Космосът на Йълдъз

Осмото издание на Plovdiv Jazz Fest е в историята. Без никакво съмнение България зае трайно своето място на световната джаз карта. Ще изброя само част от артистите направили съпричастна българската публика с голямото си изкуство – Емет Коен, Давид Дорантес, Гретчен Парлато.

фотография Владислав Христов

„Как може в такъв малък град да идват най-големите звезди на световния джаз?”, този риторичен въпрос на Гретчен към организаторите на фестивала, е доказателство, че чудесата се сбъдват, независимо от географските ширини и кризата на човешкото, в която от няколко години живее целият ни свят. Приятелство и доброта, това акумулира всяка година около себе си този уникален по рода си фестивал, а музиката е основният свързващ елемент. И като заговорихме за доброта, малцина са артистите излъчващи толкова топлота и непосредственост, като Йълдъз Ибрахимова. Грандамата на българския джаз, минала през оперното пеене, за да стигне в средата на 70-те до джаза с квартета на Марио Станчев. Следва сътрудничеството й с такива знакови формации, като „Джаз линия“, „Акустична версия“ и „Бели, зелени, червени“. Преодоляла ужасите на Възродителния процес и принудата да избере Сузана Ерова за свое име, Йълдъз решава да остане на Балканите, тук, близо до нас. И сякаш първият й вокален съвет към младите: „Научи се да дишаш, преди да започнеш да пееш”, днес е по-актуален от всякога, връщащ ни към базовите ценности в забързаното и пълно със стерс ежедневие. Днес, 70-годишната певица е пълна с жизнена енергия, а гласът й е все така богат и многопластов. На 5-ти ноември, в Дома на културата „Борис Христов“, публиката на Plovdiv Jazz Fest, прие Йълдъз в обятията си като дълго чакан приятел. По повод своя юбилей тя получи Наградата за цялостен принос в джаз музиката. Всички затаихме дъх в очакване на чудото, и то се превърна в реалност! Заедно с Живко Петров, Веселин Веселинов-Еко и Христо Йоцов, неостаряващата джаз дива ни преведе с гласа си през музиката на Бах и Гершуин. Запазената й марка – ведрото настроение и близкият контакт с публиката, направиха почитателите на изкуството й преки участници в този паметен концерт. Кулминацията беше оставена за вихрената „Марджанжа”, с която Йълдъз за пореден път отдаде своята почит към ромската музика. „Благодаря ви, толкова ми липсвахте! Ще се видим скоро пак!”, каза след последната пиеса тя и помаха за сбогом, но това не беше краят. Бурните овации върнаха джаз примата отново на сцената за акапелен бис. Едно разтърсващо изпълнение, в което Йълдъз събра заедно българската и турска песенни традиции, смесвайки  „Лале ли си, зюмбюл ли си“ с турска народна песен. Тук понятия, като „октави” и „импровизация” губят изцяло своя смисъл, пред космоса в гласа на Йълдъз! Излязохме от концерта пречистени и истински щастливи, че сме съвременници на такъв талант, граничещ с гения на най-големите имена в историята на джаза. Тепърва ще се „учим да дишаме” и ще осмисляме подаръка, който получихме от Йълдъз в тази топла ноемврийска вечер. Тазгодишното музикално пътешествие на именитата ни джаз певица не свърши с Plovdiv Jazz Fest. След раздялата си с българската публика, тя се прибира във втората си родина – Турция, в нейния град, в нейната скъпа Анкара. Именно там, преди три десетилетия покрай едно музикално участие, Йълдъз се запознава с една космополитна личност – Али Динчер. Политик и интелектуалец, роден в България, с който тя ще свърже живота си. И въпреки, че през 2007 г. Али губи битката с рака, Анкара остава градът на тяхната голяма любов. Само преди броени дни, на 16 ноември, Йълдъз взе участие в 26-тото издание на Джаз фестивала в Анкара. Този път не за да пее, а за да даде интервю пред журналистката Йозлем Вароглу, излъчено онлайн за цялата аудитория. И ако в някой момент Йълдъз се е насълзила, бъдете сигурни, че е разказвала за концерта си пред българската публика!