Мостовете, от които се нуждаем

През 50-те години на миналия век в едно малко крайбрежно градче в Североизточна Англия едно момче се събужда всяка сутрин под звуците на корабостроителницата в края на улицата. Почти всички, които познава, работят там. Всяка вечер вижда хилядите мъже и жени, които, изморени, вървят нагоре по хълма, оставяйки зад гърба си шумното, опасно и токсично място.

фотография Universal Music Group/Animato Music

Обещава си, че това няма да е неговата съдба. И спазва обещанието си. След като изгражда кариера, с каквато единици в света могат да се похвалят, Стинг решава, че е време да се върне към корените си така, както го прави най-добре – чрез музиката.

Малко след като отбелязва 70-ия си рожден ден, рок легендата отпразнува и издаването на 14-ия си солов албум, „Мостът“. Търси вдъхновение за него в символите от детството си – тези на реката и кораба. Едноименното парче от албума е вдъхновено от стара фолклорна песен от родния му град, която научава като малък. А случайно или не, именно кораб е причината да започне работата по новите парчета в началото на пандемията. Тогава музикантът е в Сан Франциско, където от две седмици представя мюзикъла си „Последният кораб“. Появата на коронавируса го принуждава да прекрати представленията.

„Докато се разхождах по пристанището, видях круизния кораб, на борда на който имаше заразени с коронавирус. Той бавно преминаваше под моста на Сан Франциско. Приех това като лоша поличба, защото корабът все едно пренасяше чумата в града. Така че беше добре, че спряхме с представленията. Заедно с колегите ми се върнахме обратно във Великобритания. Аз се затворих в къщата, която имаме до едно езеро в провинцията, и започнах да работя по този албум на следващия ден“, споделя музикантът.

В продължение на месеци Стинг е в студиото си от сутрин до вечер. Няма представа дали някога отново ще се върне към стария си начин на живот. В продължение на 45 години пътува по цял свят, за да изнася турнета. Рядко спи две нощи в едно и също легло. Но пандемията го затваря у дома доста по-дълго от очакваното. Това, което го спасява, е работата. Не обича да застава пред празния лист, но и не чака вдъхновението да кацне на рамото му.

„На първо време винаги се опитвам да пиша за себе си. Пиша, за да се забавлявам, за да се разсейвам, за да запълвам дните си, защото иначе какво да правя? Пиша песни, за да не скучая. Дали ще съм създал нещо хубаво накрая на деня не е най-важното. Важното е, че работя. Някой беше казал, че колкото повече работиш, толкова по-голям късметлия ще си. Но няма да имаш никакъв късмет, ако изобщо не работиш“, споделя той.

Година и половина по-късно резултатът е налице. В десетте нови парчета Стинг възпява любовта, загубата, раздялата, ефекта от локдауна и политическите вълнения. Албумът е записан от разстояние благодарение на новите технологии. В него взимат участие и близки приятели на музиканта като Доминик Милър, Бранфорд Марсалис и Ману Каче.

„Всички песни от албума са свързани една с друга и са за хора, които са между световете, между две измерения, между различни състояния на духа, между живота и смъртта, между различни връзки. Мисля, че в момента всички сме в състояние на преход – между пандемии и ери – политически, социални, психологически. Всички се намираме по средата и не можем да преминем на другия бряг. Имаме нужда от мост. Аз имам нужда от мост“, казва Стинг.

Както и в предишните си албуми, в „Мостът“ британецът отново разкрива частица от душата и историята си. А песните му са разкази с герои, случки и немалка доза вълшебство, като злонамерения дух, който се крие в мъглата в The Hills on the Border, предадения ревнив съпруг в Loving You или невярната богаташка в The Bells of St. Thomas.

„Когато слушам музика, аз чувам история, разказ. Музиката има начало, среда и край, също като история. Започваш оттук, после нещо се случва и накрая историята се разрешава. Когато чуя музика, която съм написал, започвам да се питам каква е историята. А тя идва от подсъзнанието ми, идва от един почти вълшебен процес, който се нарича римуване. Има нещо като заклинание в римите. В древността, когато хората са правили наричания или са пели песни, винаги са влагали истина в римите. Това ни кара да вярваме. Затова римите ме интригуват, интересно ми е как хората реагират на тях“, споделя той.

Характерните за Стинг изненадващи съчетания между текст и мелодия присъстват и в новия албум.

„Ако напиша сериозен текст и сложа весела мелодия, хората ще се запитат защо съм го направил така. Искам да ги събудя. Искам музиката да не е като фон. За мен тя никога не е само фон. Очаквам хората да отделят същото внимание и това се получава, като им грабнеш вниманието. Затова винаги се опитвам да вкарвам нещо изненадващо и когато слушателите си кажат „О, не очаквах това“, тогава съм щастлив“, казва той.

Освен с новите парчета музикантът зарадва феновете си и с нови изпълнения на живо. От края на октомври той започва поредица от концерти в Лас Вегас. През март догодина ще сложи начало и на световно турне, което ще включва редица европейски държави. А дали ще има и следващ албум, дори и той самият все още не знае.

„Когато завърша албум, си мисля, че никога вече не мога да направя друг. Винаги предполагам, че това ще е последният албум, който правя. Последната песен, която пиша. Последната рима, която ми хрумва. Така живея живота си. И ми носи доста напрежение и неспокойствие мисълта, че това може да е последният албум, защото никога не знаеш. Тази наситеност се пренася и в музиката. Това чуваш – неспокойствие, напрежение, голяма любов, страст. Тези чувства не са нещо малко. За мен това са истински големите емоции“, казва той.

чети още

Тъмната сянка на Хю Хефнър

За филмовото ДНК на Кубрик

Вдъхновенията са навсякъде около нас. Част 2. От Големия взрив до Generation Z

Познавате ли Чаплин?