„Любовта е като болест, като интоксикация. Мисля, че хората могат да бъдат щастливи заедно известно време, но никога — цял живот“ – казва „чаровното малко чудовище“ Франсоаз Саган, която още на 18 години знае какво е любов.

фотография Иво Йованович

“През онова лято бях седемнадесетгодишна и безоблачно щастлива.”

Така започва скандалният роман на френската писателка Франсоаз Саган (1935-2004) „Добър ден, тъга“. Годината е едва 1954 г., а авторката е само година по-голяма от героинята си Сесил, когато изпраща ръкописа на тънкия роман в издателство „Жюлияр“. Каква самонадеяност и нахалство!

Дръзкият жест на младата французойка има своята добра почва, за да покълне. Настроенията на старата госпожа Европа са свободолюбиви и жадни за страстни авантюри и любов. Войната е затворена страница, която всеки иска да забрави. Хората  мечтаят отново и  неистово искат да се забавляват. Представете си Гетсби в рокля и открита кола край Френската ревиера.  Курортите, модата, изкуството, красивата архитектура, скъпи коли и скъпи жени, с две думи, всичко нажежава въздуха и на човек му се иска да извика „Шампанско, дайте още шампанско“.  Само след няколко години ще се случат 60-те с целия си революционен шум  и експлозия, отразена в рокендрола, минижупите и противозачатъчните.

Но през 1954 г. романът предизвиква скандал. Как е възможно едно момиче на 17 години да говори за живота с такъв цинизъм! Да има всичко и да изпитва тази странна „тъга“. Да разполага с парите си, да безделничи и в същото време да е и да има такива странни отношения с баща си и жените в живота му. Но всеки, който познава Франсоз Саган (родена Франсоаз Куарез), няма да се учуди на темите в романа й.

 „Колебая се да нарека красивото, строго име ”тъга” непознато чувство, смутно и благо, което ме обсебва. То е тъй цялостно, тъй себично, че почти се срамувам от него, а досега тъгата ми се е струвала достойна. Не съм познавала нея, а само скуката, съжаленията, по-рядко угризенията. Днес нещо ме обгръща като коприна, дразнеща и мека, и ме отделя от другите.“

Прозвището „чаровно малко чудовище“ Саган получава от нобелиста Франсоа Мориак, а романът й  е преведен на десетки езици и се превръща в бестселър нявсякъде по света, дори в САЩ, където интересът традиционно се ограничава най-вече до англоезичната литература. Само за две години са продадени милион и сто хиляди екземпляра.

 „Искри и притаеност, сетивност на зверче и издържана, стройна интрига… Героите на Франсоаз Саган съчетават овладяност в духа на френския рационализъм с младежката и невинна страст към блясъка и стихийността“ – казва за Саган не кой да е, а самият Джон Ъпдайк.

Излишно е да казваме, че „Добър ден, тъга“ е филмиран от Ото Преминджър, но това е само едно от отраженията му. Години наред ароматът на този скъп и опасен парфюм омагьосва кинаджии, актьори, театрали, музиканти. 

Днес, половин век по-късно, имаме удоволствието да поемем още една глътка от шампанското Саган. Преди броени дни на български език излезе последният й и недовършен роман „Четирите кътчета на сърцето“(издаден във Франция през 2019 г.). Той излиза с предговор от сина ѝ Дени Вестхоф. Всъщност Дени пише не само предговора, той „поправя“ ръкописа, който дълги години стои непубликуван, заради това, че никой редактор не смее „да пипне“, както се изразяваме на издателски жаргон, думите на Саган. Романът излиза 15 години след смъртта на писателката. В предговора си Дени Вестхоф разказва за перипетиите, през които е минал ръкописът, който Саган никога не издава приживе: 

„Двамата с Жан-Марк обсъдихме възможността романът да бъде пренаписан от автор, който да е на висотата на тази задача, ала лишен от определени думи и дори цели пасажи, ръкописът страдаше от такива непоследователности, че бързо се отказахме. Така текстът отново изпадна в забвение, което не ми попречи през следващите месеци да го чета отново и отново все по-внимателно. Някои гласове ми подсказваха, че аз единствен мога да пренапиша този роман, който на всяка цена трябваше да бъде издаден, защото при цялата му недовършеност беше неделима и важна част от творчеството на Франсоаз Саган. Онези, които я познаваха и обичаха, заслужаваха да добият цялостна представа за литературната ѝ продукция. Захванах се за работа и нанесох поправките, които сметнах за необходими, като внимавах да не накърня стила и тоналността на романа, от всяка страница на който лъхаше усещането за свобода, независим дух, хаплив хумор и дързост, стигаща до предизвикателство, тъй характерни за перото на Франсоаз Саган.”

Историята ни пренася в заможно френско семейство в провинциален град с неговите драми и фарсове, с фалша, но и с искреността и отчаянието на членовете му. Запознаваме се с грубия, но може би добросърдечен Анри, с красивата и студена Мари-Лор, с чувствителната ѝ майка Фани и главно – с очарователния Людовик, син на Анри и съпруг на Мари-Лор. Претърпял автомобилна катастрофа, обявен за психически нестабилен от продажни лекари, щастливо влюбен, Людовик ще се опита да докаже, че не е луд, на приема, подготвян от семейството му. Как ще се развият отношенията между героите, какво ще се случи на приема, ще надделеят ли „добрите“ и не на последно място кои са четирите кътчета на сърцето – тези въпроси определено ще раздвижат въображението на читателите.

А дали усилието и смелостта да се възкреси Саган са си стрували можете да кажете само ако изпиете тази последна полупълна чаша. 

Седем бълбукащи факта за Саган:

1. Вдъхновена от романа ,,В търсене на изгубеното време“ на любимия си автор Марсел Пруст тя избира псевдонима Саган. 

• За Франсоаз Саган французите казват, че пушела цигарата от двете страни.

• В романа ,,Добър ден, тъга“ за пръв път във френската проза почти на 50 страници е описано как младо момиче е в любовна авантюра пред очите на баща си.

• Франсоаз много обича да кара бързи автомобили, като например да шофира колата си „Ягуар“ до Монте Карло за хазартни игри. 

•  Първият си хонорар, който тя получава, пръска за скъпи коли, почивка в модни курорти и почерпки с нейни приятелки в Париж. 

• Франсоаз, освен че умее да пише психологически романи, пише пиеси, текстове на песни, сценарии за филми. Château en Suède е името на пиесата, за която получва наградата ,Brigadier. 

• Първия път, когато се омъжва, тя избира за свой съпруг своя издател, който е с 20 години по-възрастен от нея.