Моите неща

Мариан Залцман – футурист и трендспотър. Тя говори за личния си свят, който сама е нарисувала и създала.

Работата е…

Започнах да работя преди да имам кариера. Работех на щанд за бижутерия в Ню Джърси на 14-годишна възраст, където правех гривнички за бебета. Ако на човек му трябват пари, той започва да работи. Когато си намериш работа, тя може и да ти хареса или пък да ти хареса да изкарваш пари, да бъдеш с интересни хора и да обменяш интересни идеи. Аз не го усещах като работа и не знам в какъв момент от живота ми то се превърна в кариера, а не в начин за запълване на времето. За моето поколение жени нещата бяха много различни – ние имахме достъп до образование, но не винаги бяхме желани. И затова трябваше да полагаме повече усилия и да бъдем по-приветливи и по-склонни на сътрудничество. Тогава нямаше щатни преподаватели жени в университетите, както е сега. Ние нямахме модели за подражание. Ако аз тепърва започвах в днешно време, вероятно щях да избера различна кариера. Предполагам, че щях да се занимавам с инвестиционно банкиране. Фокусът ми щеше да е върху търговските отношения, защото харесвам постоянните промени и непрекъснатите сделки. Когато аз навърших пълнолетие, този избор не беше толкова очевиден. Тогава нямаше хора като мен, които да са в тази професия. А да работиш в света на рекламата бе малко по-лесно. Там вече розовото  бе пробило. Но аз и тогава никога не съм допускала мисълта, че няма да имам смислена кариера. Никога не съм приемала, че ще посвещавам времето си само на семейството или на отглеждането на деца. Винаги съм търсила приключението и съм смятала, че животът ще се подреди. Не съм се замисляла особено дали животът ми ще е щастлив, защото винаги съм била убедена, че ще е такъв. 

Успехът е…

За мен успехът е способността да заспиваш вечер със съзнанието, че утрешният ден ще е добър. Не мисля, че успехът се свежда само до материални придобивки. Разбира се, че трябва да имаш достатъчно храна, за да се грижиш за семейството си. Разбира се, че трябва да имаш достатъчно пари, за да осигуриш старините си. Но за мен успехът е нещо много повече. Той е да мога да се обадя на някого по проклетия телефон. Искам да мога да се обадя, дори и ако не мога да се срещна с тези хора. Той е да знам, че ми предстои да прочета книга, която ще ми хареса толкова, че няма да искам да свършва. Аз нямам големи амбиции за успех. Често се шегувам, че съм най-малко амбициозният и успешен човек, когото познавате, защото за мен животът е поредица от приключения и аз просто преминавам от едно приключение към друго. Отчасти това се дължи на моя причудлив навик да не се притеснявам да се проваля, защото провалът е част от движението напред. Нещата, в които съм се проваляла, са много повече от нещата, в които съм успявала. Провалът е част от процеса, при който заспивам вечер с убеждението, че утрешният ден ще е по-добър. 

Науката е…

Трябва да поставим науката на първо място. Трябва да вярваме на учените, но това означава и да възстановим доверието в институциите. Аз намирам за напълно неразбираем начина, по който хората поставят науката под въпрос, когато тя вече доказа полезността си. Вижте как се развива корона кризата сега и сравнете това с положението преди две години. Как е възможно мислещи хора да оспорват науката? Те трябва да подкрепят развитието на науката, за да дава тя още по-добри резултати. Да поставяш науката под въпрос е абсурдно. 

15 минутният град е…

15-минутният град ти дава усещане за контрол. Познаваш хлебаря, познаваш хората от химическото чистене, знаеш къде се намира зъболекарят ти. Виждаш всеки ден учителката на децата ти, когато ги водиш на училище. Не се налага децата ти да пътуват 2 часа, за да отидат на училище, а и така ти имаш чувството, че си изолиран от училищния живот. Хората искат да участват в комитети и групи, които работят за общността, които насърчават изкуството и културата на малка територия. Не се стремим към грандиозни постижения, а по-скоро търсим възможности да допринесем към нещо малко. 

Моят Амстердам е…

Аз съм пристрастна към Амстердам. Амстердам не е непременно 15-минутен град, освен ако не си супер бърз велосипедист. Аз съм живяла няколко години в южната част на Амстердам и там всичко ми беше под ръка. Можех да напазарувам, да поседна във Вонделпарк, да отида до офиса в сградата на Хайнекен, да отида до книжарница или да пийна бира в страхотен бар. Беше лесно да си купя сандвич и да седна някъде навън. За мен нищо не може да се сравнява с Амстердам, където можех буквално да правя всичко с велосипед и където в 95% от местата можех да заведа кучето си. Там можеш да седнеш сама в кафене и да изпиеш една бира и хората ще те заговорят. Те може и да започнат спор. Холандците обичат да спорят, но разговорът винаги е смислен. Това ми липсва. 

 Публикувано с подкрепата на Филип Морис България

чети още

„Перестройката“ на Владимир Путин

Формулата на унищожението

След Буча

Трябва да е приказка