би щеше да впечатли останалите на плажа. Сети се за кариерата си като танцьорка, прекъсната от нараняване на коленната става. Беше разкрепостена, провокативна, вечно търсеща. „Германската Айседора Дънкан“, така ѝ викаха.

фотография Иво Йованович

Това е Лени Рифенщал. Моментът са 30-те години на ХХ в. Филмите й трябва да покажат силата на Третия райх. Всичко е в камерата й, която е поставила в услугата на Хитлер. Тя е естетическа, манипулативна, внушаваща невероятна сила… Задачата й е да хване всеки момент от олимпиадата в Берлин през 1936 г. Прави го с революционна техника, която ще завърти в друга посока филмовата индустрия. Това е първата олимпиада, на която е въведена церемонията по внасяне на олимпийския огън и
първата олимпиада, която е излъчвана пряко по телевизията.

Нейните кадри с атлетични тела на олимпийски състезатели са вдъхновили някои популярни реклами (например за парфюмите на Калвин Клайн), смятат анализатори, които определят този стил като “фашистка иконография”. Участието в олимпиадата може да донесе на младия англичанин Ким Нюландс славата и парите, които ще му помогнат да спечели любимото момиче. Той трябва да намери спонсор, за да може да тренира. Дори това да е пронацистка партия, която има нужда от рекламно лице. В Берлин камерата на Лени Рифенщал улавя както уникалните спортни постижения на атлети като Джеси Оуенс, така и много лични драми. Ким е дисквалифициран и разочарованието, изписано на красивото му лице, привлича вниманието ѝ. Между двамата припламва искра. Докато монтира „Олимпия“, Лени изхвърля стотици метри кинолента. Но запазва и скрива една част. Седемдесет години по-късно тя попада в ръцете на млада жена, свързана по неочакван начин с героите в нея. Истината винаги излиза наяве.

чети още

Турнирът на смъртта

“Алеята на кошмарите” – първият филм на Гийермо дел Торо след Оскар

Да бъдеш “сouture”

„Свободен играч“ с продължение