Момчето, което иска повече

Юлиан Костов е актьор, продуцент, предприемач и мениджър. Той откри Мария Бакалова за света.

фотография Катерина Басарболиева

Той е национален състезател по плуване. Шампион, който зарязва следването за бизнес мениджър в Нидерландия, за да сбъдне мечтата си – киното. Критиката е впечатлена от играта на Юлиан Костов в биографичната британска драма „Син на друга майка“, където варненецът си партнира с фронтмена на момчешката група Boyzone Ронан Кийтинг и някои от най-добрите актьори във Великобритания. 

Юлиан има зад гърба си респектиращ брой роли в международни продукции. Определя като важно участието му като гост-звезда в епизод на Flack с Анна Пакуин, която излезе по Амазон Прайм на 23 януари. Там за първи път играе в комедия. И се справя блестящо, защото същият режисьор го кани в нова комедия, където българинът играе италианец. Back имаше премиера  в средата на януари по Channel 4. Запомняща се е и ролята му на Сергей Басаров в популярния сериал „ЦентралаБерлин“. 

Тази година ще  гледаме Юлиан Костов като Федьор Камински в дългочаквания „Сянка и Кост“ по „Нетфликс“ през април. За тази роля Юлиан си измисля собствен акцент – „стандартен еврофентъзи“. 

Последната му роля е на Макс във втория сезон на сериала „Под Станция „Темпъл“, който идва през лятото. А дотогава Костов е плътно зад актрисата Мария Бакалова, на която помага да стигне до Холивуд. Подготвя като продуцент няколко филмови проекта и иска да помага на талантливи българи да станат част от световното кино. Срещам го в София, където подготвя нов проект.

Юлиан, как би обяснил на едно дете какво работиш

Преди няколко години 8-годишните близначки на една моя близка приятелка, актрисата Люси Ръсел, ме попитаха – “Юли, ти възрастен ли си?”. С Люси първо гръмко се разсмяхме, сетне се замислих и благодарих на децата за комплимента. Отговорих, че зависи кого питат, но наблюдението им беше правилно. Не съм нито пораснал, нито дете, макар да съм и двете едновременно.

Та, деца, да си актьор означава, че работиш като възрастно дете и ти плащат, за да си играеш. Както знаете, когато децата порастват, стават възрастни, а възрастните са все едни такива много сериозни. Понякога обаче някои деца не попадат в капана и успяват да не пораснат въпреки света около тях. Те цял живот не спират да си играят, да се лигавят, да танцуват, пеят, рисуват, да се смеят, да плачат, да викат, да се усмихват. Много от тези деца стават артисти.

Филмът, който те накара да станеш актьор


„Черният рицар“ и играта на Хийт Леджър като Жокера. Учех бизнес мениджмънт в Нидерландия и го гледах толкова пъти, че научих монолозите му наизуст. Започнах да записвам клипове вкъщи и оттам ми хрумна гениалната идея, че да си актьор е истинска професия, която аз бих могъл да работя. Нямах си и идея какво ще направя, как ще започна, но знаех, че първата стъпка беше да се преместя в Лондон. Другото отне много години проби и грешки, малко успехи, много мъка, но пък и силно желание, воля и вяра във визията ми за бъдещето. Сега, близо 10 години по-късно,нещата изглеждат добре. В уебсайта ми съм написал подробна информация и ресурси за хора, които искат да преследват актьорска кариера на международно ниво, за да не трябва да се мъчат, както аз през годините. Смятам, че знанието не трябва да се крие, а да се споделя свободно. 

www.juliankostov.com/trivia

Как спортът ти помага в актьорската професия


Външният вид е елемент от арсенала на всеки актьор, който помага за установяването на нишите от роли, които тя или той ще атакува. Очевидното, което спортът ми е дал, е добре развито тяло. Поддържам го без особени усилия вече 10 години, откакто се „пенсионирах“ като професионален и национален състезател по плуване на България. Но, разбира се, за да ми е толкова лесно сега, пък нямах особено разнообразно тийнейджърство – от басейна на училище и вкъщи. Пак стигаме до въпроса – какво ти е коствало? Нищо не идва без лишения. 

Кога за първи път застана на снимачната площадка


В първите две години след заминаването ми за Лондон имах много такива „първи“преживявания – първият път на снимки като модел, като статист в реклама за един индийски ресторант, после на късометражен студентски филм, първи ден на курса на Националния младежки театър на Великобритания, после като главен в реклама на „Жилет“, сетне пак статист на филма Джак Раян и накрая първата ми платена роля с реплики, че даже и главна, във филма „Код червено“. 

Как се почувства?

Общото между тези изживявания е, че толкова много ме беше страх и се притеснявах, че си бях глътал граматиката и усещах колко лудо бие сърцето ми в цялото ми тяло, устата ми пресъхва. Това се случи отново, когато за пръв път бях избран в Англия да играя с Кийфър Съдърланд в сериала „24“. Тогава за пръв път осъзнах, че макар да имам няколко реплики, аз съм взет в този проект, защото се очаква, че съм на нивото на останалите актьори в контекста на изпълението на моята роля. Бентли ме взе от къщи, пристигнах на „Пал Мал“, който беше пълен с каравани на продукцията. Екипът беше толкова мил с мен, почувствах се приет и на място. На локацията на снимките се беше струпала огромна тълпа хора, която ни гледаше, докато снимаме. Тогава Съдърланд ме изрежисира, защото видя, че бях супер притеснен. Веднага взех дирекцията, която ми даде, каза ми и да импровизирам и оттам до края на деня се чувствах наистина на място. Истината е, че нерви и страх има всеки път, когато започваш нещо ново, с нов екип, нова държава. Хора като Мерил Стрийп, Том Ханкс и Хю Джакман често казват, че първите три-четири дни на снимки се чувстват като в небрано лозе и се опасяват, че хората най-сетне ще разберат, че не са добри актьори. Това се нарича синдром на самозванеца, който всеки човек изпитва все някога, и единственият лек срещу него е да разбереш, че хората, на които се възхищаваш, също минават през тези негативни мисли за себе си.

След коя твоя роля получи самочувствие, че ставаш за актьор

Всеки следващ проект ме прави по-добър и по-уверен. Вътрешният ми глас обаче знаеше, че ще ставам за актьор още когато бях в Холандия. Депресиран и неизлизащ от стаята си, гледайки се на телефона, докато играя Жокера, инстинктът ми крещеше, че това е правилният път. Това е нещото, което ще ме направи щастлив. 

Коя е най-голямата заблуда в сферата, в която работиш

Че един ден просто някой те забелязва и ти без да си се трудил,  изведнъж ставаш звезда. Има един израз в бранша:‘It takes 10 years to become an overnight success, или “Отнема десет години да се превърнеш в мигновен пробив“. Вижте Мария Бакалова – всички в Холивуд се чудят откъде се взе? Но Мария учи и работи като актриса през последните 13 години. Самата тя каза в интервю при теб, че е коствало детството ѝ. Всичко е за сметка на нещо друго, но успехът ѝ не е случаен и не е мигновен, както изглежда на повечето хора. 

Коя роля от изиграните до момента се случи найтрудно?  

Честно казано, повечето роли съм печелил след един-два кастинга, дори и да е било много конкурентно. Някой път директно и от селф-тейпове, каквито вече са всички кастинги по време на пандемията. По-скоро съм имал няколко кастинга, за които съм пътувал между Америка и Англия и съм стигал до последните двама, но решението не е било в моя полза. 2019-а това ми се случи за две главни роли в сериали за HBO. Това са наистина трудните моменти. Когато си инвестирал всички средства в себе си, кариерата си, уменията си или в самолетен билет, който ти струва месечния бюджет и в крайна сметка не се получи. Шегуваме се с приятели, че животът на несигурност, който в момента всички изпитваме заради пандемията, е нормалният живот на артиста. Ще имаш ли работа утре, този месец или тази година изобщо? Ще можеш ли да си позволиш наема? Или изобщо билет за метрото, влака или самолета? Така протече голяма част от 20-те ми години в Лондон. Но пък се забавлявам жестоко на този начин на живот. Определено не е за всеки.

Срещата на снимачната площадка, която смяташ за важна

Почти всяка среща е важна. Това е професия. Срещаш се с много хора от различни държави и ако си отворил сърцето си, можеш да научиш много от екипа и артистите, с които работиш. Тези хора стават твоето семейство за период от време и някои контакти си остават близки за цял живот. Лесно е и да хлътнеш на снимачната площадка. 

Кой ти даде най-важния урок по актьорско майсторство

Безспорно това са били учителите ми Мичъл Мълън и Антъни Мейндъл от AMAW, които всяка седмица са имали нещо разтърсващо да ми кажат. Един от най-важните уроци беше да спра да играя „пич“ и да се отдам на уязвимостта си: Stop being too cool for school, Julian!  Много време не разбирах какво имат превдид, но с годините класове дълбахме много в душата и ума ми, докато накрая направих много лесно достъпни някои важни части от себе си, които са нужни, за да си емоционално гъвкав в играта си.

Защо реши да правиш кариера извън България

Винаги съм харесвал западното кино и телевизия. От малък съм си нърд и обожавам фантастика, фентъзи и екшън. Такова кино не се прави в България и затова не ми е хрумвало никога да съм акьтор в родината си. Затова спрях и с плуването – не ми стигаше да съм шампион на местно ниво, а знаех, че нямам шанс да стигна световния елит. А защо да се занимавам с нещо, което така или иначе не обичам, ако няма да съм на световно ниво? А що се касае до актьорството, особено ме мотивира фактът, че никога не беше постиган такъв успех в нашата сфера. Но никога не съм считал това, че съм българин за пречка, а напротив – причината, поради която ще успея. Хората първо ти се смеят, после те аплодират, но това е шум без значение, защото и в двата случая не знаят през какво си минал и накъде отиваш. 

Актьор, продуцент, мениджър, предприемач – кога реши да помагаш на други българи да сбъднат мечтата си

От малък гледам примера на хора като Бербатов и съм се надявал някой ден да направя нещо подобно. Да стигна ниво, на което да вдъховявам и да мога да помагам на по-малките. Дали чрез фондация или в моя случай, чрез първата българска актьорска агенция и мениджмънт компания, целяща да отвори пътя на родните артисти към западния пазар, мотивацията ми да помагам я имам още отпреди да бях помогнал на себе си.

Ти си ментор, приятел и мениджър на Мария Бакалова. Защо тя успя? 

Казват, че късметът е момента, в който подготовката срещне възможността. Говорихме за усилията и лишенията, след които стигаш такова ниво на развитие на таланта си. Късмет е, че се появи точно такава роля и че аз имам практика да споделям тези възможности и със сънародниците си, но ролята беше отворена към над 70 български актриси, както и 700 чуждестранни, а сега знаем само името на Мария. Смятам, че човек става „звезда“ много преди масата хора да разбере за него. Мария е от тези хора и се радвам, че и двамата имахме късмета да се запознаем покрай този проект и да сложим България на световната картата в нашата сфера.

С какво животът извън България те промени?

От 13 години живея навън, живял съм на два континента, в няколко държави и често пътувам по работа. Това определено е повлияло на начина ми на мислене по много важни върпоси. Възможността да общувам с хора от различни култури дава нова перспектива и намиране на общото помежду ни. Никога не се бях замислял до днес, но на премиерата ми на „Син на друга майка“ преди години, без да ги моля (защото ме беше срам), над 50 мои близки и познати си купиха билети, за да ме подкрепят. Това са хора от България, Великобритания, Тунис, ЮАР, Нова Зеландия, Австралия, Франция, Испания, Унгария, Аржентина, Щатите, Канада, Италия, Хонконг, Полша, Русия… Хора от всеки континент, които искрено се радваха за мен и бяха на първа линия. Усещането за обединение е толкова красиво и вдъхновяващо и е продукт на живота в мултикутурен мегаполис. Ние сме нищо без хората, които са част от пътя ни. 

Следващата ти цел

Развитие, надграждане, производство на български филми и сериали за световния пазар, както и да работя с интересни режисьори и писатели. Също съм си задал цел да си върна спортната форма отпреди години.

фотография Диана Кинг

чети още

Тъмната сянка на Хю Хефнър

За филмовото ДНК на Кубрик

Вдъхновенията са навсякъде около нас. Част 2. От Големия взрив до Generation Z

Познавате ли Чаплин?