Тази събота от 13, 30 часа bTV излъчва филм за бащата на съвременната електронна сцена.

Той е продал повече от 85 милиона копия от своите албуми по целия свят.

Концертите му са посети от милиони зрители като в Книгата на рекордите „Гинес“ са записани няколко негови постижения – концерт в Москва през 1997 г. с 3,5 милиона зрители и стрийминг от 75 милиона зрители на Новогодишния му концерт през 2021 от катедралата „Нотр Дам“ в Париж.

В петък 21 октомври бащата на съвременната електронна сцена Жан-Мишел Жар ще издаде 22-я си студиен албум, наречен “Oxymore”(Sony Music/ Вирджиния рекърдс). В него световноизвестният френски музикант и композитор използва най-новите технологии за звукозапис.

В събота от 13, 30 часа в „непознатиТЕ“ bTV ще излъчи документалния филм „Мета вселената на Жан -Мишел Жар“.

Срещам го в Лондон, където французинът за първи път прослуша новия си албум в компанията на 20 специално поканени журналиста от цял свят.

Жан-Мишел, разкажете ми за Вашето ново музикално пътуване?

Разбира се, COVID повлия в известна степен на драматичното, на трагичното звучене на моята най-нова музика. Но това е ясно. Пандемията изигра роля на ускорител за моето творчество, за моята креативност, в смисъл че локдаунът ми даде време да изследвам нови пътища и нови програми в моя креативен процес, особено Metaverse и виртуалната реалност. Особено потапянето в т.нар. напълно имерсивна виртуална среда. Занимавах се много с напредъка във виртуалния свят. Помислих си: „Би било интересно да изследвам пространствения звук, който те обгръща напълно.

Още от създаването на албума „Oxgen” съм обсебен от идеята за триизмерното пространство, да открия и покажа  триизмерност в музиката си. Винаги съм смятал, че стерео звука е малко плосък – двуизмерен, 2D – нали стоим пред 2 озвучителни тела. Казах си: „ Ще бъде страхотно да мога да разполагам музиката навсякъде около мен и да споделя това с публиката.“

Какво постигнахте с новия си албум „Oxymore”?

Съвременната технология най-после ни позволява да направим това – Dolby Atmos, например, вземете и други днешни системи за пространствен звук. Помислих си: „Ще е много интересно да запиша отначало цял албум, и то не в стерео, а да поставя някои музикални елементи в пространството. Например – ето този звук мога да го поставя тук, и после да го преместя до тази точка, да кажем. После да взема друг звуков образ и да го поставя ето там. И изведнъж ми просветна, че с възможностите на новите технологии като surround и мулти-чанъл звукозапис или бинаурално аудио, мога да композирам музиката си по напълно нов начин. Точно затова става дума в новия ми албум „Oxymore” – музика, която искам да споделя с публиката по напълно нов начин.

Как се променя музикалната индустрия?

Когато правиш концерт на живо, и си заобиколен от озвучителни тела, изглежда гранидиозно и ефектно, но бих искал това преживяване да е достъпно за всеки със стандартни слушалки и благодарение на бинаурална технология. Всеки, който изтегли един обикновен бинаурален файл с пространствен звук, ще може да се наслади на новото преживяване на едни съвсем редови слушалки.

Твърдо вярвам, че това ще промени начина, по който се композира музика в бъдеще. С развитието на VR и Метавърс. Това е като ново платно за художника, напълно нов начин.

Как новите технологии влияят на творческия процес?

При композирането се наслагват музикално пластове и е точно като рисуването – ако положиш твърде много слоеве, трябва да внимаваш, защото след време картината ти посивява. Същото е вярно и за музиката записана в стерео. Изведнъж имаш възможност да поставиш в огромно триизмерно пространство най-различни части от музиката си и това напълно променя и нея, и музикалния бизнес.

Защо саундът ви стана по-мрачен? Аз харесвам музиката ви за изложбата на Себастиано Салгадо „Амазония“. Но там звученето е по-позитивно. Новата ви музика е по-мрачна и повече денс?

Ами, на определени хора Oxymore звучи по-мрачно от Amazonia или от Oxygen или Electronica или в някакъв смисъл – по-клубна. Към края на албума звученето определено става по-клубно. Не бих казал, че е само денс музика, но всъщност защото е свързана с нещо като признание за моите корени в музиката. Oxymore всъщност е трибют към френската вълна в електронната и електроакустичната музика и техните корени.

Не оценяваме достатъчно, че електронната и електро-акустичната музика нямат нищо общо с Американската музика, нито с джаза, нито с блуса или рока. Тя идва от континентална Европа.

Идва от нашите държави – с Лео Теремин в Русия, с Луиджи Русоло в Италия, с Щокхаузен в Германия, с Пиер Шефер и Пиер Анри във Франция. И всичко това се случва през 20-те, 30-те и 40-те години на 20 век.

И както подсказва заглавието на албума – Oxymore – опитах се да свържа елементи, които изначално нямат нищо общо по между си. Например – да смеся звука на кларинета със звука на дъжда. Или песента на птицата, с песента на мотора или на електрическа китара. И да създам музикално произведение. Това е в основата на електронната музика, която създаваме днес.

Младите диджеи, младите електронни музиканти се занимават и със саунд дизайн и именно това също е част от процеса на композиране.

В този смисъл, Oxymore е трибют към пионерите в електронната музика, които са измислили създаването на музика точно по този начин и заедно с това е изследване на методите, по които ще се създава музиката на бъдещето, според мен, музиката на утрешния ден.

Вие правите много специална виртуална среща с прочутия френски композитор Пиер Анри в новия си албум. Защо срещата ви с него е толкова важна в живота ви?

Когато реших да направя този специален трибют към специфичния френски принос в създаването на оригиналната електронна музика, се сетих за Пиер Анри, който е един от пионерите на електро-акустичната електронна музика в света. Още в края на 40-те години на миналия век, той експериментирал с пространствения звук, с мулти моно, никога не е работил в стерео. Много исках да работя с него по един от предишните ми албуми – Electronica. За жалост, той се разболя и почина и така и не успяхме. За моя изненада, обаче, съпругата му се свърза с мен по-късно и ми каза: „Пиер искаше да ви предам тези звукозаписи, които да ползвате може би в бъдещите си творби.“ Казах си, за последния ми проект, в който използвам многоканално бинаурално аудио и различни типове методи за 360-градусов пространствен звук, Пиер Анри е най-подходящ, защото той пръв експериментира с пространствен звук в края на 40-те. Казах си: „Добре се връзва!“. Може да бъде интересно и като източник на вдъхновение – да ползвам част от неговите оригинални звукозаписи за създаването на нещо съвсем ново. Давам си сметка, колко различен е Oxymore от Amazonia, от Oxygen, ако щете, или от Electronica. За мен той, обаче, е завръщане към корените, към моите корени да се отнасям и работя със звука в неговата естествена, органична среда.

Онова, което искам да споделя с новия албум, е да дам на публиката, и разбира се, в това число мисля и за българските си приятели, е идеята, че чрез мелодиите създаващ емоции, предизвикваш чувства – имаме мелодични линии в Oxymore, но освен това да създам сетивност, звукът почти да може да се усети, да се пипне, да въздейства физически. Искам да дам възможност на публиката за първи път да влезе истински вътре в музиката.

Така че да си кажат: „Не слушам музика, не слушам парче, а съм вътре в музиката. Ето за това става дума в Oxymore.